„Крайни мерки“ в името на това животът да продължи
Колко неосъществим е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее даже откакто тялото му почине? При това живее не в усамотение, а в компанията на още доста други в себе си.
Любомир Николов потвърждава, че това е повече от действителен сюжет, а за реализирането му е нужно единствено да разрушим визията ни за света, в който живеем. Ако ви звучи извънредно, такова е.
„ Крайни ограничения “ подхващат героите на създателя в едноименния му дебютен разказ. Всеки в името на това, в което има вяра. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата обичана, която е с отсъстващо наличие, само че пък за сметка на това по този начин мечтано, бебе, което не е имало опцията да избира по какъв начин да се роди, само че пък може да избере по какъв начин да живее и един доктор – величие в медицината, на който моралът му е непознат, само че вярата във величието на живота му е добре позната.
След късите разкази Любомир Николов се обръща към късия разказ, с цел да опише историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на развалената естетика. Като човек приключил логика на психиката, Николов е навлязъл доста дълбоко в нея единствено с цел да избяга изцяло от академичното ѝ въздействие. Увлечен от паранормалните феномени, ясновидството и психокинезата, той показва на читателите тематиката за преработвания човек и мястото на душата в него.
В теорията за трансхуманизма не е задоволително да бъдеш човек, с цел да си персона и „ Крайни ограничения “ на Любомир Николов изцяло удостоверява това. Книгата се заиграва с въпросите какво тъкмо е индивидът и какви благоприятни условия има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в различен. С тях създателят ни връща към мистичното мислене и към концепцията, че нищо не е такова, каквото наподобява.
Новелата на Любомир Николов не споделя историята на актуалния Франкенщайн, а показва възможното бъдеще на индивида – комфортно за едни и извънредно неловко за други.
Повече за романа чуйте от създателя му в звуковия файл.
Снимки: Петър Недялков
Любомир Николов потвърждава, че това е повече от действителен сюжет, а за реализирането му е нужно единствено да разрушим визията ни за света, в който живеем. Ако ви звучи извънредно, такова е.
„ Крайни ограничения “ подхващат героите на създателя в едноименния му дебютен разказ. Всеки в името на това, в което има вяра. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата обичана, която е с отсъстващо наличие, само че пък за сметка на това по този начин мечтано, бебе, което не е имало опцията да избира по какъв начин да се роди, само че пък може да избере по какъв начин да живее и един доктор – величие в медицината, на който моралът му е непознат, само че вярата във величието на живота му е добре позната.
След късите разкази Любомир Николов се обръща към късия разказ, с цел да опише историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на развалената естетика. Като човек приключил логика на психиката, Николов е навлязъл доста дълбоко в нея единствено с цел да избяга изцяло от академичното ѝ въздействие. Увлечен от паранормалните феномени, ясновидството и психокинезата, той показва на читателите тематиката за преработвания човек и мястото на душата в него.
В теорията за трансхуманизма не е задоволително да бъдеш човек, с цел да си персона и „ Крайни ограничения “ на Любомир Николов изцяло удостоверява това. Книгата се заиграва с въпросите какво тъкмо е индивидът и какви благоприятни условия има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в различен. С тях създателят ни връща към мистичното мислене и към концепцията, че нищо не е такова, каквото наподобява.
Новелата на Любомир Николов не споделя историята на актуалния Франкенщайн, а показва възможното бъдеще на индивида – комфортно за едни и извънредно неловко за други.
Повече за романа чуйте от създателя му в звуковия файл.
Снимки: Петър Недялков
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ