Колева срещу Колев, левичар срещу левичар, съкварталка срещу съкварталец… Звучи

Колева против Колев, левичар против левичар, съкварталка против съкварталец… Звучи малко като Пулев против Джошуа, само че не наподобява по този начин, тъй като когато си публицист и създател, думите се употребяват по предопределение. Защото са значими. Само думите са способни да запълнят нечия тишина…

Мартин Колев е от младите създатели, усетили какво е книгата ти да бъде преиздадена. Само преди дни излезе трето издание на „ Софийски магьосници “, а надали съществува по-голяма мотивация от това. Наблюдавах леката му отнесеност, тихото му наличие. А лесният ни контакт се получи самичък.

Усилено пишеш последваща книга. Какво написа през днешния ден?

Днес още нищо, не знам какво ще напиша… Снощи си легнах с прелестно възприятие, тъй като бях завършил плануваното за вчерашния ден. Получи се по-скоро добре. И знам по какъв начин да продължа нататък. Когато пишеш интензивно, това са положителни вечери.

Пишеш ли в съответни часове и на съответно място?

Пробват се разнообразни тактики, до момента в който се види коя работи. Ако имам през целия ден за писане, не мога да пиша на едно и също място, тъй като в някакъв миг историята стопира и не мога да продължа нататък. Тогава стартирам да променям: от компютър на ръка, от една стая в друга, на легло, на стол, прав, до момента в който героите решат, че са ми се отсърдили и че можем да продължим нататък, с цел да забележим какво се случва. В идеалния вид, в случай че нямам нищо в календара, на което да би трябвало да се появя, си нагласям всичко по часове, карам по проект. Но нормално всичко е много флуидно.

Фиксираш ли си авансово облиците като характери?

Да. Но това не значи, че познаваш героя задоволително, с цел да не може да те изненада той във всеки един миг и да се появи с нова линия на характера си. И да ти каже: „ Аз това няма да го направя. Трябва или някой различен да го направи, или започвай да пишеш отначало. “ (смее се). Упражняваш надзор върху героите си, само че в един миг те стартират да упражняват подобен върху теб, в случай че им го позволиш. Как ще те изненада с линия от характера си, откакто ти го създаваш?

Представяш си един човек в някаква обстановка и знаеш накъде върви, знаеш по какъв начин тя ще помогне на историята. Само че когато започнеш да прекарваш време с него, той става по-пълнокръвен. Предварително си представяш облиците, само че когато започнеш да пишеш, виждаш, че те са по-сложни. В последните дни писах една сцена, в която трябваше да има диалог сред остарели герои, които познавам. Но в някакъв миг един от тях си спомни нещо около приключението, което изживяват, и стартира да споделя случки от предишното си. Това не го бях мислил, само че те звучаха напълно на мястото си.

Упражняваш надзор върху героите си, само че в един миг те стартират да упражняват подобен върху теб, в случай че им го позволиш. Зависи какъв брой крепко държиш юздите. Случват се приятни или неприятни изненади, които обръщат всичко с главата надолу.

Ама това не е ли някак шизофренично?

Такова е, да (смее се). Стивън Кинг споделя, че „ разказът е като целувка от чужд в мрака “, до момента в който романът е ангажираща връзка, продължителна. Ако пишеш непрекъснато и все мислиш върху книгата, мислиш какво се случва с героите, те приказват и в някакъв миг започваш и ти да си приказваш с тях. Получава се по този начин, все едно непосредствен другар или родственик участва непрестанно в мислите ти и си поддържате връзка. Има нещо близо до шизофренията, само че в комичния смисъл. Стивън Кинг споделя, че „ разказът е като целувка от чужд в мрака “, до момента в който романът е ангажираща връзка. Докато си в компания, отнасяш ли се да пишеш? Или да вкараш претърпяната обстановка след това в книгата?

Записвам си хрумвания на телефона или си изпращам мейл. Животът непрекъснато въздейства върху писането. Но тъй като пиша за София, до момента в който ходя, си мисля какво може да се случи на място, около което съм минал. Разходките из центъра могат да бъдат доста „ рискови “.

Важна ли е реалистичността?

Да.

Как пишеш за магьосници, а търсиш реалистичност?

Когато става въпрос за жанрова литература, едно от основните правила е да накараш читателя да повярва, че това, което се случва в книгата, може в действителност да се случи. Ако ситуацията мирише на подправено, дърпаш и изкарваш читателя от историята. А това възприятие е неприятно.

Носител си на премията „ Славка Славова “ за пиесата „ Кроасан “. Това друго писане ли е, пиесата?

Да, въпреки че всички жанрове се допълват взаимно. „ Кроасан “ е третата ми написана пиеса, само че първата хубава (смее се).

Какво им имаше на другите?

Бяха първи и не знаех тъкмо какво върша. Те бяха на остарелия ми преносим компютър и май към този момент не съществуват. А всяка последваща е надграждане, тъй че не е загуба.

След няколко години несъмнено ще схвана, че и в тази не съм знаел какво върша, само че по разнообразни аргументи. Нямам самообладание да бъде сложена в Театър 199 през този сезон. Звучи доста вълнуващо!