Колкото и да се опитваме да запазим спокойствие, да не

Колкото и да се опитваме да запазим успокоение, да не се поддаваме на страха, на гнева и несигурността от това какво следва, те се настаняват комфортно на диваните ни вкъщи. Там, където главно минават дните ни. Играем си на гоненица с суматохата, само че колкото и да се опитваме да избягаме от нея, тя се прокрадва измежду нестихващия поток от постове във Facebook, след всяка прочетена вест, след следващия брифинг, тъй като колкото и да сме изолирани и да живеем в отричане на обстановката, действителността е тъкмо това, което ни се случва сега. Един неприятен сюжет, който всеки от нас би желал да пренапише посвоему.

Обезверени от неразбираемото развиване на изключителното състояние, от неналичието на отговори, започнахме да смъкваме от фундамент досегашните престижи. Ген. Мутафчийски към този момент нищо ново не ни споделя, забавляваме се с мемета за него. Той и проф. Мангъров не съумяват да се трансфорат в героите на нашето време, героите, от които имаме потребност. Дори артистите, музикантите, писателите и всички тези, които идеализираме поради изкуството, което основават, някак останаха в сянка. В сянката на личният си свят, изпълнен може би с не по-малко боязън от нашия. Думите, които преди носеха ентусиазъм, в този момент не носят никаква спомагателна стойност .

И колкото и да се пробват да изградят своята виртуална сцена, някак ние имаме потребност да притихнем. Да, ще се забавляваме, но малко по-нататък , когато може би отново ще можем да им ръкопляскаме, там, долу пред сцените . Сега ръкопляскаме по балконите, героизирайки медицинските служащи . И в това няма нищо неприятно, само че те надали имат потребност от тези овации. Нека да си ги запазим за артистите. Защото медицинските служащи имат потребност да се усещат предпазени, имат потребност от защитни средства, от заплати, а не от ръкопляскане по балконите.

Инфлуенсърите, които през последните години се пробват да зададат форма на живота ни и не стопират да го обгръщат в лъскава опаковка, като че ли потънаха в забвение. И в случай че преди механично скролвахме из нюзфийда си в Инстаграм, с цел да се вдъхновим за следващата си шопинг находка, за следващото си пътешестване, за промяната на дивана, в този момент нямаме потребност от изкуствения свят, който те умишлено или не сътвориха. Във време, в което не знаем докога ще имаме работа, докога ще бъдем затворени в домовете си, докога ще продължи изолацията, блестящият и комфортен свят на звездите и инфлуенсърите не ни е забавен. Тяхната напудрена приказка в този момент наподобява като непотребна движимост, която желаеме да затворим в килера.

Във Франция даже нападнаха част от интелектуалния си хайлайф, в това число и писателката Лейла Слимани , която е притежател на премията „ Гонкур “ и която споделяйки фотоси по какъв начин протича живота й в идилична къща в провинцията, съумя да разгневи тези, които би трябвало да останат затворени зад четирите стени на дребните си жилища. „ Ако за нея изолацията минава като в приказките, при мен е като пикаресков разказ “, написа авторката Дяан Дюкре за Marianne . “От моя прозорец даже не се вижда небето. Сградата насреща е мръсна, а празните улици ме изпълват с тревога. Да бъда покосена от вирус, умирайки сама в дребен двустаен апартамент, не е доста изкушаваща вероятност. Едва ли би се харесала толкоз, колкото златните хълмове и красивите камелии на Лейла Слимани, само че сигурно е по-представителна за това, през което прекосяваме сега “, добавя Дюкре.

Да, времето, в което се озовахме ненадейно и изцяло неподготвени, пренареди доста модели , само че може би от нас зависи дали ще се оставим да се върнат тези старите, с които ни лиши години да се преборим, с цел да извоюваме личната си достоверност, или ще създадем нови. Загърбвайки старите престижи, безспорно оставяме свободно място за нови герои, за хора, в чиито думи да открием това ентусиазъм и вяра, от които имаме потребност. Кои ще бъдат те? Ще забележим.

 
Георги Лозанов: " Авторитети ще се срутят, ще се родят нови герои "