Христофор Караджов: Не съм убеден, че Илон Мъск разбира как трябва да бъдат променени социалните медии
Колко значимо е кой има обществените мрежи с огромно публично въздействие и допустима ли е цялостна независимост на словото, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Христофор Караджов, учител по публицистика в Калифорнийския университет.
„ При мен съответно това, което провокира много разногласия беше, че аз не съм уверен, че Илон Мъск е индивидът, който безусловно схваща по какъв начин би трябвало да бъдат изменени обществените медии, с цел да се върне това извънредно срутване, което следим към този момент от 10 години, че и от горната страна, към все по-агресивна, прочувствена, невъздържана полемика. Защото той приказва за Twitter като градски площад, приказва за отбрана на свободата на словото, първият му туит, откакто беше оповестена тази договорка в понеделник на 25 април, той написа, че се надява, че даже най-злостните му критици ще останат в Twitter, тъй като това значи свободната тирада, свободното слово, само че още ден по-късно към този момент стартира да се нахвърля против всички тези, които го подлагаха на критика. И по принцип отбраната на свободата на словото или цензурата от дълго време се употребява, с цел да се нападат левицата или либералите от консервативна позиция. Защото не би трябвало да забравяме, че персони като Доналд Тръмп бяха отрязани от Twitter "
Свобода на словото и модерация
„ Свободата на словото е прелестна концепция. Аз преподавам медийно право. В Съединените щати две свободи от петте са свързани със свободното изложение в една или друга форма, и конгресът и държавното управление не може да я лимитира и в това време имаме милион случаи, милион изключения и разновидности, в които освен, че конгресът или държавното управление - управляващите най-общо, могат да ги лимитират, само че и самостоятелният съд ги поддържа, обществото ги поддържа, т.е. това не е някакъв абсолют. Затова, когато се приказва за независимост на словото, не може просто да кажем " добре, моята независимост е безусловно неограничена ", тъй като е ясно, че не може да викаме " огън " в препълнения спектакъл или киносалон, както е известният образец. Затова просто не съм уверен, че самият Мъск схваща на концептуално равнище, или на философско равнище, и на практическо равнище защо става въпрос тук.
Проблемът в действителност не е в самите подправени вести, не в самата липса на модерация, тъй като модерацията е доста сложна, което знае всеки от нас, който се е сблъсквал с автоматизираното модериране на Фейсбук, където, в случай че сложиш неверната дума - мен са ме спирали поради това, че съм използвал думата " отпадък " във връзка с човек, който споделя или се подиграва на кланетата в Буча. Този човек е отпадък, нали, няма по какъв начин да го определим по различен метод. Но този човек не беше спрян от Фейсбук, аз бях този, който понесе наказването, тъй като моят епитет автоматизирано се хваща от тези ботове. Което е неуместно като се замислиш. Ако има обзор на човек, който да огледа подтекста, това не би могло да се случи. Но е невероятно да има хора, които да преглеждат тези милиарди постове в обществените медии, тъй че всяка модерация неизбежно ще води до приложимост на някакви такива автоматизирани логаритми, на изкуствен интелект, който е много посредствен тъкмо в разбирането на подтекста и на цялата трудност на човешките връзки. Проблемът е виралността, казусът е бързината, с която се споделят нещата, репостванията, които са автоматизирани, даже без човек доста да намерения. “
Отворени кодове
„ Той го загатва като нещо доста позитивно, тъй като съгласно него това ще обясни логаритмите, по които се промотират избрани постове. Но има и противоположния миг, че отварянето на логаритмите, отварянето на кодовете пък ще разреши на тези играчи, които желаят да злоупотребяват със системата, вместо да ги налучкват както е сега, те просто да ги употребяват и непосредствено да пренапишат, да речем, кода на ботовете или да дадат някакви инструкции на живите хора тролове. Защото едно от нещата, които Мъск сподели е, че той ще ограничи ботовете, което кардинално е добре - да се уверим, че всеки, който взе участие в полемиките по обществените медии, или съответно в Twitter, е същински човек, а не някакъв автоматизиран съветски бот в някакъв сървър в Санкт Петербург. Но пък въпреки това когато алогоритъмът е явен на всички, могат да бъдат написани стратегии, които да го употребяват тъкмо от позиция на това да се промотират избрани възгледи, избрани тематики, избрани постове повече в сравнение с други. Така че това не е някаква панацея. Не знам с какво ще помогне и това да постави бутон за редактиране, това не ми се вижда кой знае какъв брой фундаментална смяна. “
Защо купи Twitter
„ Според мен е някаква персонална идея. Защо Джеф Безос хвърча в космоса? Голямо его. За мен това е казусът тук. Той е либертарианец, другар е с Питър Тийл, който е един от огромните поборници за, от една страна, безконтролност на медиите, т.е. за независимост на словото, въпреки това пък той е измежду хората, които се пробват да съсипят някои медии за неща, които са пускали, като оказва помощ те да бъдат съдени за клюка. Един от случаите беше с това по какъв начин Питър Тийл финансира съсипването на един уеб страница - Gawker - поради едно секс видео на кечиста Хълк Хоган. Питър Тийл даде пари, с цел да бъдат съдени Gawker и откри съд във Флорида, тъй като когато нещата са онлайн има много огромна избирателност къде може да бъде заведено делото съгласно законите в Съединени американски щати, един съд във Флорида просто ги унищожи. Като присъди 100 млн. $ изначало, след това беше понижено, мисля, на 40 и няколко милиона $ като вреди в употребява на Хоган, които Gawker просто не можеха да платят и банкрутираха. Така че от една страна искаш независимост на словото, въпреки това го ограничаваш. За мен това е тъкмо офанзива към мейнстрийм публицистиката, към одобрените медии, това е, което виждам аз. "
Много власт в един човек
„ Това носи голяма заплаха. В последна сметка всичко е концентрирано в ръцете или в съзнанието на един човек, този човек взема решение, че ще вървим на Марс, той има доста сполучлива галактическа компания. В един миг той стартира да дефинира бъдещето на човечеството, което не е обсъждано с останалата част от човечеството. Защото, когато НАСА - положителни или неприятни, ефикасни или неефективни, стартират да влагат средства в полетите към луната, това се разисква в конгреса, в медиите. НАСА се финансират от данъкоплатците, т.е. има някаква отчетност, има някаква отговорност, има някакъв механизъм, по който тези огромни планове, огромни решения въпреки всичко се управляват от данъкоплатците, от гласоподавателите, от хората като цяло. Върху Мъск няма никакъв надзор, върху Безос няма никакъв надзор. Затова за мен е проблем, че Безос има такава авторитетна медия като Washington Post. Но може би като въздействие и като последствия, като дарба да промотира или да потиска избрани тематики или възгледи, мисля, че обществените медии са доста по-могъщи в сравнение с е Washington Post. Оборотът на Twitter не е доста огромен, мисля, че беше нещо от порядъка на 3.5 милиарда $ годишно, което е общо взето нищо. Но въздействието му е доста огромно, тъй като това е арената, на която се хвърлят хрумвания, които се сблъскват с публичното мнение или с някакви трендове. Журналистите го наблюдават, тъй като се вижда там кои са тематиките на деня, които са горещи, които са противоречиви. Т.е. има доста огромна роля като trendsetter в обществото. И за мен е рисково, когато един човек го управлява. Плюс това този човек на процедура има достъп до нашите желания, до профили, до това какво следим, какво провокира интерес, до тази информация, за която ставаше огромния спор с Фейсбук и Cambridge Analytica не толкоз от дълго време. Но даже във Фейсбук въпреки всичко имаш една обществена компания, която - да, Зукърбърг е главният акционер с 29%, тук компанията е безусловно частна. Публичните компании, тези компании, които си оферират акциите на фондовите тържища имат строги стандарти за отчетност, има напълно други правила. Частната компания няма безусловно никакви условия за бистрота. Когато то е 100% акционер, или съвсем 100%, няма отчетност, няма отговорност към публиката, и в този смисъл е някакъв тип автокрация, тоталитаризъм, който мен персонално ме тормози. Мъск може да е прелестен човек, само че това е същото като да кажеш, че " ето в този момент, заменяме демокрацията като сложим един деспот, който знаем, че прелестен човек, той ще взема решение най-добре за нас и му делегираме цялата власт ". Разбира се, това не е възможно в обществото, в политиката, не виждам за какво би трябвало да е възможно в медиите. "
„ При мен съответно това, което провокира много разногласия беше, че аз не съм уверен, че Илон Мъск е индивидът, който безусловно схваща по какъв начин би трябвало да бъдат изменени обществените медии, с цел да се върне това извънредно срутване, което следим към този момент от 10 години, че и от горната страна, към все по-агресивна, прочувствена, невъздържана полемика. Защото той приказва за Twitter като градски площад, приказва за отбрана на свободата на словото, първият му туит, откакто беше оповестена тази договорка в понеделник на 25 април, той написа, че се надява, че даже най-злостните му критици ще останат в Twitter, тъй като това значи свободната тирада, свободното слово, само че още ден по-късно към този момент стартира да се нахвърля против всички тези, които го подлагаха на критика. И по принцип отбраната на свободата на словото или цензурата от дълго време се употребява, с цел да се нападат левицата или либералите от консервативна позиция. Защото не би трябвало да забравяме, че персони като Доналд Тръмп бяха отрязани от Twitter "
Свобода на словото и модерация
„ Свободата на словото е прелестна концепция. Аз преподавам медийно право. В Съединените щати две свободи от петте са свързани със свободното изложение в една или друга форма, и конгресът и държавното управление не може да я лимитира и в това време имаме милион случаи, милион изключения и разновидности, в които освен, че конгресът или държавното управление - управляващите най-общо, могат да ги лимитират, само че и самостоятелният съд ги поддържа, обществото ги поддържа, т.е. това не е някакъв абсолют. Затова, когато се приказва за независимост на словото, не може просто да кажем " добре, моята независимост е безусловно неограничена ", тъй като е ясно, че не може да викаме " огън " в препълнения спектакъл или киносалон, както е известният образец. Затова просто не съм уверен, че самият Мъск схваща на концептуално равнище, или на философско равнище, и на практическо равнище защо става въпрос тук.
Проблемът в действителност не е в самите подправени вести, не в самата липса на модерация, тъй като модерацията е доста сложна, което знае всеки от нас, който се е сблъсквал с автоматизираното модериране на Фейсбук, където, в случай че сложиш неверната дума - мен са ме спирали поради това, че съм използвал думата " отпадък " във връзка с човек, който споделя или се подиграва на кланетата в Буча. Този човек е отпадък, нали, няма по какъв начин да го определим по различен метод. Но този човек не беше спрян от Фейсбук, аз бях този, който понесе наказването, тъй като моят епитет автоматизирано се хваща от тези ботове. Което е неуместно като се замислиш. Ако има обзор на човек, който да огледа подтекста, това не би могло да се случи. Но е невероятно да има хора, които да преглеждат тези милиарди постове в обществените медии, тъй че всяка модерация неизбежно ще води до приложимост на някакви такива автоматизирани логаритми, на изкуствен интелект, който е много посредствен тъкмо в разбирането на подтекста и на цялата трудност на човешките връзки. Проблемът е виралността, казусът е бързината, с която се споделят нещата, репостванията, които са автоматизирани, даже без човек доста да намерения. “
Отворени кодове
„ Той го загатва като нещо доста позитивно, тъй като съгласно него това ще обясни логаритмите, по които се промотират избрани постове. Но има и противоположния миг, че отварянето на логаритмите, отварянето на кодовете пък ще разреши на тези играчи, които желаят да злоупотребяват със системата, вместо да ги налучкват както е сега, те просто да ги употребяват и непосредствено да пренапишат, да речем, кода на ботовете или да дадат някакви инструкции на живите хора тролове. Защото едно от нещата, които Мъск сподели е, че той ще ограничи ботовете, което кардинално е добре - да се уверим, че всеки, който взе участие в полемиките по обществените медии, или съответно в Twitter, е същински човек, а не някакъв автоматизиран съветски бот в някакъв сървър в Санкт Петербург. Но пък въпреки това когато алогоритъмът е явен на всички, могат да бъдат написани стратегии, които да го употребяват тъкмо от позиция на това да се промотират избрани възгледи, избрани тематики, избрани постове повече в сравнение с други. Така че това не е някаква панацея. Не знам с какво ще помогне и това да постави бутон за редактиране, това не ми се вижда кой знае какъв брой фундаментална смяна. “
Защо купи Twitter
„ Според мен е някаква персонална идея. Защо Джеф Безос хвърча в космоса? Голямо его. За мен това е казусът тук. Той е либертарианец, другар е с Питър Тийл, който е един от огромните поборници за, от една страна, безконтролност на медиите, т.е. за независимост на словото, въпреки това пък той е измежду хората, които се пробват да съсипят някои медии за неща, които са пускали, като оказва помощ те да бъдат съдени за клюка. Един от случаите беше с това по какъв начин Питър Тийл финансира съсипването на един уеб страница - Gawker - поради едно секс видео на кечиста Хълк Хоган. Питър Тийл даде пари, с цел да бъдат съдени Gawker и откри съд във Флорида, тъй като когато нещата са онлайн има много огромна избирателност къде може да бъде заведено делото съгласно законите в Съединени американски щати, един съд във Флорида просто ги унищожи. Като присъди 100 млн. $ изначало, след това беше понижено, мисля, на 40 и няколко милиона $ като вреди в употребява на Хоган, които Gawker просто не можеха да платят и банкрутираха. Така че от една страна искаш независимост на словото, въпреки това го ограничаваш. За мен това е тъкмо офанзива към мейнстрийм публицистиката, към одобрените медии, това е, което виждам аз. "
Много власт в един човек
„ Това носи голяма заплаха. В последна сметка всичко е концентрирано в ръцете или в съзнанието на един човек, този човек взема решение, че ще вървим на Марс, той има доста сполучлива галактическа компания. В един миг той стартира да дефинира бъдещето на човечеството, което не е обсъждано с останалата част от човечеството. Защото, когато НАСА - положителни или неприятни, ефикасни или неефективни, стартират да влагат средства в полетите към луната, това се разисква в конгреса, в медиите. НАСА се финансират от данъкоплатците, т.е. има някаква отчетност, има някаква отговорност, има някакъв механизъм, по който тези огромни планове, огромни решения въпреки всичко се управляват от данъкоплатците, от гласоподавателите, от хората като цяло. Върху Мъск няма никакъв надзор, върху Безос няма никакъв надзор. Затова за мен е проблем, че Безос има такава авторитетна медия като Washington Post. Но може би като въздействие и като последствия, като дарба да промотира или да потиска избрани тематики или възгледи, мисля, че обществените медии са доста по-могъщи в сравнение с е Washington Post. Оборотът на Twitter не е доста огромен, мисля, че беше нещо от порядъка на 3.5 милиарда $ годишно, което е общо взето нищо. Но въздействието му е доста огромно, тъй като това е арената, на която се хвърлят хрумвания, които се сблъскват с публичното мнение или с някакви трендове. Журналистите го наблюдават, тъй като се вижда там кои са тематиките на деня, които са горещи, които са противоречиви. Т.е. има доста огромна роля като trendsetter в обществото. И за мен е рисково, когато един човек го управлява. Плюс това този човек на процедура има достъп до нашите желания, до профили, до това какво следим, какво провокира интерес, до тази информация, за която ставаше огромния спор с Фейсбук и Cambridge Analytica не толкоз от дълго време. Но даже във Фейсбук въпреки всичко имаш една обществена компания, която - да, Зукърбърг е главният акционер с 29%, тук компанията е безусловно частна. Публичните компании, тези компании, които си оферират акциите на фондовите тържища имат строги стандарти за отчетност, има напълно други правила. Частната компания няма безусловно никакви условия за бистрота. Когато то е 100% акционер, или съвсем 100%, няма отчетност, няма отговорност към публиката, и в този смисъл е някакъв тип автокрация, тоталитаризъм, който мен персонално ме тормози. Мъск може да е прелестен човек, само че това е същото като да кажеш, че " ето в този момент, заменяме демокрацията като сложим един деспот, който знаем, че прелестен човек, той ще взема решение най-добре за нас и му делегираме цялата власт ". Разбира се, това не е възможно в обществото, в политиката, не виждам за какво би трябвало да е възможно в медиите. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ