Колко и какво ще се промени през следващите 25 години?

Колко и какво ще се промени през идващите 25 години? Какви са упованията за стопанската система, технологиите, медицината? Ще придобием ли нови права или ще загубим някои? Кога ще открием живот отвън Земята? Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ зададе тези и други въпроси за обозримото бъдеще. Какъв свят си представяме – дали е доста по-различен от живота ни през днешния ден?

Повечето хора наподобява са съгласни, че през идващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. Общото разбиране обаче е, че хората ще станат по-малко здрави. Според близо половината от интервюираните по света, доларът няма да бъде водещата световна валута . Еднополовите бракове ще продължат да разделят мненията. Скоро ще бъде основан неестествен човек , считат 46% от интервюираните в разнообразни народи по света. И има огромна вяра в напредъка на имунизациите.

Това са единствено някои от изводите от изследване за 75-ата годишнина на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “, което покрива към 2/3 от световното население /и повече от 90% от страните, в които свободно се организират и разгласяват проучвания на публичното мнение/.

По-здравословен живот и медицински технологии

Повече от половината /58%/ от международното население е според, че през идващите 25 години хората фактически ще станат по-малко здрави. Една трета не се съгласяват, а 10% не могат да преценяват. Регионите, които са съгласни в по-малка степен, са Източна Азия и Океания, Европейски Съюз и Северна Америка, до момента в който останалата част от Азия е измежду районите, които са съгласни в най-голяма степен. Нагласите постоянно са отражение на разнообразни условия, като възгледите на хората за актуалното качество на живот, ориентировка към здравословни привички и техните национални здравни системи и стандарт на живот.

Хората в страни като, да вземем за пример, Северна Македония, ОАЕ, Босна и Херцеговина, Боливия, Ирак и така нататък наподобяват най-уверени, че човечеството ще стане по-малко крепко – има дялове от по 70-80% съгласни в тези страни. Най-малко склонни да се съгласят с сходно изказване наподобяват хората в страни като Индонезия, Швеция, Германия, Нидерландия, Сиера Леоне и други с дялове от едвам към 40%.

Хората по света са съгласни, че релативно скоро ще има ваксини, които ще оказват помощ за заличаването на заболявания, които сега са мъчно лечими или нелечими. 71% от запитаните респонденти са съгласни, че през идващите 25 години ще бъдат налични ваксини, които ще отстранен заболявания като полиомиелит и СПИН. 18% от интервюираните не са съгласни и малко над една десета не са сигурни по какъв начин да отговорят. Европа е склонна да бъде малко по-скептична към това изказване, в сравнение с други изследвани райони. В Европа също по този начин има доста по-висок дял на отговори „ не мога да преценява “. Икономиките с ниски приходи наподобяват по-обнадеждени по този въпрос спрямо по-богатите страни. Може би има повече вяра там, където е и по-необходима – защото стопанските системи с ниски приходи са непропорционално наранени от тези заболявания.

Хората в страни като Виетнам, Кот д’Ивоар, Гана, Тайланд и Филипините се открояват с дялове до 80-90% като най-склонни да имат вяра, че скоро ще има налични ваксини за изличаване на заболявания, които са сложни за лекуване. Най-много се съмняват в това хората в Япония, Чехия, Руската федерация, Люксембург и Италия.

Какво е вярно и какво е право?

Повечето хора са съгласни, че през идващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 50% от респондентите в световното изследване на Асоциацията „ Галъп интернешънъл “ споделят, че болшинството от нас ще стартират да работят 4 дни в седмицата още през идващите десетилетия. 38% са скептични, а 12% отхвърлят да отговорят или не знаят по какъв начин.

Хората в Северна Америка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия/Океания и Европейски Съюз са по-уверени, че 4-дневната седмица ще бъде налично право за множеството хора през идващите 25 години. Латинска Америка и европейските страни отвън Европейски Съюз, следвани от страните на юг от Сахара, са по-малко склонни да се съгласят спрямо други райони. Най-висок дял отговори „ Не знам “ пък е регистриран в европейските страни, които не членуват в Европейски Съюз – където съвсем една пета не могат да вземат отношение. Твърдението също по този начин демонстрира забележими /макар и не драматични/ разлики в отговорите по персонални приходи и обучение – хората с висше обучение и по-висок приход са по-склонни да чакат по-кратка работна седмица в бъдеще.

4-дневната работна седмица се смята за най-вероятна облага идващият четвърт век в ОАЕ, Индия, Ирландия и Канада с дялове на единодушие до 70%. Много по-скептични са да вземем за пример жителите на Перу, Швеция, Еквадор и Италия.

Еднополовите бракове като право ясно разделят света на две половини. 45% от интервюираните по света считат, че през идващия четвърт век еднополовите бракове ще бъдат прието право. И въпреки всичко 44% не са съгласни. Останалите не могат да кажат.

Трябва да се означи, че изказванието не е тествано в Близкият изток, Северна Африка и Западна Азия, в това число Афганистан, Ирак, Израел, Йордания, Либия, Палестина, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен. Регионите, съгласни с това изказване, са най-вече Северна Америка и Европейски Съюз, а районите, които не са съгласни, в най-голяма степен, са Южна Азия и страните от Сахара, следвани от европейските страни отвън Европейски Съюз.

Възрастта наподобява не е измежду определящите характерности във връзка с настройките към еднополовите бракове. Доходите и образованието обаче са – очевидно повече хора с по-високи приходи и по-високо обучение чакат, че след 25 години бракът сред еднополови двойки ще се смята за право. Най-определящи за мнението по този въпрос, несъмнено, са религията, другият културен генезис и националните характеристики/традиции.

Тайланд, Испания, Словения, Ирландия и Франция са измежду първите страни, които се съгласяват с това изказване. На противоположната страна се открояват страни като Армения, Индонезия и Индия и Сенегал с доста по-малък дял на единодушие.

Малко повече са хората по света, които имат вяра, че през идващите 25 години детският паралич и СПИН ще бъдат заличени, в сравнение с хората, които имат вяра, че дамите ще получават същото възнаграждение като мъжете за идентична работа. 68% от интервюираните са съгласни, че в обозримо бъдеще дамите ще получават еднообразно възнаграждение. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат.

Интересното е, че европейците /както страните в Европейски Съюз, по този начин и страните отвън ЕС/ и респондентите в Северна Америка наподобяват малко по-скептични и нерешителни, само че даже и там делът на тези, които чакат равно възнаграждение за мъжете и дамите за една и съща работа, е близо две трети. Най-уверени в равното възнаграждение в бъдеще наподобява са хората в Субсахарска Африка, Западна Азия и Източна Азия/Океания. По-младите генерации, хората с по-високи приходи и хората с висше обучение са по-уверени, че мъжете и дамите скоро ще имат равни заплати. Видимо по-оптимистични обаче са страните с ниски приходи, до момента в който нациите с високи приходи наподобяват по-колебливи. А самите дами също са не изключително оптимистично настроени за равно възнаграждение.

Хората в Нигерия, Виетнам, Филипините, Кот д’Ивоар и така нататък наподобяват най-убедени, че дамите ще получават равно възнаграждение с мъжете. Най-малко склонни да имат вяра в това наподобяват хората в Австрия, Германия, Япония, Русия и други

Икономиката

Почти половината от хората от разнообразни народи по света считат, че щатският $ ще загуби ролята си на водеща валута в света през идващите 25 години. 34% са на противоположното мнение, а 19% не са сигурни. С изказванието се съгласяват най-вече в Западна Азия, следвана от Близкия изток и Северна Африка. Заслужава да се означи фактът, че 53% в Северна Америка са съгласни с това изказване, а една пета не могат да преценяват. Както в страните от Европейски Съюз, по този начин и в европейските страни отвън Европейски Съюз, делът на тези, които чакат, че доларът към този момент няма да бъде водещата валута в света, е близо половината от всички запитани. Някои от страните, които в най-голяма степен се съгласяват с това изказване, са Индонезия, Йемен, Палестина, Сирия и Афганистан. Хората от Япония, Косово, Германия, Швеция и други наподобяват минимум уверени.

Половината от хората по света имат вяра, че след 25 години изкопаемите горива към момента ще зареждат света с сила, а не различните източници. 35% не са съгласни. 16% несигурни. Западна Азия наподобява най-убедена в ролята на изкопаемите горива – повече от 7 от 10 са съгласни, че изкопаемите горива ще останат главният енергиен източник. Латинска Америка е най-скептичният район, където повече от 4 от 10 не са съгласни с изказванието. Изглежда, че Европейски Съюз, със своя Зелен преход, не е съумял да убеди изцяло своите жители – 46% споделят, че изкопаемите горива ще останат водещи в близко бъдеще, до момента в който 37% не са съгласни. Икономиките с по-ниски приходи като цяло наподобява са по-склонни да се съгласят, че изкопаемите горива ще запазят мястото си в живота ни през идващите 25 години.

Най-много хора, съгласни с това изказване, има в ОАЕ, Кот д’Ивоар, Афганистан, Пакистан и други Най-нисък дял на единодушие е регистриран, да вземем за пример, в страни като Индия, Аржентина, Южна Корея, Япония и Перу.

Отвъд човешкото…

С напредването на технологиите интернет става все по-голям детайл от живота ни. 86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това изказванието, с което съвсем всички са съгласни. Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски приходи, да вземем за пример, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през идващите 25 години – 77%. Такива са настройките и при хората с по-ниско обучение по целия свят.

„ Ще бъде основан неестествен човек “ през идващия четвърт век имат вяра 46% от участниците в световното изследване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат. Западна Азия /Афганистан/ е склонна да се съгласи в доста по-голяма степен, в сравнение с други райони. Приблизително една пета в Европа и в Източна Азия+Океания към момента не могат да преценяват.

Същият модел на настройките се следи и във връзка с изказванието „ Ще бъде открит живот на друга планета “ – и по този въпрос Западна Азия е по-склонна да даде одобрителен отговор. В международен мащаб 39% са съгласни, а 41% са на противоположното мнение. 20% не могат да кажат.

И двете изказвания получават релативно по-голяма поддръжка от по-младите генерации. Религиозните вярвания също корелират с мненията за извънземен живот и основаването на човек в лаборатория.

Кънчо Стойчев , президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “, показва:

„ Промените, които се чакат, не постоянно са тези, които се случват. И назад. Поглед в базата данни на Roper Center демонстрира, че когато през 1949 година американците са били запитани дали чакат човек да доближи Луната през идващите петдесет години, единствено 15% са дали отговор с „ да “. Само 20 години по-късно следата на човечеството към този момент беше там.

И назад, обществеността беше прекомерно склонна да има вяра, че лекът за рак е неминуем. Стабилните болшинства, които чакаха ракът да е лечим много преди края на 20-ти век, бяха разочаровани – макар че беше реализиран огромен прогрес в лекуването и продължителността на живота.

И изследване на Gallup Inc. от 1998 година откри, че 61% от американците считат, че единствено след двадесет и пет години множеството хора нормално ще живеят до 100 години. Четвърт век по-късно към момента сме далеч… може би.

Очакванията за бъдещето са най-малкото основна част от картината на сегашното – на настоящите всеобщи настройки. Фактът, че на практика всеки на планетата е уверен, че през идващите 25 години нашата взаимозависимост от интернет ще нарасне, значи, че към този момент сме прекалено много подвластни от него. А когато мненията ни за бъдещето по някои въпроси са мощно разграничени, това значи, че разногласието не ни следва в бъдещето, а е към този момент част от нашето всекидневие. Четиридневната работна седмица наподобява безусловно зад ъгъла за хората, живеещи в развития свят, само че те в действителност може да се окажат много сюрпризирани от нула работни дни – обезпеченият приход е на след ъгъла по същата улица и може би е по-близо, в сравнение с чакаме. “

Къде сме ние?

На фона на света българите наподобяват малко по-скептични, а може би и в традициите и полезностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята – във връзка с упованията си за бъдещето. Обществото ни постоянно дава отговор в синхрон с Европа, въпреки и в някои връзки да сме по-близо до тази Европа, която не членува в Европейски Съюз. Често съмнението /или несигурността/ за бъдещето у нас заема съществени стойности.

Българите наподобява са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните дават отговор по този начин, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценяват. В това отношение обществото ни наподобява малко по-скептично в съпоставяне със междинните регистрирани дялове за страните от Европейски Съюз.

Въпреки това увереността, че в идващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и медикаменти, които да заличат дефинитивно заболявания като, да вземем за пример, СПИН и детски паралич в страната ни е постоянна – 64% имат вяра, че такива ваксини скоро ще бъдат налични и двете заболявания ще бъдат заличени като заплаха за човечеството. 16 на 100 не са склонни да имат вяра в тази догадка, а 20% не съумяват да преценяват. Дяловете у нас са сходни /макар и малко по-ниски/ с тези, регистрирани в останалите европейски страни и при нашите съседи.

Увереността, че скоро ще работим единствено 4 дни през седмицата, не е толкоз мощна, колкото записаното приблизително за Европейски Съюз, само че въпреки всичко и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас чакат през идващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценяват.

Бракът сред хората от един и същи пол по-скоро не е измежду правата, които българите си показват за норма, през идващите няколко десетилетия. 36% считат, че еднополовите бракове ще бъдат приети за право, само че близо една втора /48%/ са скептични към тази догадка. 16% не съумяват да заемат позиция. В това отношение българите са много по-скептични от останалите общества в Европейски Съюз, само че пък и по-склонни да се съгласят с изказванието от доста от европейските страни, които не са в Съюза. Близки до нашите /но въпреки всичко по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са приети за право скоро/ са настройките на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.

Обществото у нас обаче е по-скоро уверено, че идентичното възнаграждение сред мъжете и дамите ще бъде реализирано – 64% считат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас във връзка с равното възнаграждение са 21%, а 15% не могат да преценяват. По този въпрос обществото ни е по-скоро измежду оптимистите в Европа.

Енергията по света ще продължи да идва главно от фосилни горива и през идващите десетилетия считат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на 100, а още към една пета от българите не съумяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в Европейски Съюз /общо/ отговори в поддръжка на изказванието, че фосилните горива ще останат съществени, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са настройките в Гърция, Полша, Румъния, Франция и други

Доларът няма да е главната международна валута съгласно две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а забележителен дял от 34 на 100 не могат да преценяват. Страната ни се вписва в записаните общи настройки на Европа по тази тематика.

Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е мощна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценяват. Този въпрос буди единогласие съвсем на всички места по света.

Нагласите във връзка с хипотезите за скорошно основаване на човек по неестествен път и разкриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в множеството страни към нас, по-скоро съмнение и нерешителност в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза отвън „ човешкото “ не получават еднопосочен отговор на никое място по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да имат вяра /но не са убедени/, че през идващите 25 години ще бъде основан човек по неестествен път – 44 на 100 считат по този начин. 28% не чакат това да се случи /в обозримо бъдеще/. Още толкоз намират за мъчно да формулират съответно мнение.

Трудно за обществото ни наподобява и да се формулира мнение и във връзка с откриването на живот на друга планета през идващите няколко десетилетия. 35% на 100 считат, че това ще се случи. 30% не чакат откриването на живот отвън Земята скоро, а още 35% не знаят по какъв начин да отговорят.