Леко подобрение: Скромен ръст на приходите сви „дупката“ в държавния бюджет
Бюджетният недостиг се свива с съвсем 300 млн. лева през ноември, само че към момента остава висок, демонстрират предварителните планове на Министерство на финансите (МФ) за осъществяването на консолидираната фискална стратегия (КФП). Според данните дефицитът в хазната към края на ноември е 3.7 милиарда лева, или 1.9% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне - в предходните два месеца „ дупката “ в бюджета нарастваше с по над милиард лв., като през октомври тя бе съвсем 4 милиарда лева
Принос за това (бел. ред. - за растежа на приходите) главно имат по-високите приходи от корпоративни налози. Голяма част от данъчно-задължените лица са подали в период до 15 ноември заявления за промени в размера на предплатените вноски по ЗКПО за настоящата година, което концентрира обилни по мярка приходи през месеца ", изясняват от МФ.
За да извърши уговорката си за влизане в еврозоната, страната би трябвало да резервира преразхода до най-много 6.2 милиарда лева тази година. Традиционно обаче в края на годината се вършат голям брой разноски по финансовата стратегия, в това число за ремонт на пътища, строителство и прочие
Както писа Economic.bg, бързорастящият недостиг слага бюджета на път, по който ще означи най-лошата си година от десетилетие насам, даже спрямо пандемичната 2020-а, когато страната наля милиарди за поддръжка за хората, бизнеса и здравната система.
Основни параметри по осъществяването на бюджета през ноември
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2024 година се чака да бъдат в размер на 65.2 млрд. лева, което е 86.7 % от годишните планове. Спрямо година по-рано постъпленията нарастват с 5.1 милиарда лева, или 8.5 на 100, а принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 5.6 милиарда лева
В съпоставяне с 2023 година неданъчните доходи са по-малко с 1.3 милиарда лева (12.5%), което се дължи основно на по-ниските доходи от дял и от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2024 година възлизат на 68.9 милиарда лева, което е 84.6 % от годишните планове.
Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 г., както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации ", изясняват от ведомството.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември от централния бюджет, възлиза на 1.4 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Принос за това (бел. ред. - за растежа на приходите) главно имат по-високите приходи от корпоративни налози. Голяма част от данъчно-задължените лица са подали в период до 15 ноември заявления за промени в размера на предплатените вноски по ЗКПО за настоящата година, което концентрира обилни по мярка приходи през месеца ", изясняват от МФ.
За да извърши уговорката си за влизане в еврозоната, страната би трябвало да резервира преразхода до най-много 6.2 милиарда лева тази година. Традиционно обаче в края на годината се вършат голям брой разноски по финансовата стратегия, в това число за ремонт на пътища, строителство и прочие
Както писа Economic.bg, бързорастящият недостиг слага бюджета на път, по който ще означи най-лошата си година от десетилетие насам, даже спрямо пандемичната 2020-а, когато страната наля милиарди за поддръжка за хората, бизнеса и здравната система.
Основни параметри по осъществяването на бюджета през ноември
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2024 година се чака да бъдат в размер на 65.2 млрд. лева, което е 86.7 % от годишните планове. Спрямо година по-рано постъпленията нарастват с 5.1 милиарда лева, или 8.5 на 100, а принос за това имат данъчно-осигурителните доходи, които нарастват в номинално изражение с 5.6 милиарда лева
В съпоставяне с 2023 година неданъчните доходи са по-малко с 1.3 милиарда лева (12.5%), което се дължи основно на по-ниските доходи от дял и от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2024 година възлизат на 68.9 милиарда лева, което е 84.6 % от годишните планове.
Спрямо миналата година се регистрира повишаване главно при обществените разноски, в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в действие нараствания от юли 2023 година и юли 2024 г., както и при разноските за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при други администрации ", изясняват от ведомството.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на ноември от централния бюджет, възлиза на 1.4 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ