Да не се правим на „полезни“ ♥ Д-р Етиен ЖАЛАНК
Колко е потребно да бъдем „ потребни “? За внушенията, които ни пречат да живеем пълноценно, споделено от френския психотерапевт доктор Етиен Жаланк в книгата му „ Терапия на щастието “.
♥ Да не се вършим на „ потребни “
„ Не спри без работа! Бъди потребен! ” Децата постоянно чуват такива команди, които им се постановат като най-важни отговорности. И въпреки всичко каква илюзия! Родителите, които произнасят тези рискови слова единствено показват това, което личните им родители са им внушили.
Тези рискови слова са внушени на родителите от техните майка или татко. Те към този момент не виждат друго пред себе си, с изключение на да бъдат наложително потребни, а това е извънредно отказване от себе си. Детето, индивидът въобще, не са принадлежности – те съществуват в себе си и за себе си.
Вече сте чули това изречение: „ Жената се нуждае да има деца, с цел да бъде в действителност жена ”. А знаете ли, че сходна аксиома може да докара доста нераждали дами до психоаналитика?
С какво право се осъжда една орис? Какво се влага в изказванието, че дамата е значима само в тази област, а не е „ потребна ” за обществото? Безспорно, прелестно е да бъдеш майка, само че може ли за майка Тереза да се счита, че е неосъществена жена? Била ли е тя „ неполезна ”?
Нашето разбиране за полза е неправилно. Красотата и очарованието на живота се състоят в това, че не служат за нищо, с изключение на да ни създадат щастливи.
Драмата е, че още от детството ни слагат в система, където би трябвало безусловно да произвеждаме, действаме, оказваме помощ... Който се огъне пред тези правила, се счита за паразит в обществото. Аз споделям противоположното – който не желае да прави нищо, е безусловно свободен в избора си. Ако ви се желае да седнете и да гледате морето, направете го! Това не ви пречи да бъдете съвършени и изцяло щастливи, даже в случай че пътят към щастието не е от най-леките. Който желае да се засилва, също е свободен. И в двата случая пътищата водят към благополучие. В същия дух – човек, достигнал етап на зряла възраст, не би трябвало да обикаля света, с цел да демонстрира какво е научил. Достатъчно му е да съставлява самия себе си – от това няма да стане по-малко умен.
Много пациенти се оплакват от меланхолия, заради възприятие за безполезност. Те считат, че не са изиграли ролята си в обществото и се упрекват. Ако усещат празнина, то е тъй като не виждат щастието вътре в себе си. Някои се отдават на благотворителна активност, без да си дават сметка, че с течение на времето жертват желанията и самоличността си. Те се намират на неправилен път: нямаме потребност от хорското самопризнание, с цел да оценим себе си.
Трябва да създадем по този начин, че животът да стане потребен за нашето развиване. Ние можем, свободни сме да бъдем потребни за другите. Но това би трябвало да е нашето благополучие, нашият избор, а не средство да създадем положително усещане. Нещо повече, пътят на саможертвата съществува, само че не е единствен.
Безвъзмездността в живота стои в основата на всичко. Тя е естествен подарък. Не имам вяра Бог да ни е споделил:
– Аз ти дадох живот, а в този момент ти би трябвало да ми върнеш нещо потребно.
Не сме подписвали контракт. Ние сме свободни и не изискуем нищо, с изключение на да бъдем щастливи за себе си. Това е наша природа, а не обвързване! Най-странното е да откриеш, че когато достигнеш личното си благополучие, имаш най-големи благоприятни условия да помагаш на другите. Но усещам, че не съм се освободил задоволително от това възприятие за безполезност, което изтезава доста хора.
Трябва да разберем, че не е нужно да станем потребни, ние към този момент сме. Всички сме самостоятелни и никакво битие, даже най-скромното не може да бъде отхвърлено. Жената, която не работи и се опасява мъжът й да не я упрекне за това някой ден, би могла да му каже:
– За теб е потребно това, че не съм потребна.
♥ Безполезността и изгодата от нея
• Човек би желал да придаде значение на заобикалящия го свят. Това е забравяне на безвъзмездността, която е част от този свят и тя би трябвало да има място в нас.
• Не поставяйте каруцата пред коня! Не се стремете да бъдете потребен на другите с вярата да постигнете благополучие. Бъдете благополучен и ще бъдете потребен като показвате същинската си същина.
От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд „ Здраве и благополучие ”, 1994
Снимка: youtube.com
