Можем ли да променим светът около нас, ако само променим отношението и възприятието си към него?
Колко е друг актуалният свят… Хората могат да бягат от проблемите, страховете, отговорностите колкото си желаят, само че в случай че повода за техните неразположения е непрекъснат и забранен вътрешен спор сред „ Аза ” и „ Живота ”, то събитията към тях единствено ще се усложняват.
А, можем ли да променим светът към себе си, в случай че първо влагаме време, обич, сила, създавайки, а по-късно да се радваме на постигнатите резултати?
Източник на изображението: www.pixabay.com Парадоксът е, че някои хора живеят, създавайки, творейки, постоянно в градивна посока, до момента в който други единствено следят и се възползват това, което в миналото е било основано. Един е основател, а някой различен – потребител/консуматор.
Себеизразяването посредством творчество е възпрепятствано от уязвимост, позор, липса на предпочитание, качества, умения, пълномощия и познания. Нищо не трябва да пречи на съзерцанието. В това е цялата работа. Ето за какво, в Източните трудове доста постоянно попадаме на израза, че няма по-скъпо и скъпо нещо на този свят от Знанието!
Какво тъкмо липсва на актуалния свят? Енергия, обич или, може би, е знанието и за двете?
Именно неналичието на познание е повода за неразумни, безредни, безразсъдни дейности. И единствено силата поражда предпочитание за рационализиране и разкриване на нови неща в себе си. То унищожава и основава, дава и лишава, принуждавайки ни да изживеем едно, от време на време изтръгващо до болежка, преживяване на промяна – главният, а може би – единствен, фактор за и физическо израстване.
Източник на изображението: www.pixabay.com Можем ли да променим светът, в случай че единствено си представим това…
Ще успеем ли да променим светът, в случай че единствено за момент си представим човешкото създание като един мини материализиран Космос, или мини Вселена, както предпочетете, по този начин си го визуализирайте в мозъка. Знаете ли, каква голяма привилегия е да се родим в човешки тип на Земята? Сега си помислете каква опция ни е дадена от Твореца? А какво съставлява светът за птичето заключено в клетка?
Ще променим светът, само че сме длъжни да разширяваме знанието си, съзнанието си, да не стопираме да се движим, да търсим, да творим… Спре ли този развой, животът също ще спре – по този начин, както водата стопира да тече, когато бъде скована в лед.
Но не всичко е толкоз явно и просто, колкото може да наподобява. Трудно е, тъй като съвремието се гради на доста паянтови основи, по пътя препъни камъни, в това число потиснати качества, опит, умения, пълномощия. От друга страна, като че ли човешките взаимоотношения пострадват от липса на въздържаност, изясненост, почтеност, добър самоконтрол, уважение… доста трудности, които пречат да опознаем себе си и да променим светът.
Възможно ли е да притежаваме капацитета да променим светът към себе си, т.е. към всички нас – да бъде по-добро място за живеене?
Можем ли да променим светът към нас и вътре в нас? Добро начало би било да обърнем взор към незабелязани до момента неща, позволявайки си да бъдем в контакт с евентуалната мощ на сътворението, която се намира във всеки един от нас. Чрез унищожаване на блокажите, самоограниченията и настройките, които не престават от детството. Ето по този начин ще можем да се свържем на невидимо равнище с едно в действителност радостно, нехайно, юношеско, блажено чувство за независимост и духовно събуждане.
Можем ли да променим светът към нас?
Най-важното в работата върху себе си: самообладание, поредност, почтеност, старание. Подобно на ходенето на фитнес, както и във всяка друга активност, резултатите зависят от генетичната предразположеност на душeвността към „ натоварването “, усърдието, времето и количеството запаси, изразходвани за реализиране на задачата.
Но! Ако в действителност, надълбоко в същността си, желаем да променим себе си, а по този начин да променим светът към нас, в случай че усещаме това характерно възприятие на неспокойствие – тогава, даже неналичието на време няма да бъде спънка в това ни желание.
По-често да имаме вяра на интуицията си и ехото на смяната. Без боязън да споделяме „ не “, когато се постанова да защитим правото си на битие. „ Да “, когато би трябвало да напуснем зоната си на комфорта.
Естествено, не трябва да се стига до крайности, тъй като към момента ще би трябвало да вършим тези неща, които времето, светът, вселената или животът изисква от нас, което е строго самостоятелно.
В умозаключение по тематиката, дали можем да променим светът…
Да променим светът към нас Някъде ще се съгласите и ще се насладите на смисъла, непосредствен до душата ви или някъде ще желаете да изоставите този гибелен, еднообразен, мъчителен преход, защото може да наподобява ненужен развой на по-нататъшна работа върху себе си. Но, в случай че деянията самообладание, сами ще се убедите, че доста скоро измененията ще стартират да чукат на вратата ви.
Е, в случай че търсите вълшебното хапче, което ще реши всичките ви проблеми със скоростта на „ уау “ резултата, незабавно ще се подведете по мисълта, че това просто не е за вас…
И, в случай че не желаете да се измененията или да опитате, смятайки и вярвайки, че някой ще го стори вместо вас, не – нищо няма да помръдне или да се случи просто, ей по този начин – стоешком в ролята на наблюдаващ.
Опитайте, само че бъдете търпеливи и непрекъснати. Никой не е споделил, че този път ще бъде еднакъв и посипан единствено с цветя. Напротив, ще има стръмни терени, остри завои без ясна визия какво стои отсреща, ще има бодли от рози, само че ще има и цвят от рози… Ще има от всичко, само че ще си заслужава!
Защото с цел да променим светът към нас, с цел да бъде по-добро място за живеене, първо ще би трябвало да стартираме с смяната на светът вътре в нас.
