Колко добре познавате себе си? По всяка вероятност ситуацията е

Колко добре познавате себе си?
По всяка възможност обстановката е много по-зле, в сравнение с си мислите.

Самото непознаване води в доста случаи до самозаблуди, които много усложняват живота ни, само че и има способи сами да си помогнем.

Ние, несъмнено, можем да разкажем незабавно милион дреболии за себе си: от името си и рождената дата до количеството извървени крачки денем изключително в случай че имаме подобаващото приложение. Но в това време ние не познаваме доста съществени неща, по които ние самите съдим за другите хора. Например, по какъв начин звучи гласът ни, когато сме нервни; какво е изражението на лицето ни; метода, по който стискаме юмруците си, когато не сме съгласни с нещо и доста други, за които дори не подозираме, написа futurist.bg.

„ Всеки чужд за 10 минути другарство с вас може да разбере за вашите странности повече, в сравнение с вие сами за себе си за 40 години от живота си “ – твърди практикуващият мъдрец и създател на психологическия медиапроект The School of Life Алън де Ботън.

Но от кое място е това възприятие, че ние добре се познаваме? Както показват проучвания, колкото сме по-уверени, че разпознаваме своите усеща и претекстове, в действителност толкоз по-зле ги разбираме. Чувството, че вие познавате себе си, е илюзия. Тя е основната, само че не и единствена такава.

С течение на живота ние ставаме все по-големи майстори по отхвърлянето на неприятните мисли от съзнанието си и притежаваме голям брой уловки за всевъзможни витални обстановки, написа де Ботън в своята книга Self-Knowledge, където показва най-типичните обстановки, в които сами лъжем себе си.

Най-типичните обстановки, в които заблуждаваме сами себе си

Когато одобряваме познати ни от детството чувства за обич

Често за нас моделът на любовта е този, който познаваме от близостта си с родителите в детството си. А всяко прелестно прекарване в детството си има своя мрачен близнак. Например, родителската обич постоянно се трансформира в надзор. Ако вие имате сходен опит от детството, вие можете безрезервно да възприемате склонността на колегата ви да ви управлява, като демонстрация на грижа. И до момента в който вие не разберете с какви отрицателни прекарвания във вас се асоциира любовта, вие рискувате още веднъж и още веднъж да си избирате сътрудници, които вместо да ви подаряват с приятни страсти и благополучие, ви вкарват в модела, прочут от детството.

Когато оправдаваме своите действия

Ние сме привикнали да възприемаме всевъзможни свои чувства като отражение на обективната действителност, а за техни източници да не считаме себе си, а външния свят и другите хора. Останалите могат да бъркат под въздействие на мощни страсти, само че не и ние самите. Ако ние се ядосваме на някого, значи той си го е заслужил. Затова постоянно изобщо не се опитваме да осмислим своите усеща, а незабавно ги показваме посредством деяние: викаме, провокираме скандал, влизаме със мощ през вратата, чупим движимости и ориси.

Когато мислим, че познаваме своите същински упоритости

Нашето отношение към кариерата постоянно е подбудено от фамилния ни бекграунд. Самите ни показа за триумф може значително да са свързани със обществените стандарти. Но силата за достигането му ние черпим от личния си опит. Възможно е, неумишлено да се стремите да потвърждавате, че сте способен/на на повече, в сравнение с са очаквали от вас родителите, братята и сестрите ви. Или пък сдържате своите упоритости, защото сте научени от детска възраст да се подценявате.

„ Аз не ви приканвам да се отказвате от вашите показа за триумф – споделя де Ботън – Но си коства да ревизирате, фактически ли тези показа и упоритости ви подхождат навръх вас. Защото да се откажеш от мечтаното, не е най-лошия вид. Много по-лошо е когато с голям труд постигнеш задачите си и към този момент на края на пътя си схванеш, че в действителност си желаел нещо напълно друго “.

Когато трансформираме своите увлечения в зависимости

Ние умеем да намираме и да се отдаваме на тласъци, които ни отвличат от мислите ни за самите себе си. Това може да е порнография, обществени мрежи, алкохол. Често пристрастяванията са метод да не оставаме уединено с проблемите си.

Когато за стотен път си повтаряме „ Това на мен не ми е нужно “

Когато не желаеме да се напрягаме с цел да променим нещо, ние просто не си признаваме, че нас ни нервира даден съответен проблем. Ние умеем да се убеждаваме, че не ни е грижа за това, което в действителност е доста значимо за нас: обич или кариера, семейство или независимост. Ако на рецензията, че това май не ни е нужно, ние сме подготвени да изразходваме повече време и старания, в сравнение с за постигането на задачите си, очевидно това изобщо не ни е безразлично.

Когато обобщаваме

Даже когато имаме съответни аргументи за паника и угнетеност, ние постоянно ги обобщаваме. Например, в случай че сме се впуснали в неправилен спор в чата, това значи „ нас никой не ни схваща “. Ако на душата ни е неспокойно, доста постоянно обяснението е „ всички в близост са полудели “. Ние „ разпръскваме “ своята болежка, с цел да прехвърлим цялата отговорност от себе си към света към нас.

Когато се наскърбяваме

Защо приятелите ни и околните ни не желаят да ни споделят истината за нас, а избират да поддържат нашите илюзии? Защото те се опасяват да не ни обидят. Обидата е най-лесния и ефикасен метод да пренебрегваме неприятната информация за себе си, премествайки акцента от самия проблем към този, който ни го е показал. Близък човек ви прави забележка, а вие го обвинявате в неучтивост и надменност. Партньорът ви показва ваша уязвимост, а вие се ядосвате, че той „ единствено ми усложнява живота “.

Как да се борим със самоизмамата?

Има доста аргументи за илюзия: те могат да се крият в нашите стремежи, проблемите със самооценката, отношението с другите хора. Но задачата постоянно е една и съща и тя е да избягаме от болката. Борбата със самоизмамата стартира с смяната в отношението ни към душевната болежка, като скъп сигнал, показващ казуса.

Научете се да цените рецензията

„ Би било отлично, в случай че ние можехме да забележим себе си такива, каквито сме. Но нашето полезрение е лимитирано. Затова, колкото и да е необичайно, ние би трябвало да присъединим нашия мозък към нечий различен, с цел да забележим това, което не виждаме “ – пише де Ботън

Ако вие желаете да разберете до каква степен сте неприветлив, обезсърчителен, неустойчив, неразговорлив и ленив, прислушайте се към своите другари и сътрудници. Научен факт е, че те вършат това два пъти по-точно. Критиката е неповторим източник на информация за вашата персона. Даже в случай че тя е несправедлива, това като най-малко дава мотив да се замислим, за какво ни визира.

Практикувайте философска медитация

За разлика от източните медитативни практики, задачата на тази медитация не е да се освободите от мислите си, а да се концентрирайте върху тях с цел да разберете своите усеща и мотивации, изяснява де Ботън. Идеята е, че множеството наши психически проблеми са демонстрация на нашите прочувствени несъгласия, които са се оплели в кълбо и за които ние просто нямаме време да ги разплетем. Де Ботън поучава да се стартира с три въпроса:

– Какво мен в този миг ме безпокои?

– Какво ме разстройва?

– Какво ме възбужда?

Когато съумеете да определите своето положение, пробвайте да намерите отговор на най-сложния въпрос – “Защо? ”.

Култивирайте в себе си прочувствен песимизъм

Не се поддавайте на своите усеща. Те са прекомерно нестабилни, непоследователни и ирационални. Ако във вас възникне прочувствен подтик нещо да извършите, възприемайте това като мотив за размисъл, а не като управление за деяние. Направете пауза, с цел да утихнат мощните усеща и да можете да погледнете протичащото се в профил. Древногръцките философи са наричали това деяние “epoche ” – „ възпиране “ Особено сериозно се отнасяйте към желанията, които са възниквали под въздействието на отмалялост и апетит. Не позволявайте недостига на глюкоза в кръвта да взема решение поради вас.

Разрешете си да бъдете несъвършени

Често ние заблуждаваме себе си по същия метод, по който избираме най-хубавата си фотография за профила ни в обществените мрежи. „ Най-хубавата “ значи, че тя е най-съвместима с нашия блян, само че постоянно на нея минимум приличаме на себе си. Всъщност за човек е напълно естествено да бъде посредствен както външно, по този начин и вътрешно: в друга степен слаб, предразположен на изкушения, ленив и други не изключително привлекателни качества. Да, вие завиждате на по-успешните хора, разстройвате се поради рецензия, чувствате се нерешителен, когато сътрудникът ви ви подценява. Но по този начин вършим всички ние. За да бъдем по-честни със себе си, от време на време е задоволително да осъзнаем един простоват факт: да имаш странности и дефекти е обикновено. Затова според де Ботън най-подходящия въпрос при първа среща е „ А какви странностти имаш ти? “