През 1979 Година В Народна Република България Се Създават Страховитите Червени Барети! Вижте Кои Бяха Хората Без Лица!
Колкото и парадоксално да наподобява, основаването на най-сериозното поделение на българските секрети служби стартира с един анекдот. На 14 декември 1979 година Димитър Стоянов, министър на вътрешните работи, споделя на Тодор Живков следния виц: „ Самолет излетява от летище София и единствено след две минути в пилотската кабина влиза мъж с два револвера в ръцете: „ Курс – Москва! “ – споделя той. „ Че ние летим за Москва “ – отвръща основният водач. „ Така е – дава отговор похитителят, – само че аз към този момент три пъти се качвам на самолета за Москва и все в Истанбул кацам! “ След добре познатото „ Ха-ха-ха “ на генсека, следва сериозното: „ Какво позволение си пристигнал да изкопчиш от мене? “ Отговорът на министъра е: „ Време е да се сътвори особено отделение за битка с тероризма! “ Живков отвръща по войнишки: „ Действай! “
И Димитър Стоянов работи.
Специалното оперативно милиционерско отделение /СОМП/ е учредено със заповед от декември 1979 година Официално специфичната работа ще бъде образувана през юли 1980 година На подбив Димитър Стоянов споделя, че в работата ще се употребява опита на американската легенда Чарлз Бекуит. Доста самоуверено за това време. Защото в Съюз на съветските социалистически републики от пет години към този момент има група за специфични дейности АЛФА. Полковник Чарлз Бекуит, боен със международна популярност, легенда във войната във Виетнам, е трябвало две години да води борби с служителите на Пентагона и Белия дом, с цел да получи разрешението за именитите „ Делта форс ”, което нашият човек изпросва за минути с един анекдот.
На новосформираното отделение партийното и държавно управление на Народна република България разпорежда огромни очаквания за обезвреждане на терористични закани въпреки страната ни да е подмината до тогава от деянията на тероризма. „ Абе, тероризъм… Глупости. Видяха, че има такова нещо в Съюза и… “ – надменно кривят джуки всички. Отговорните приятели обаче си дават сметка, че това няма да продължи дълго и вземат съответните ограничения. В интерес на истината с изключение на в Съюз на съветските социалистически републики, това вършат и Германска демократична република, Чехословашка социалистическа република и Полша. В тези страни стартират да се основават сили за бързо реагиране в рамиките на службите за сигурност или на вътрешните министерства на тези соц страни.
Тогавашният министър на вътрешните работи военачалник – полковник Димитър Стоянов, при оповестяването на решението на Държавния съвет за основаване на първото балгарско антитерористично отделение, декларира: „ Бойците от това отделение би трябвало да могат да минават през огън и вода. Те би трябвало да побеждават на всички места – по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да коства колкото 100 елементарни бойци. „
За първи пълководец на поделението е назначен подполковник Нено Ганчев. Поделението в началото е подчинено на началника на Софийското градско ръководство /СГУ/ на Министерство на вътрешните работи, който никак не се очарова, че му струпват спомагателни кахъри и грижи. За бъдещето антерористично отделение е избран част от казармения регион на полка на Управление безопасност и охрана (Пето управление н в София. Преди 9 септември 1944 година там са били казармите на царската армия. Едва през март 1980 година в избраната за задачата казарма на Управление безопасност и охрана (Пето управление н във Враня се появяват първите офицери. Кадровиците потриват ръце – такава опция се отваря да „ оправят “ свои хора! Е, че имало условия – да са до 28 години, да не са по-ниски от 175 см и да покриват от раз теста на Купър – кой ще ти ги гледа… Малко ли критерии сме омачквали. Когато на 6 юни 1980 година подполковник Ганчев най-сетне съумява да събере 199 индивида, както е по щата, косата му се изправя – и куцо има, и сакато.
Но за промяна на шуробаджанащината няма време. Шефът на Софийско градско управление (на МВР) се отърва елегантно от грижите по СОМП като го преподчинява на командира софийското мотоохранително отделение. Той потрива предостатъчно ръце и ги включва в графика за дежурствата… Подполковник Ганчев прави само рационалното в тази обстановка – влиза при министър Стоянов и му споделя:
– Вие заповядахте да основа отделение, в което да служат бойци, преминаващи през огън и вода. И да побеждават на всички места – по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да коства колкото 100 елементарни бойци. Е, няма да стане…
И му споделя какво в действителност се е случило.
Димитър Стоянов реагира незабавно. Личният състав е събран още веднъж във Враня, където остава до 16 юли. Започва подготовката на бойците, групирани в три роти, свързочен взвод и домакинска група по двайсет и осем специалности – снайперисти, парашутисти, сапьори, експерти по бойно-приложни дисциплини и други. След два месеца стартират да „ капят “ първите, които са се надявали, че тук ги чака лека работа и върбова сянка.
За страдание министърът е и високо, и надалеч – след известно време нещата отново се връщат както шефът на Софийско градско управление (на МВР) каже. Занятията минават на назад във времето – значими са нарядите. Въпреки потребността от особено облекло, момчетата си вървят с неуместните милиционерски униформи, в които наподобяват по-скоро на фикуси, в сравнение с командоси. Трябваше да кацне отвлеченият турски аероплан през 1981 година в Бургас, с цел да се види, че на Министерство на вътрешните работи трябват различен вид чиновници и че с такова отношение такива във Враня не могат да се основат. Слава богу управлението на Министерство на вътрешните работи не си затваря очи за крещящото разминаване сред мечтаното и действителността. На шефа на Софийско градско управление (на МВР) му опъват ушите и командирът на поделението получава забележителна автономия.
Започва оборудването на казармите. Ясно става, че това, което е идеално за елементарния боец, за командоса е бедност. Построено е стрелбище, зала по карате, профилирана полоса, кабинет за специфична подготовка.
Въоръжението е общоприетото за българската войска – АК-47, АК-74, револвер „ Макаров “, снайперна карабина „ Драгунов “. По-късно са доставени картечни револвери „ Щаер “, револвери „ ЧЗ “ и „ Марголин “, револвери „ Таурус “ и „ Ерма “.
Изкристализират и дилемите на поделението – в спокойно време то би трябвало да се бори с терористични групи и всеобщи вълнения, а във военно – във взаимоотношение с армията и други милиционерски формирования да унищожава диверсионни групи. Най-ценното през този интервал е, че се води постоянен образователен развой като се натъртва на стрелбата, оперативното джудо-карате и ръководството на моторни средства – от елементарна жигула до огромен камион. Ако би трябвало да оттренират освобождение на пленник от аероплан, отиват на летище. Запознават се със самолетите, особености на инфраструктурата и други детайлности. Ако отработват въпроса на транспортен съд – отиват в пристанище. Или на гара и прочие. Е, към момента се случва началството горе да си разрешава да запушва дупки с тях, само че всичко е въпреки всичко в търпими граници…
В края на 1984 година идва времето на алените барети. През декември в Кърджалийско започва т. н. възродителен развой. Възникват обстановки, на които редовите полицаи не могат да реагират съответно. Просто те, нормално поставени на този пост, с цел да получават заплата и хранят семейство, не са обучавани в никакъв случай. Или още по-лошо – нямат темперамент и воля да се наложат. А във Враня новият пълководец на баретите Васил Велков към този момент от една година приготвя тъкмо такива мъже. И те влизат с гръм и тропот в деяние. Стават именити. Стига се до такава степен, че е задоволително да облекат в маскировъчни облекла някой по-бабанка полицай и го пуснат с алена барета в някоя паланка или градче и бабаитите стартират да гледат добродушно и смирено като агънца…
Виждайки разликата в успеваемостта, за СОМП се отделят повече грижи и средства. Построени са общежитие, културен дом, закрити гаражи. Има и различен резултат: към този момент никой и не си помисля да ги употребява като елементарни полицаи. Подготовката им се концентрира основно за битка с тероризма. Основната задача на командосите е предотвратяването на терористични актове и освобождението на заложници. Разработени са проекти и извършени на практика занятия за изнасянето на командосите във всяка точка на страната с помоща на вертолети.
През май 1986 година министърът на вътрешните работи издава дълголелеяната заповед, за която са мечтали всички барети – поделението се изважда от състава на Софийско градско управление (на МВР) и се предава към направление „ Терор “ на Шесто ръководство на Държавна сигурност с шеф военачалник Сава Джендов. Тогава се трансформира и името – командосите към този момент служат в „ Специално отделение за битка с тероризма “. Освен козметичната, прави се и съществена метаморфоза. Ротите и взводовете се реформират в четири оперативно-бойни отряда. Те имат по три специфични отделения, всяко едно от тях има в състава си дванайсет антитерористи. Всеки отряд носи 24-часово дежурство, по-късно почива два дни и един води занимание.
В отряда доста се държи на стрелбата с всякакво оръжие – револвер, пушка, автомат. Всеки би трябвало да може да стреля с всичко. Отделно по няколко индивида от група се образоват да боравят със снайперски пушки. Бойците са превъоръжени с ново оръжие – револвери „ Смит и Уесън “, револвери „ Зиг-Зауер “, пушки-помпи „ Мозберг “ и „ Ремигтън “. Тотално са сменени свързочните средства.
Променя се и методиката на образование. Отчетен е опитът на сходни непознати формирования. Занятията се диференцират по специалности. Вече се лее и несъмнено повече пот в тренировките – от единствено себе си се схваща, че който желае да оцелее и победи в дуела с нарушителя, би трябвало да е повече от занаятчия.
До края на “социалистическата ера “, българските антитерористи организират 11 крупни интервенции. Сред тях са освобождението на отвлечен турски аероплан на летище Бургас на 24 май 1981 г.Две години по-късно, български похитители отвличат наш аероплан, летящ от София за Варна. Заповядват на екипажа да лети за Виена. Властите във Варна, с цел да заблудят похитителите гасят осветлението на морския град. След приземяването на самолета, баретите го щурмуват. Един от похитителите. опитал се да нарани стюардесата, е убит. Другите интервенции на баретите са свързани със задържането на няколко западногермански терористи от групата “Баадер-Майнхов “ на разнообразни места в страната.
През 1986 година антитерористите от Враня изхвърчат на единствената си задгранична задача обвързвана с освобождението на отвлечен от ирански пасажери български аероплан на източноберлинското летище Шьонефелд. Червените барети вземат участие в спасяването на децата заложници при последната демонстрация на тероризъм от страна на българските турци на 7 юли 1987 година По време на възродителния развой, антитерористите от Враня организират редица контратерористични интервенции, за които се знае напълно малко.
Днес профилираният отряд за битка с тероризма се счита за поделението с най-висока бойна подготвеност у нас. Антитерорист обаче не се става елементарно. От 100 претенденти нормално се класират не повече от двама-трима. Бъдещите барети се сортират главно всред чиновниците на Министерство на вътрешните работи, бойците от специфични поделения към МО (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Кандидатът за антитерорист би трябвало да премине през седем тествания, преди да бъде утвърден. Първият кръг е изявление с комисията. На него се ревизира дали претендентът дава отговор на кадровите и психическите условия, с цел да е барета. След това той е подложен на функционален тест за физическа валидност в националния състезателен център “Дианабад ”. Едва след него стартират физическите тествания. Първото от тях е по този начин нареченият тест на Купър – 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт – за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м.
Следващото затруднение пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него минават единствено сред 5 и 10 на 100 от хората. Инструкторът демонстрира 10 разнообразни детайла (като тичане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които би трябвало да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не пречупи претендента, той отива на инспекция в психолабораторията на Министерство на вътрешните работи. След като се потвърди, че индивидът е със здрави нерви, той отива за повторно на медицински обзор – този път в болничното заведение на Министерство на вътрешните работи. Ако и медиците с пагони кажат, че е кадърен за командос, той доближава последния кръг – диалог с шефовете на поделението. Там той би трябвало да убеди своите бъдещи командири, че в действителност има дух на барета.
Обучението на всеки командос стартира с научен и на практика курс по завладяване на постройка, автомобил, рейс, трен, аероплан и транспортен съд. Тренировките по щурмуване на транспортни средства се вършат в самото отделение на баретите. Служителите от СОБТ разполагат даже със остарял вагон, където тестват своите тактики против похитители на влакове. Симулациите по неутрализиране на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и понякога – на настоящи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по преносими цели от прикритие, в придвижване и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен пердах. Бойните техники са създадени въз основата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и “старите ” минават на периодически изпити по физическа и психическа валидност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на Министерство на вътрешните работи.
И Димитър Стоянов работи.
Специалното оперативно милиционерско отделение /СОМП/ е учредено със заповед от декември 1979 година Официално специфичната работа ще бъде образувана през юли 1980 година На подбив Димитър Стоянов споделя, че в работата ще се употребява опита на американската легенда Чарлз Бекуит. Доста самоуверено за това време. Защото в Съюз на съветските социалистически републики от пет години към този момент има група за специфични дейности АЛФА. Полковник Чарлз Бекуит, боен със международна популярност, легенда във войната във Виетнам, е трябвало две години да води борби с служителите на Пентагона и Белия дом, с цел да получи разрешението за именитите „ Делта форс ”, което нашият човек изпросва за минути с един анекдот.
На новосформираното отделение партийното и държавно управление на Народна република България разпорежда огромни очаквания за обезвреждане на терористични закани въпреки страната ни да е подмината до тогава от деянията на тероризма. „ Абе, тероризъм… Глупости. Видяха, че има такова нещо в Съюза и… “ – надменно кривят джуки всички. Отговорните приятели обаче си дават сметка, че това няма да продължи дълго и вземат съответните ограничения. В интерес на истината с изключение на в Съюз на съветските социалистически републики, това вършат и Германска демократична република, Чехословашка социалистическа република и Полша. В тези страни стартират да се основават сили за бързо реагиране в рамиките на службите за сигурност или на вътрешните министерства на тези соц страни.
Тогавашният министър на вътрешните работи военачалник – полковник Димитър Стоянов, при оповестяването на решението на Държавния съвет за основаване на първото балгарско антитерористично отделение, декларира: „ Бойците от това отделение би трябвало да могат да минават през огън и вода. Те би трябвало да побеждават на всички места – по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да коства колкото 100 елементарни бойци. „
За първи пълководец на поделението е назначен подполковник Нено Ганчев. Поделението в началото е подчинено на началника на Софийското градско ръководство /СГУ/ на Министерство на вътрешните работи, който никак не се очарова, че му струпват спомагателни кахъри и грижи. За бъдещето антерористично отделение е избран част от казармения регион на полка на Управление безопасност и охрана (Пето управление н в София. Преди 9 септември 1944 година там са били казармите на царската армия. Едва през март 1980 година в избраната за задачата казарма на Управление безопасност и охрана (Пето управление н във Враня се появяват първите офицери. Кадровиците потриват ръце – такава опция се отваря да „ оправят “ свои хора! Е, че имало условия – да са до 28 години, да не са по-ниски от 175 см и да покриват от раз теста на Купър – кой ще ти ги гледа… Малко ли критерии сме омачквали. Когато на 6 юни 1980 година подполковник Ганчев най-сетне съумява да събере 199 индивида, както е по щата, косата му се изправя – и куцо има, и сакато.
Но за промяна на шуробаджанащината няма време. Шефът на Софийско градско управление (на МВР) се отърва елегантно от грижите по СОМП като го преподчинява на командира софийското мотоохранително отделение. Той потрива предостатъчно ръце и ги включва в графика за дежурствата… Подполковник Ганчев прави само рационалното в тази обстановка – влиза при министър Стоянов и му споделя:
– Вие заповядахте да основа отделение, в което да служат бойци, преминаващи през огън и вода. И да побеждават на всички места – по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да коства колкото 100 елементарни бойци. Е, няма да стане…
И му споделя какво в действителност се е случило.
Димитър Стоянов реагира незабавно. Личният състав е събран още веднъж във Враня, където остава до 16 юли. Започва подготовката на бойците, групирани в три роти, свързочен взвод и домакинска група по двайсет и осем специалности – снайперисти, парашутисти, сапьори, експерти по бойно-приложни дисциплини и други. След два месеца стартират да „ капят “ първите, които са се надявали, че тук ги чака лека работа и върбова сянка.
За страдание министърът е и високо, и надалеч – след известно време нещата отново се връщат както шефът на Софийско градско управление (на МВР) каже. Занятията минават на назад във времето – значими са нарядите. Въпреки потребността от особено облекло, момчетата си вървят с неуместните милиционерски униформи, в които наподобяват по-скоро на фикуси, в сравнение с командоси. Трябваше да кацне отвлеченият турски аероплан през 1981 година в Бургас, с цел да се види, че на Министерство на вътрешните работи трябват различен вид чиновници и че с такова отношение такива във Враня не могат да се основат. Слава богу управлението на Министерство на вътрешните работи не си затваря очи за крещящото разминаване сред мечтаното и действителността. На шефа на Софийско градско управление (на МВР) му опъват ушите и командирът на поделението получава забележителна автономия.
Започва оборудването на казармите. Ясно става, че това, което е идеално за елементарния боец, за командоса е бедност. Построено е стрелбище, зала по карате, профилирана полоса, кабинет за специфична подготовка.
Въоръжението е общоприетото за българската войска – АК-47, АК-74, револвер „ Макаров “, снайперна карабина „ Драгунов “. По-късно са доставени картечни револвери „ Щаер “, револвери „ ЧЗ “ и „ Марголин “, револвери „ Таурус “ и „ Ерма “.
Изкристализират и дилемите на поделението – в спокойно време то би трябвало да се бори с терористични групи и всеобщи вълнения, а във военно – във взаимоотношение с армията и други милиционерски формирования да унищожава диверсионни групи. Най-ценното през този интервал е, че се води постоянен образователен развой като се натъртва на стрелбата, оперативното джудо-карате и ръководството на моторни средства – от елементарна жигула до огромен камион. Ако би трябвало да оттренират освобождение на пленник от аероплан, отиват на летище. Запознават се със самолетите, особености на инфраструктурата и други детайлности. Ако отработват въпроса на транспортен съд – отиват в пристанище. Или на гара и прочие. Е, към момента се случва началството горе да си разрешава да запушва дупки с тях, само че всичко е въпреки всичко в търпими граници…
В края на 1984 година идва времето на алените барети. През декември в Кърджалийско започва т. н. възродителен развой. Възникват обстановки, на които редовите полицаи не могат да реагират съответно. Просто те, нормално поставени на този пост, с цел да получават заплата и хранят семейство, не са обучавани в никакъв случай. Или още по-лошо – нямат темперамент и воля да се наложат. А във Враня новият пълководец на баретите Васил Велков към този момент от една година приготвя тъкмо такива мъже. И те влизат с гръм и тропот в деяние. Стават именити. Стига се до такава степен, че е задоволително да облекат в маскировъчни облекла някой по-бабанка полицай и го пуснат с алена барета в някоя паланка или градче и бабаитите стартират да гледат добродушно и смирено като агънца…
Виждайки разликата в успеваемостта, за СОМП се отделят повече грижи и средства. Построени са общежитие, културен дом, закрити гаражи. Има и различен резултат: към този момент никой и не си помисля да ги употребява като елементарни полицаи. Подготовката им се концентрира основно за битка с тероризма. Основната задача на командосите е предотвратяването на терористични актове и освобождението на заложници. Разработени са проекти и извършени на практика занятия за изнасянето на командосите във всяка точка на страната с помоща на вертолети.
През май 1986 година министърът на вътрешните работи издава дълголелеяната заповед, за която са мечтали всички барети – поделението се изважда от състава на Софийско градско управление (на МВР) и се предава към направление „ Терор “ на Шесто ръководство на Държавна сигурност с шеф военачалник Сава Джендов. Тогава се трансформира и името – командосите към този момент служат в „ Специално отделение за битка с тероризма “. Освен козметичната, прави се и съществена метаморфоза. Ротите и взводовете се реформират в четири оперативно-бойни отряда. Те имат по три специфични отделения, всяко едно от тях има в състава си дванайсет антитерористи. Всеки отряд носи 24-часово дежурство, по-късно почива два дни и един води занимание.
В отряда доста се държи на стрелбата с всякакво оръжие – револвер, пушка, автомат. Всеки би трябвало да може да стреля с всичко. Отделно по няколко индивида от група се образоват да боравят със снайперски пушки. Бойците са превъоръжени с ново оръжие – револвери „ Смит и Уесън “, револвери „ Зиг-Зауер “, пушки-помпи „ Мозберг “ и „ Ремигтън “. Тотално са сменени свързочните средства.
Променя се и методиката на образование. Отчетен е опитът на сходни непознати формирования. Занятията се диференцират по специалности. Вече се лее и несъмнено повече пот в тренировките – от единствено себе си се схваща, че който желае да оцелее и победи в дуела с нарушителя, би трябвало да е повече от занаятчия.
До края на “социалистическата ера “, българските антитерористи организират 11 крупни интервенции. Сред тях са освобождението на отвлечен турски аероплан на летище Бургас на 24 май 1981 г.Две години по-късно, български похитители отвличат наш аероплан, летящ от София за Варна. Заповядват на екипажа да лети за Виена. Властите във Варна, с цел да заблудят похитителите гасят осветлението на морския град. След приземяването на самолета, баретите го щурмуват. Един от похитителите. опитал се да нарани стюардесата, е убит. Другите интервенции на баретите са свързани със задържането на няколко западногермански терористи от групата “Баадер-Майнхов “ на разнообразни места в страната.
През 1986 година антитерористите от Враня изхвърчат на единствената си задгранична задача обвързвана с освобождението на отвлечен от ирански пасажери български аероплан на източноберлинското летище Шьонефелд. Червените барети вземат участие в спасяването на децата заложници при последната демонстрация на тероризъм от страна на българските турци на 7 юли 1987 година По време на възродителния развой, антитерористите от Враня организират редица контратерористични интервенции, за които се знае напълно малко.
Днес профилираният отряд за битка с тероризма се счита за поделението с най-висока бойна подготвеност у нас. Антитерорист обаче не се става елементарно. От 100 претенденти нормално се класират не повече от двама-трима. Бъдещите барети се сортират главно всред чиновниците на Министерство на вътрешните работи, бойците от специфични поделения към МО (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Кандидатът за антитерорист би трябвало да премине през седем тествания, преди да бъде утвърден. Първият кръг е изявление с комисията. На него се ревизира дали претендентът дава отговор на кадровите и психическите условия, с цел да е барета. След това той е подложен на функционален тест за физическа валидност в националния състезателен център “Дианабад ”. Едва след него стартират физическите тествания. Първото от тях е по този начин нареченият тест на Купър – 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт – за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м.
Следващото затруднение пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него минават единствено сред 5 и 10 на 100 от хората. Инструкторът демонстрира 10 разнообразни детайла (като тичане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които би трябвало да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не пречупи претендента, той отива на инспекция в психолабораторията на Министерство на вътрешните работи. След като се потвърди, че индивидът е със здрави нерви, той отива за повторно на медицински обзор – този път в болничното заведение на Министерство на вътрешните работи. Ако и медиците с пагони кажат, че е кадърен за командос, той доближава последния кръг – диалог с шефовете на поделението. Там той би трябвало да убеди своите бъдещи командири, че в действителност има дух на барета.
Обучението на всеки командос стартира с научен и на практика курс по завладяване на постройка, автомобил, рейс, трен, аероплан и транспортен съд. Тренировките по щурмуване на транспортни средства се вършат в самото отделение на баретите. Служителите от СОБТ разполагат даже със остарял вагон, където тестват своите тактики против похитители на влакове. Симулациите по неутрализиране на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и понякога – на настоящи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по преносими цели от прикритие, в придвижване и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен пердах. Бойните техники са създадени въз основата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и “старите ” минават на периодически изпити по физическа и психическа валидност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на Министерство на вътрешните работи.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ