Слънчевата сянка на толстоистите над българската Ясна поляна
Колко ясни си били дните и нощите в българската Ясна поляна преди повече от 100 години, когато селото близо до Приморско, тогава с турското име Алан Кайряк , става дом за една от най-активните родни толстоистки колонии? Кои са хората, събрали се да практикуват и проповядват нравствено-социалното обучение на Лев Николаевич Толстой? Какво гласи то, по какъв начин стига до България и каква е ориста му? пътешества във времето и пространството, с цел да разбере.
Метамормофозата не по Кафка, а по Толстой, се случва след 50-те години на писателя. Тогава той претърпява изключително мъчително търсенето на смисъл в живота . По това време Лев Николаевич към този момент е приет в света романист. „ Война и мир ” и „ Ана Каренина ” му носят популярност и почести в Русия и оттатък. За мнозина е покорил върха в литературния натурализъм. Произхожда от благороднически жанр, има семейство, има лукса да отхвърли добра армейска кариера, опцията за която се открива поради присъединяване му в Кримската война. Пътува из Европа, поддържа връзка с някои от огромните мозъци на епохата като Виктор Юго. Оценен даже за уменията си пред пианото. Те пораждат любовта към Бах, Хендел и Шопен, както и единствената комбинация на Лев Николаевич – валс от края на 40-те години на XIX век.
Тогава какво може да преобърне каляската по този житейски път и да я трансформира в каруца?
Когато валс звучи в главата на Толстой, той към момента е млад и не се е захванал съществено с литература. Малко по-късно обаче се отдава на първата си повест – „ Детство ”. С отпечатването ѝ през 1852-ра рецензията незабавно причислява 24-годишния Лев към поколението създатели с лъвска известност като Тургенев и Островски.
Междувременно проблеми с хазарта тласкат Толстой към фронта. Кримската война го води на Балканите, даже до Силистра, споделя Денка Тодорова от Ясна поляна . Тя е организатор на тамошната музейна експозиция, отдадена на писателя, роден в съветската Ясна поляна . В реалност Толстой, в ролята на офицер, взе участие в несполучливата блокада на Силистра, а поради друга борба – за Севастопол, командващият батарея Лев Николаевич е награден с медал „ Св. Ана ”. Само че няколко сатирични песни приключват изгледите за ослепителен живот под пагон.
Следват срещи из Стария континент и още писане. Толстой към този момент е одобрен създател. Началото на 60-те през XIX век бележи и ново начало за активност, която той – като по-млад, е подхванал в родната Ясна поляна. Още през 49-а открива учебно заведение за крепостните си селяни, само че в този момент основава 13 школа за децата на най-бедните и онеправданите. Самият Лев Николаевич учителства и основава доктрината на така наречен „ свободно образование ”, което за някои откриватели е първообразец на актуалното демократично обучение.
Може би в това начинание се крие разковничето към смяната, която Толстой претърпява с годините? Може би. А те, годините, са към 20. През 80-те се заражда толстоизмът.
„ Той проповядва най-обикновен и елементарен метод на живот наоколо до природата . Да има пълноправие . Толстой е бил срещу смъртното наказване. Идеите му са за мир , обич , здраве, да няма никакво принуждение сред хората. Да ценят дребното, да ценят всичко това, което е към тях ”, в резюме обобщава Денка правилата на писателя, трансформирал се във мъдрец и нравствен ментор.
Движението е учредено на християнството , само че коства на Толстой раздялата му с Църквата, тъй като отхвърля каноните ѝ. Отлъчен от Светия синод на Руското православие през 1901-ва, само че пък разгласен за светец в Индокитай поради учението си – толкоз спорен мъдрец е късният Толстой, считан хем за пацифист , хем за християнски анархист . Пътя си през 1882-ра преначертава в книгата „ Изповед ” .
„ Аз като че ли бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до бездна и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, единствено крах. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, с цел да не гледаш по какъв начин пред теб няма друго, с изключение на измамата на живота и щастието, същинските премеждия и същинската гибел, цялостното заличаване “.
В „ Изповед ” Толстой признава за пиянства, изневери, блудства, измами, убийства във военно време, за провокацията на дуелите и комара . Всичко това на фона на утвърждението на себеподобните, които определяли Лев Николаевич като „ относително духовен човек ”.
„ (...) У мен се извърши прелом, който се готвеше от дълго време и чиито заченки постоянно са били у мен. Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, освен ми опротивя, само че и загуби всевъзможен смисъл. Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих. “
„ Ако човек живее, той все в нещо има вяра ”, написа още Толстой. Истината за живота и вярата в него той открива в моралното самоусъвършенстване, отхвърли от насилието във всичките му форми, даже неотвръщането на насилствени дейности . В простичкия, крепко стъпил на земята човек, предан на ближните и природата. Как обаче се оформя семпла човешка сянка из неразбираемите поляни на битието? Откриваме я в този текст на Толстой:
„ Едно от първите и от всички приети условия за щастието е животът, при който не се нарушава връзката на индивида с природата, т. е. животът под отворено небе, при слънчева светлина, на чист въздух и при общение със земята, растенията и животните.
Друго безспорно изискване за щастието е трудът, първо, обичаният и свободен труд, и второ, физическият труд, който дава вкус и бездънен утешителен сън.
Третото безспорно изискване за щастието е фамилията.
Четвъртото изискване за щастието е свободното и любовно общение с всички разнородни хора по света.
Най-после петото изискване за щастието е здравето и безболезнената гибел. ”
... Която не спохожда самия Толстой. Думите са оповестени през 1907 година в „ Моята религия ”.
Вяра обаче спохожда десетки хиляди. Толстоизмът се популяризира в земите на Русия, Нидерландия, Англия, Унгария, Швеция, Съединени американски щати, Япония, Корея, Чили и ЮАР. Едни следват учението сами, други построяват колонии, в които живеят и работят дружно. Само в Русия сред 1917-а и 1933-а, когато толстоизмът е неразрешен, се основават 100 комуни с над 30 хиляди почитатели. Казват, че учението на съветския публицист е ентусиазъм за международни водачи като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг . Можете да попаднете даже на информация, че „ Ясна поляна ” става име за имението на президента на Коста Рика Хосе Фигирес Ферер, който през 1948-а разпуска армията на страната. Това е първата страна в света, която се отхвърля от военните си след претърпяна 44-дневна кървава революция.
Първата половина на ХХ век, осеяна с безобразни спорове по цялото земно кълбо, е хем удачна, хем злощастна междина във времето и пространството за толстоизма. Само си представете по какъв начин да вземем за пример се е приел отводът на 30 хиляди англичани да служат по време на Първата международна война?! Затова е обяснимо и за какво в някои страни толстоистите не са одобрявани добре .
А какво се случва у нас? Колонии има в села в Странджанско, Луковитско, Поповско, Бургаско, Пловдивско, в Горна Оряховица. Макар и кратковременни, претърпяват собствен подем. Тази в странджанското село Алан Кайряк даже предизвика догадка, че преди гибелта си през 1910-а Лев Николаевич е желал да посети България и да стъпи не на дунавския бряг, а покрай южното Черноморие.
„ Толстой бяга от вкъщи си. Получава се разкол сред него и брачната половинка му, когато София Андреевна научава за тайното му наследство, в което той подарява по-голямата част от наследството си на бедните крепостни селяни. Тя не е съгласна и от този миг се основават огромни фамилни спорове. Той взема решение да избяга скрито. За бягството знае само обичаната му щерка Александра. Той се укрива в манастир, където по това време сестра му Мария е монахиня. Толстой получава депеша от щерка си, че фамилията е по петите му. Тръгва, съпроводен единствено от персоналния си лекар Маковицки, за гара Астапово. В дневника на Александра е записано: „ С бягството си моят татко имаше две последни стремежи – да посети България или Турция ”.
На гарата, продължава с описа Денка, доктор Маковицки не разрешава на Толстой да напусне поради здравословното му положение. С тежка пневмония писателят умира, а последното му предпочитание остава неразгадано. Безапелационността на заболяването обезсмисля разногласията къде тъкмо е желал да отиде Толстой. Дали към южните черноморски крайбрежия, както твърди щерка му Александра Толстая, или към някое съветско селце, където да почине на мира, както написа в спомените си племенницата му Елисавета Валерианова, щерка на монахинята Мария. Едно е несъмнено – съвсем няма родственици на писателя, които да преглътнат решението му да завещае авторските си права на човечеството, каквото Толстой желае още от края на XIX век .
А при започване на ХХ век, през 1906 година, селото, в което ви разхождаме, носело името Алан Кайряк. „ По това време млади, будни, интелигентни, образовани българи вземат решение да намерят безшумно, умерено, енергийно местенце, където хем да живеят, хем да популяризират и превеждат творчеството и концепциите на Толстой . Тръгват из България, доколкото знам първо в Бяла Слатина са желали да се реализира тази колония, само че не биват признати и потеглят на юг, като се показват на кмета Стамо Грудов. Уверявайки се, че са интелигентни и доброжелателни, незабавно им отстъпва къща в централната част на Алан Кайряк, както и равнища, с която да претърпяват ”, изяснява Денка Тодорова.
Те са: Христо Досев, Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов, Никола Венетов и Георги Шопов . В колонията множеството са мъже на перото – превеждат и пишат прозаичност и лирика, само че преди да прегърнат толстоизма и концепциите му, всеки следва своя път – у нас или в чужбина. Има студент по медицина, фелдшер фелдфебел, отказал се от армията, преподавател, правоприемник на богат бургаски жанр и какви ли още не типажи. Сред създателите на колонията са и двама съоснователи на Българския вегетариански съюз от 1914-а. Всички те – събрани в Алан Кайряк.
„ Създават си печатница, в която издават първия брой на списание „ Възраждане “. Към тях се причисляват и други толстоисти, учители от школото в Алан Кайряк по това време, също семейство руснаци. Тук се заражда колония, която – като се изключи че се занимава с писателска и преводаческа активност, стартира и културен живот на цялото население на Алан Кайряк. За тази колония научава персонално самият Лев Николаевич Толстой. Затова тук имаме непокътнати и съхранени над 100 писма и телеграми , цялата преписка, съществувала сред Толстой и колонията, както и с други толстоисти в цяла България. ”
Като този отговор, който младият Георги Шопов получава от Толстой още преди да стане част от колонията. Всъщност Георги е първият българин, отказал се от военна работа поради убежденията си . В зимния 13 декември на 1902-ра получава следното писмо:
„ Драги Шопов,
Благодаря Ви, че постоянно ми пишете. Твърде ми е прелестно като виждам Вашия възторг и живата вяра за празненство на истината. Но желая да Ви кажа нещо за ония рискове, които се срещат по този път.
1. Възторг от познаването на истината.
2. Разочарование във опцията за скорошно реализиране на истината и вяра да я осъществя в своя живот.
3. Опит да примиря истината със светските взаимни отстъпки.
4. Отвращение от компромисите.
5. Най-после съзнанието, че ти не си предназначен да измениш света... Но можеш, съгласно силите си, пред Бога да осъществиш истината като изпълняваш неговата воля. ”
Основателят на колонията Христо Досев даже се среща персонално с писателя. Старозагорецът пътува до Русия, с цел да занесе първия брой на списание „ Възраждане “ и да даде доклад по какъв начин у нас се одобряват концепциите и творбите на Толстой. Според свидетелствата, с които Денка се е срещнала, Толстой бил мощно впечатлен .
В книгата си „ Близо до Ясна Поляна, 1907-1909 ” Христо Досев написа: „ Особено прелестно беше на Толстой да узнае, че ние си имаме дребна примитивна печатница и сами сме си редактори, преводачи, писатели и пътуващи книжари ”. Според Христо дори похвалил съратниците за „ така симпатичното ” списание „ Възраждане ”: „ В него всичко е така добре подредено и разнообразно. То е едничкото в света, проповядващо самоуверено и изцяло нашите хрумвания. ”
Любовта на учениците, приветствана от учителя, е освен към хората, само че и към животните. Толстоистите не ядат месо. Въздържат се и от други материални облаги, което не всеки път се приемало еднопосочно от локалните, споделя Денка: „ Те били малко странни в очите на локалното население с всичко това, което проповядвали, тъй като ето – толстоизмът е забранявал и алкохол . Когато са правели вечеринки и събирания по локалните дюкяни, хората са нямали време да скрият всичко, което са си поръчали... Странни птици им се коствали. ”
Не по този начин наподобяват нещата в очите на един от толстоистите. Спомените на Никола Венетов, все от същото село:
„ Трогателно беше възприятието на почитание, с което болшинството селяни се отнасяха към колонистите. Забелязах по какъв начин радостно светваха лицата им, когато се срещнеха с някого от „ бракята ”. Вечерно време и в празник, колонистите ходеха в едно кафене, където спиртни напитки не се продаваха, и там четяха на висок глас толстоевите приказки за народа. Те учеха, че без същинско религиозно схващане индивидът е звяр, че скъпи са единствено висшите духовни богатства, а стремежът към материалните погубва душата. Те имаха вяра, че предназначението на индивида е велико. ”
Великата душа се възпитавала с физически труд. А здравият дух, облечен в крепко работливо тяло, давал своите плодове: чушки, картофи, домати, зеле.
След две години обаче толстоистите „ събудили известно подозрение ” у жителите на Алан Кайряк , както се показва Денка, и в последна сметка не съумели да изпълнят очакванията на създателя Христо Досев :
„ Изповядвайки мировъзрението на Толстой, ние искахме нашето общуване да бъде освен практическо реализиране на тези наши хрумвания, само че и огнище за тяхното разпространяване измежду българския народ. ”
Като бели лястовици за Лев Николаевич в съветската Ясна поляна, като бели врани за част от странджанци в българската, която още не носела това име. След две години толстоисткото гнездо не устоява. Кметът моли толстоистите да изоставен и те се разлитат – към другите краища на България, че и оттатък, в други европейски страни. Христо Досев се връща в Русия, тъй като в имението на Толстой се среща с бъдещата си брачна половинка. Наследниците им и през днешния ден поддържат връзка с българската Ясна поляна и са дарили огромна чат от фотосите, списанията и книжнината в музейната колекция. Едно от любопитните дарения са 11 публикации, които Толстой дава персонално на Досев, с цел да бъдат отпечатани за първи път в колонията в Алан Кайряк. Една от публикациите, които по това време в Русия са неразрешени за издаване , е „ Не мога повече да мълча “. Сред останалите са „ Не убивай “, „ Моята религия “ и „ Истински живот “.
А написаното, както добре знаем, остава. Уви, съвсем нищо от материалните мемоари за живота на толстоистите в Странджа не е устояло на времето. Днес в центъра на селото може да се види остаряла дървена къща, употребена от задружните толстоисти преди, пуста и самотна в този момент , поради разногласия сред наследници, които не разрешават да се стигне до дефинитивно решение за реституция и пренасяне на експонатите от читалището в къщата.
Друго обаче толстоистите оставят на селото. Диря за себе си, трансформирала историята му: „ 1934 е годината, в която всички имена на територията на България се преименуват от турски на български. И тук се събира локалната общественост, всеки дава друго предложение по какъв начин да се преименува Алан Кайряк, което в превод е „ място на припек ” , „ слънчево място ” . Предлагат се сходни имена като Слънчева поляна, Горска поляна, Малка поляна, само че един от учителите, помощник на колонията, когато е съществувала, предложил в памет на Толстой и на колонията, в памет на връзката, съществувала сред България и Русия, да бъде Ясна поляна, както е и родното място на Толстой . Той споделил: „ Ще видите, че това ще остави трайни следи в историята на нашето село и изобщо на страната ни. ”
Според Денка през днешния ден локалните харесват името на селото си , тъй като доста му наподобява – слънчево и ясно. Затова не е учудващо, че години по-късно връзката с историята се укрепва още по-силно. На 15 септември 1998 година е открита Музейната колекция „ Българската Ясна поляна ”.
„ В Ясна поляна къща си купуват Амалия и Христо Рачеви. Христо Рачев е някогашен оператор в Българска национална телевизия. Със брачната половинка му Амалия вземат решение да възстановят тези връзки с Русия. С помощта на популацията от Ясна поляна, кметството, общината, съветското консулство и Руския културно-информационен център вършат документален филм за българската Ясна поляна. След това, когато са на посетители в Русия, демонстрират на няколко пъти кино лентата и вземат решение да разкрият тази музейна експозиция ”.
За решението пък решаваща роля има един от наследниците на Толстой – праправнукът граф Владимир Толстой , който по това време е шеф на музея на писателя в съветската Ясна поляна. Четем какво е написал в книгата за посетители, тъй като първите думи в нея са негови:
„ Искрено съм очарован от напъните на всички хора, които стоят в основата на възраждането на Музея на Лев Толстой в село Ясна поляна! Професионалното равнище на изложбата, само че най-много любовта и душата, вложени в основаването ѝ, оставят незабравимо усещане. Пожелавам това сполучливо начало да има почтено продължение. Обещавам помощ и съдействие от наша страна. ”
По-късно Владимир Толстой става консултант на президента Путин, а брачната половинка му Екатерина поема музея в Тулско. Имайте поради, че като множеството тогавашни роднини на Лев Николаевич и днешните му наследници не възприемат толстоизма. Това обаче не пречи Владимир и Екатерина да посещават България и да оказват помощ за развиването на сбирката с над 250 експоната . Сред тях с изключение на книги, списания и преписка на българските толстоисти с писателя, има и мостри на персонални движимости на Толстой и околните му . „ Всичко е имитация, само че е направено по оригинала с извънредно скъпи материали ”, прецизира Денка. Репликите са утвърдени от Къщата музей в съветската Ясна поляна.
„ Експозицията ни стартира с обичаната икона на майката на Толстой . Защо е обичана? Защото на нея са изобразени петимата светци, на които майката на Толстой кръщава петте си деца – Св. Николай, Св. Сергей, Св. Лев, Св. Димитър и Богородица Мария. За жал, Толстой е бил на година и половина, когато майка му умира, и не помни по какъв начин е изглеждала, само че все пак прави неин контур в детския си дневник ”.
Иначе в експозицията ще забележите даже предмети, за чието битие едва ли бихте се досетили, до момента в който не се изпречат пред очите ви.
„ Бастун стол – неразделна част от всекидневието на Толстой. Сам си го е измислил, конструирал и направил, като с изключение на за бастун, го употребил за стол или масичка. Когато му идва концепция и е на открито измежду природата, си оказва помощ да запише мисълта, да не я не помни. ”
Бастунът е с механизъм, който разтваря две дребни крила, с цел да се трансформира в столче или масичка. Забива се в земята елементарно поради заострения низък край.
Толстой си ушил и ботуши от козя кожа. Носел номер 45. Да създаваш движимостите, които са ти потребни в бита, напълно самичък, също е част от толстоизма.
Преди да пропише на саморъчно изработен стол бастун посред природата, Толстой си служил с химикалки. Като изложеното в Ясна поляна копие на писалката, с която е написал „ Война и мир ”. Показани са и многото редакции, които правел на текста. Съпругата му го преписала шест пъти на ръка.
Ако посетите читалището на странджанското село, ще видите още дървено сметало от едно от учебните заведения, основани от Толстой . Има самовар и облекла от епохата. Има и имитация на фенера, с който писателят осветил пътя си, бягайки от околните в края на живота си . Има и специфична стъкленица, стаила мрака на вечността. В нея над две десетилетия се съхранява пръст от гроба на Лев Николаевич, защитаван в Русия от безмълвни брези . От такива е скована и скамейка, подарък от музея в Тулско на българската колекция.
Даренията идват както от федерацията, по този начин и от наследниците на видните български толстоисти. Ева Драгомирова, внучка на Йордан Ковачев, подарява над двеста книги на български и съветски. Голямото благосъстояние са 90-те тома събрани съчинения на Толстой, издадени от 1928 до 1958 година Пазят се грижливо в хранилището на читалището. А локалните четат и препрочитат написаното от огромния публицист и през днешния ден.
В Ясна поляна се гордеят с експозицията и метода, по който се вписва в културните им обичаи. През лятото посрещат майстори на дървената статуя за интернационален симпозиум. Произведенията са на всички места в Ясна поляна и Приморско. Големите работят паралелно с дребните от успореден детски пленер. В селото вършат и събор с нестинарски игри, когато Странджа уважава светците Константин и Елена. Имат и коледари, и кукери. Защото, както споделя Денка Тодорова, желаят да пазят традициите, до момента в който свят светува. А по какъв начин те се преплитат с наследството на толстоистите? Може би отговорът на този въпрос се припокрива с отговора на Денка на въпроса има ли обичан предмет в сбирката:
„ Иконата ми е най-скъпа, тъй като там е вярата, религията, там е любовта към православието . Да имаме вяра и да имаме вяра, да не забравяме, че сме посетители, да живеем скъпо дребното време, което ни е отредено от Бог , да обичаме и да бъдем положителни. ”
Какво е споделил Толстой през 1908 година на децата в съветската Ясна поляна, по какъв начин се е почувствала огромната ни актриса Виолета Бахчеванова, когато е посетила родното място на писателя , и още от историята на българските толстоисти чуйте в звуковия файл .
Снимки: Лора Търколева
Метамормофозата не по Кафка, а по Толстой, се случва след 50-те години на писателя. Тогава той претърпява изключително мъчително търсенето на смисъл в живота . По това време Лев Николаевич към този момент е приет в света романист. „ Война и мир ” и „ Ана Каренина ” му носят популярност и почести в Русия и оттатък. За мнозина е покорил върха в литературния натурализъм. Произхожда от благороднически жанр, има семейство, има лукса да отхвърли добра армейска кариера, опцията за която се открива поради присъединяване му в Кримската война. Пътува из Европа, поддържа връзка с някои от огромните мозъци на епохата като Виктор Юго. Оценен даже за уменията си пред пианото. Те пораждат любовта към Бах, Хендел и Шопен, както и единствената комбинация на Лев Николаевич – валс от края на 40-те години на XIX век.
Тогава какво може да преобърне каляската по този житейски път и да я трансформира в каруца?
Когато валс звучи в главата на Толстой, той към момента е млад и не се е захванал съществено с литература. Малко по-късно обаче се отдава на първата си повест – „ Детство ”. С отпечатването ѝ през 1852-ра рецензията незабавно причислява 24-годишния Лев към поколението създатели с лъвска известност като Тургенев и Островски.
Междувременно проблеми с хазарта тласкат Толстой към фронта. Кримската война го води на Балканите, даже до Силистра, споделя Денка Тодорова от Ясна поляна . Тя е организатор на тамошната музейна експозиция, отдадена на писателя, роден в съветската Ясна поляна . В реалност Толстой, в ролята на офицер, взе участие в несполучливата блокада на Силистра, а поради друга борба – за Севастопол, командващият батарея Лев Николаевич е награден с медал „ Св. Ана ”. Само че няколко сатирични песни приключват изгледите за ослепителен живот под пагон.
Следват срещи из Стария континент и още писане. Толстой към този момент е одобрен създател. Началото на 60-те през XIX век бележи и ново начало за активност, която той – като по-млад, е подхванал в родната Ясна поляна. Още през 49-а открива учебно заведение за крепостните си селяни, само че в този момент основава 13 школа за децата на най-бедните и онеправданите. Самият Лев Николаевич учителства и основава доктрината на така наречен „ свободно образование ”, което за някои откриватели е първообразец на актуалното демократично обучение.
Може би в това начинание се крие разковничето към смяната, която Толстой претърпява с годините? Може би. А те, годините, са към 20. През 80-те се заражда толстоизмът.
„ Той проповядва най-обикновен и елементарен метод на живот наоколо до природата . Да има пълноправие . Толстой е бил срещу смъртното наказване. Идеите му са за мир , обич , здраве, да няма никакво принуждение сред хората. Да ценят дребното, да ценят всичко това, което е към тях ”, в резюме обобщава Денка правилата на писателя, трансформирал се във мъдрец и нравствен ментор.
Движението е учредено на християнството , само че коства на Толстой раздялата му с Църквата, тъй като отхвърля каноните ѝ. Отлъчен от Светия синод на Руското православие през 1901-ва, само че пък разгласен за светец в Индокитай поради учението си – толкоз спорен мъдрец е късният Толстой, считан хем за пацифист , хем за християнски анархист . Пътя си през 1882-ра преначертава в книгата „ Изповед ” .
„ Аз като че ли бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до бездна и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, единствено крах. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, с цел да не гледаш по какъв начин пред теб няма друго, с изключение на измамата на живота и щастието, същинските премеждия и същинската гибел, цялостното заличаване “.
В „ Изповед ” Толстой признава за пиянства, изневери, блудства, измами, убийства във военно време, за провокацията на дуелите и комара . Всичко това на фона на утвърждението на себеподобните, които определяли Лев Николаевич като „ относително духовен човек ”.
„ (...) У мен се извърши прелом, който се готвеше от дълго време и чиито заченки постоянно са били у мен. Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, освен ми опротивя, само че и загуби всевъзможен смисъл. Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих. “
„ Ако човек живее, той все в нещо има вяра ”, написа още Толстой. Истината за живота и вярата в него той открива в моралното самоусъвършенстване, отхвърли от насилието във всичките му форми, даже неотвръщането на насилствени дейности . В простичкия, крепко стъпил на земята човек, предан на ближните и природата. Как обаче се оформя семпла човешка сянка из неразбираемите поляни на битието? Откриваме я в този текст на Толстой:
„ Едно от първите и от всички приети условия за щастието е животът, при който не се нарушава връзката на индивида с природата, т. е. животът под отворено небе, при слънчева светлина, на чист въздух и при общение със земята, растенията и животните.
Друго безспорно изискване за щастието е трудът, първо, обичаният и свободен труд, и второ, физическият труд, който дава вкус и бездънен утешителен сън.
Третото безспорно изискване за щастието е фамилията.
Четвъртото изискване за щастието е свободното и любовно общение с всички разнородни хора по света.
Най-после петото изискване за щастието е здравето и безболезнената гибел. ”
... Която не спохожда самия Толстой. Думите са оповестени през 1907 година в „ Моята религия ”.
Вяра обаче спохожда десетки хиляди. Толстоизмът се популяризира в земите на Русия, Нидерландия, Англия, Унгария, Швеция, Съединени американски щати, Япония, Корея, Чили и ЮАР. Едни следват учението сами, други построяват колонии, в които живеят и работят дружно. Само в Русия сред 1917-а и 1933-а, когато толстоизмът е неразрешен, се основават 100 комуни с над 30 хиляди почитатели. Казват, че учението на съветския публицист е ентусиазъм за международни водачи като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг . Можете да попаднете даже на информация, че „ Ясна поляна ” става име за имението на президента на Коста Рика Хосе Фигирес Ферер, който през 1948-а разпуска армията на страната. Това е първата страна в света, която се отхвърля от военните си след претърпяна 44-дневна кървава революция.
Първата половина на ХХ век, осеяна с безобразни спорове по цялото земно кълбо, е хем удачна, хем злощастна междина във времето и пространството за толстоизма. Само си представете по какъв начин да вземем за пример се е приел отводът на 30 хиляди англичани да служат по време на Първата международна война?! Затова е обяснимо и за какво в някои страни толстоистите не са одобрявани добре .
А какво се случва у нас? Колонии има в села в Странджанско, Луковитско, Поповско, Бургаско, Пловдивско, в Горна Оряховица. Макар и кратковременни, претърпяват собствен подем. Тази в странджанското село Алан Кайряк даже предизвика догадка, че преди гибелта си през 1910-а Лев Николаевич е желал да посети България и да стъпи не на дунавския бряг, а покрай южното Черноморие.
„ Толстой бяга от вкъщи си. Получава се разкол сред него и брачната половинка му, когато София Андреевна научава за тайното му наследство, в което той подарява по-голямата част от наследството си на бедните крепостни селяни. Тя не е съгласна и от този миг се основават огромни фамилни спорове. Той взема решение да избяга скрито. За бягството знае само обичаната му щерка Александра. Той се укрива в манастир, където по това време сестра му Мария е монахиня. Толстой получава депеша от щерка си, че фамилията е по петите му. Тръгва, съпроводен единствено от персоналния си лекар Маковицки, за гара Астапово. В дневника на Александра е записано: „ С бягството си моят татко имаше две последни стремежи – да посети България или Турция ”.
На гарата, продължава с описа Денка, доктор Маковицки не разрешава на Толстой да напусне поради здравословното му положение. С тежка пневмония писателят умира, а последното му предпочитание остава неразгадано. Безапелационността на заболяването обезсмисля разногласията къде тъкмо е желал да отиде Толстой. Дали към южните черноморски крайбрежия, както твърди щерка му Александра Толстая, или към някое съветско селце, където да почине на мира, както написа в спомените си племенницата му Елисавета Валерианова, щерка на монахинята Мария. Едно е несъмнено – съвсем няма родственици на писателя, които да преглътнат решението му да завещае авторските си права на човечеството, каквото Толстой желае още от края на XIX век .
А при започване на ХХ век, през 1906 година, селото, в което ви разхождаме, носело името Алан Кайряк. „ По това време млади, будни, интелигентни, образовани българи вземат решение да намерят безшумно, умерено, енергийно местенце, където хем да живеят, хем да популяризират и превеждат творчеството и концепциите на Толстой . Тръгват из България, доколкото знам първо в Бяла Слатина са желали да се реализира тази колония, само че не биват признати и потеглят на юг, като се показват на кмета Стамо Грудов. Уверявайки се, че са интелигентни и доброжелателни, незабавно им отстъпва къща в централната част на Алан Кайряк, както и равнища, с която да претърпяват ”, изяснява Денка Тодорова.
Те са: Христо Досев, Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов, Никола Венетов и Георги Шопов . В колонията множеството са мъже на перото – превеждат и пишат прозаичност и лирика, само че преди да прегърнат толстоизма и концепциите му, всеки следва своя път – у нас или в чужбина. Има студент по медицина, фелдшер фелдфебел, отказал се от армията, преподавател, правоприемник на богат бургаски жанр и какви ли още не типажи. Сред създателите на колонията са и двама съоснователи на Българския вегетариански съюз от 1914-а. Всички те – събрани в Алан Кайряк.
„ Създават си печатница, в която издават първия брой на списание „ Възраждане “. Към тях се причисляват и други толстоисти, учители от школото в Алан Кайряк по това време, също семейство руснаци. Тук се заражда колония, която – като се изключи че се занимава с писателска и преводаческа активност, стартира и културен живот на цялото население на Алан Кайряк. За тази колония научава персонално самият Лев Николаевич Толстой. Затова тук имаме непокътнати и съхранени над 100 писма и телеграми , цялата преписка, съществувала сред Толстой и колонията, както и с други толстоисти в цяла България. ”
Като този отговор, който младият Георги Шопов получава от Толстой още преди да стане част от колонията. Всъщност Георги е първият българин, отказал се от военна работа поради убежденията си . В зимния 13 декември на 1902-ра получава следното писмо:
„ Драги Шопов,
Благодаря Ви, че постоянно ми пишете. Твърде ми е прелестно като виждам Вашия възторг и живата вяра за празненство на истината. Но желая да Ви кажа нещо за ония рискове, които се срещат по този път.
1. Възторг от познаването на истината.
2. Разочарование във опцията за скорошно реализиране на истината и вяра да я осъществя в своя живот.
3. Опит да примиря истината със светските взаимни отстъпки.
4. Отвращение от компромисите.
5. Най-после съзнанието, че ти не си предназначен да измениш света... Но можеш, съгласно силите си, пред Бога да осъществиш истината като изпълняваш неговата воля. ”
Основателят на колонията Христо Досев даже се среща персонално с писателя. Старозагорецът пътува до Русия, с цел да занесе първия брой на списание „ Възраждане “ и да даде доклад по какъв начин у нас се одобряват концепциите и творбите на Толстой. Според свидетелствата, с които Денка се е срещнала, Толстой бил мощно впечатлен .
В книгата си „ Близо до Ясна Поляна, 1907-1909 ” Христо Досев написа: „ Особено прелестно беше на Толстой да узнае, че ние си имаме дребна примитивна печатница и сами сме си редактори, преводачи, писатели и пътуващи книжари ”. Според Христо дори похвалил съратниците за „ така симпатичното ” списание „ Възраждане ”: „ В него всичко е така добре подредено и разнообразно. То е едничкото в света, проповядващо самоуверено и изцяло нашите хрумвания. ”
Любовта на учениците, приветствана от учителя, е освен към хората, само че и към животните. Толстоистите не ядат месо. Въздържат се и от други материални облаги, което не всеки път се приемало еднопосочно от локалните, споделя Денка: „ Те били малко странни в очите на локалното население с всичко това, което проповядвали, тъй като ето – толстоизмът е забранявал и алкохол . Когато са правели вечеринки и събирания по локалните дюкяни, хората са нямали време да скрият всичко, което са си поръчали... Странни птици им се коствали. ”
Не по този начин наподобяват нещата в очите на един от толстоистите. Спомените на Никола Венетов, все от същото село:
„ Трогателно беше възприятието на почитание, с което болшинството селяни се отнасяха към колонистите. Забелязах по какъв начин радостно светваха лицата им, когато се срещнеха с някого от „ бракята ”. Вечерно време и в празник, колонистите ходеха в едно кафене, където спиртни напитки не се продаваха, и там четяха на висок глас толстоевите приказки за народа. Те учеха, че без същинско религиозно схващане индивидът е звяр, че скъпи са единствено висшите духовни богатства, а стремежът към материалните погубва душата. Те имаха вяра, че предназначението на индивида е велико. ”
Великата душа се възпитавала с физически труд. А здравият дух, облечен в крепко работливо тяло, давал своите плодове: чушки, картофи, домати, зеле.
След две години обаче толстоистите „ събудили известно подозрение ” у жителите на Алан Кайряк , както се показва Денка, и в последна сметка не съумели да изпълнят очакванията на създателя Христо Досев :
„ Изповядвайки мировъзрението на Толстой, ние искахме нашето общуване да бъде освен практическо реализиране на тези наши хрумвания, само че и огнище за тяхното разпространяване измежду българския народ. ”
Като бели лястовици за Лев Николаевич в съветската Ясна поляна, като бели врани за част от странджанци в българската, която още не носела това име. След две години толстоисткото гнездо не устоява. Кметът моли толстоистите да изоставен и те се разлитат – към другите краища на България, че и оттатък, в други европейски страни. Христо Досев се връща в Русия, тъй като в имението на Толстой се среща с бъдещата си брачна половинка. Наследниците им и през днешния ден поддържат връзка с българската Ясна поляна и са дарили огромна чат от фотосите, списанията и книжнината в музейната колекция. Едно от любопитните дарения са 11 публикации, които Толстой дава персонално на Досев, с цел да бъдат отпечатани за първи път в колонията в Алан Кайряк. Една от публикациите, които по това време в Русия са неразрешени за издаване , е „ Не мога повече да мълча “. Сред останалите са „ Не убивай “, „ Моята религия “ и „ Истински живот “.
А написаното, както добре знаем, остава. Уви, съвсем нищо от материалните мемоари за живота на толстоистите в Странджа не е устояло на времето. Днес в центъра на селото може да се види остаряла дървена къща, употребена от задружните толстоисти преди, пуста и самотна в този момент , поради разногласия сред наследници, които не разрешават да се стигне до дефинитивно решение за реституция и пренасяне на експонатите от читалището в къщата.
Друго обаче толстоистите оставят на селото. Диря за себе си, трансформирала историята му: „ 1934 е годината, в която всички имена на територията на България се преименуват от турски на български. И тук се събира локалната общественост, всеки дава друго предложение по какъв начин да се преименува Алан Кайряк, което в превод е „ място на припек ” , „ слънчево място ” . Предлагат се сходни имена като Слънчева поляна, Горска поляна, Малка поляна, само че един от учителите, помощник на колонията, когато е съществувала, предложил в памет на Толстой и на колонията, в памет на връзката, съществувала сред България и Русия, да бъде Ясна поляна, както е и родното място на Толстой . Той споделил: „ Ще видите, че това ще остави трайни следи в историята на нашето село и изобщо на страната ни. ”
Според Денка през днешния ден локалните харесват името на селото си , тъй като доста му наподобява – слънчево и ясно. Затова не е учудващо, че години по-късно връзката с историята се укрепва още по-силно. На 15 септември 1998 година е открита Музейната колекция „ Българската Ясна поляна ”.
„ В Ясна поляна къща си купуват Амалия и Христо Рачеви. Христо Рачев е някогашен оператор в Българска национална телевизия. Със брачната половинка му Амалия вземат решение да възстановят тези връзки с Русия. С помощта на популацията от Ясна поляна, кметството, общината, съветското консулство и Руския културно-информационен център вършат документален филм за българската Ясна поляна. След това, когато са на посетители в Русия, демонстрират на няколко пъти кино лентата и вземат решение да разкрият тази музейна експозиция ”.
За решението пък решаваща роля има един от наследниците на Толстой – праправнукът граф Владимир Толстой , който по това време е шеф на музея на писателя в съветската Ясна поляна. Четем какво е написал в книгата за посетители, тъй като първите думи в нея са негови:
„ Искрено съм очарован от напъните на всички хора, които стоят в основата на възраждането на Музея на Лев Толстой в село Ясна поляна! Професионалното равнище на изложбата, само че най-много любовта и душата, вложени в основаването ѝ, оставят незабравимо усещане. Пожелавам това сполучливо начало да има почтено продължение. Обещавам помощ и съдействие от наша страна. ”
По-късно Владимир Толстой става консултант на президента Путин, а брачната половинка му Екатерина поема музея в Тулско. Имайте поради, че като множеството тогавашни роднини на Лев Николаевич и днешните му наследници не възприемат толстоизма. Това обаче не пречи Владимир и Екатерина да посещават България и да оказват помощ за развиването на сбирката с над 250 експоната . Сред тях с изключение на книги, списания и преписка на българските толстоисти с писателя, има и мостри на персонални движимости на Толстой и околните му . „ Всичко е имитация, само че е направено по оригинала с извънредно скъпи материали ”, прецизира Денка. Репликите са утвърдени от Къщата музей в съветската Ясна поляна.
„ Експозицията ни стартира с обичаната икона на майката на Толстой . Защо е обичана? Защото на нея са изобразени петимата светци, на които майката на Толстой кръщава петте си деца – Св. Николай, Св. Сергей, Св. Лев, Св. Димитър и Богородица Мария. За жал, Толстой е бил на година и половина, когато майка му умира, и не помни по какъв начин е изглеждала, само че все пак прави неин контур в детския си дневник ”.
Иначе в експозицията ще забележите даже предмети, за чието битие едва ли бихте се досетили, до момента в който не се изпречат пред очите ви.
„ Бастун стол – неразделна част от всекидневието на Толстой. Сам си го е измислил, конструирал и направил, като с изключение на за бастун, го употребил за стол или масичка. Когато му идва концепция и е на открито измежду природата, си оказва помощ да запише мисълта, да не я не помни. ”
Бастунът е с механизъм, който разтваря две дребни крила, с цел да се трансформира в столче или масичка. Забива се в земята елементарно поради заострения низък край.
Толстой си ушил и ботуши от козя кожа. Носел номер 45. Да създаваш движимостите, които са ти потребни в бита, напълно самичък, също е част от толстоизма.
Преди да пропише на саморъчно изработен стол бастун посред природата, Толстой си служил с химикалки. Като изложеното в Ясна поляна копие на писалката, с която е написал „ Война и мир ”. Показани са и многото редакции, които правел на текста. Съпругата му го преписала шест пъти на ръка.
Ако посетите читалището на странджанското село, ще видите още дървено сметало от едно от учебните заведения, основани от Толстой . Има самовар и облекла от епохата. Има и имитация на фенера, с който писателят осветил пътя си, бягайки от околните в края на живота си . Има и специфична стъкленица, стаила мрака на вечността. В нея над две десетилетия се съхранява пръст от гроба на Лев Николаевич, защитаван в Русия от безмълвни брези . От такива е скована и скамейка, подарък от музея в Тулско на българската колекция.
Даренията идват както от федерацията, по този начин и от наследниците на видните български толстоисти. Ева Драгомирова, внучка на Йордан Ковачев, подарява над двеста книги на български и съветски. Голямото благосъстояние са 90-те тома събрани съчинения на Толстой, издадени от 1928 до 1958 година Пазят се грижливо в хранилището на читалището. А локалните четат и препрочитат написаното от огромния публицист и през днешния ден.
В Ясна поляна се гордеят с експозицията и метода, по който се вписва в културните им обичаи. През лятото посрещат майстори на дървената статуя за интернационален симпозиум. Произведенията са на всички места в Ясна поляна и Приморско. Големите работят паралелно с дребните от успореден детски пленер. В селото вършат и събор с нестинарски игри, когато Странджа уважава светците Константин и Елена. Имат и коледари, и кукери. Защото, както споделя Денка Тодорова, желаят да пазят традициите, до момента в който свят светува. А по какъв начин те се преплитат с наследството на толстоистите? Може би отговорът на този въпрос се припокрива с отговора на Денка на въпроса има ли обичан предмет в сбирката:
„ Иконата ми е най-скъпа, тъй като там е вярата, религията, там е любовта към православието . Да имаме вяра и да имаме вяра, да не забравяме, че сме посетители, да живеем скъпо дребното време, което ни е отредено от Бог , да обичаме и да бъдем положителни. ”
Какво е споделил Толстой през 1908 година на децата в съветската Ясна поляна, по какъв начин се е почувствала огромната ни актриса Виолета Бахчеванова, когато е посетила родното място на писателя , и още от историята на българските толстоисти чуйте в звуковия файл .
Снимки: Лора Търколева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ