Румънски филм зашлевява с диагноза за нас самите
„ Колектив “ не е нов филм – премиерата му беше през септември 2019 г. на фестивала във Венеция. Но той продължава да притегля вниманието на академиите и да пътува към феновете от целия свят - последно с двете си номинации „ Оскар “, първи сходен триумф за румънски филм в историята, въпреки съседското кино да е отбелязвало точки на най-големите европейски фестивали ( “Златна палма “, „ Златна мечка “ и др.).
У нас " Колектив " се завъртя на 24-ия „ София филм фест “, минал със забавяне и тихомълком поради пандемията, а клиентите на HBO Go могат да го гледат във всеки един миг вкъщи си. Сега Европейският парламент дава опция и на тези, които нямат HBO, да го видят до 9 май – като един от трите номинирани за премията LUX. Тя за пръв път ще се присъжда освен с гласовете на евродепутатите, само че и на публиката в целия Европейски Съюз. И предлагам горещо да бъде видян - тъй като той дава отговор освен на вътрешноведомствения за културната общност въпрос " за какво ние нямаме такива филми ", а и на по-големия въпрос " по какъв начин живеем и за какво го разрешаваме ".
" Колектив " е името на трагично прочут клуб в Букурещ, лицензиран по нормалния за тези ширини метод - с подкуп на места, без задоволително изходи и с равнодушие към противопожарната сигурност. Трябва да побира 80 души, а за концерта на групата " Сбогом на гравитацията " са позволени 400. И до момента в който метъл бандата клейми корупцията в текстовете си, клубът пламва. 27 умират, 180 са ранени, още 37 наброяват труповете в идващите два месеца - поради незадоволителни или несъответствуващи грижи в румънските лечебни заведения (най-вече поради вътреболнични инфекции).
Подобията, сещате се, стартират още тук - над десетилетие преди пожара в клуб " Колектив " през 2015 година ние си имахме " Индиго ", където поради сходна занемареност, лакомия и безхаберие умират седем деца. Делото " Индиго " у нас завърши с неголеми глоби; в Румъния " Колектив " обаче води след себе си всеобщи митинги и оставка на държавното управление. Здравният министър в назначения длъжностен кабинет Влад Войчулеско е млад, " интелигентен и хубав ", работил в чужбина и в неправителствения бранш и наподобява мислещ и подготвен за смяна. Но тя няма да пристигна елементарно, нито бързо.
" Колектив " обаче не е филм за изпълнителната власт, а за четвъртата. Фокусът в документалната продукция на Александър Нанау е журналистът Каталин Толонтан - основен редактор на " Спортен вестник ", който наподобява твърдо решен за изобличи нередностите зад гибелта на 64 младежи и страданията на още мнозина. Неговата борба за истината е показана редом със ориста на Теди Урсулеану - момиче, обезобразено от пожара.
Ефектът, който имат следствията на Толонтан и сътрудниците му, не е чудодеен, само че дава някои отговори за какво Румъния е на 48-о място в показателя на " Репортери без граници " за независимост на медиите, а пък ние сме на безутешното 112-о. " Когато медиите се навеждат пред управляващите, управляващите злоупотребяват с жителите ", синтезира част от казуса Каталин при започване на кино лентата.
Като изключим това, всичко останало си е същото - и корупцията, и офшорките, и прогнилата администрация, и мизерните лечебни заведения, и алчните им шефове, попаднали на местата си с политически назначения, и подкупните регулаторни органи, и безскрупулният фармацевтичен олигарх, който продава на здравните заведения дезинфектанти с качествата на светена водица, и опортюнистичните медии, и ниската изборна интензивност (особено ниска измежду младите), и инерцията, убиваща всяко предпочитание за смяна...
" Колектив " е филм, в който българският фен ще разпознава личната си действителност във всяка минута. Но филм, какъвто няма да се появи в България - неналичието на храброст да се бърка с пръст в раната у нас е пословична. Това не е линия единствено на пленената ни публицистика - създателите ни са надалеч по-плахи и скъсали с действителността даже от нея.
Не е огромна разтуха, че свободното говорене за проблемите и по-високата гражданска активност не правят румънците по-щастливи от нас (по-богати - да, съгласно статистиката). " Само шепа хора разискват в интернет същинските проблеми. А другите и след 30 години няма да се разсънят ", споделя обезкуражено бащата на министър Войчулеску. " Я по-добре се върни във Виена ". Все отново Нанау приключва " Колектив " на оптимистична нота - с ария, която споделя " Героите са нови, само че може да наподобяват като теб ", и с вярата, че изкуството въпреки всичко може да промени нещо към по-добро.
У нас " Колектив " се завъртя на 24-ия „ София филм фест “, минал със забавяне и тихомълком поради пандемията, а клиентите на HBO Go могат да го гледат във всеки един миг вкъщи си. Сега Европейският парламент дава опция и на тези, които нямат HBO, да го видят до 9 май – като един от трите номинирани за премията LUX. Тя за пръв път ще се присъжда освен с гласовете на евродепутатите, само че и на публиката в целия Европейски Съюз. И предлагам горещо да бъде видян - тъй като той дава отговор освен на вътрешноведомствения за културната общност въпрос " за какво ние нямаме такива филми ", а и на по-големия въпрос " по какъв начин живеем и за какво го разрешаваме ".
" Колектив " е името на трагично прочут клуб в Букурещ, лицензиран по нормалния за тези ширини метод - с подкуп на места, без задоволително изходи и с равнодушие към противопожарната сигурност. Трябва да побира 80 души, а за концерта на групата " Сбогом на гравитацията " са позволени 400. И до момента в който метъл бандата клейми корупцията в текстовете си, клубът пламва. 27 умират, 180 са ранени, още 37 наброяват труповете в идващите два месеца - поради незадоволителни или несъответствуващи грижи в румънските лечебни заведения (най-вече поради вътреболнични инфекции).
Подобията, сещате се, стартират още тук - над десетилетие преди пожара в клуб " Колектив " през 2015 година ние си имахме " Индиго ", където поради сходна занемареност, лакомия и безхаберие умират седем деца. Делото " Индиго " у нас завърши с неголеми глоби; в Румъния " Колектив " обаче води след себе си всеобщи митинги и оставка на държавното управление. Здравният министър в назначения длъжностен кабинет Влад Войчулеско е млад, " интелигентен и хубав ", работил в чужбина и в неправителствения бранш и наподобява мислещ и подготвен за смяна. Но тя няма да пристигна елементарно, нито бързо.
" Колектив " обаче не е филм за изпълнителната власт, а за четвъртата. Фокусът в документалната продукция на Александър Нанау е журналистът Каталин Толонтан - основен редактор на " Спортен вестник ", който наподобява твърдо решен за изобличи нередностите зад гибелта на 64 младежи и страданията на още мнозина. Неговата борба за истината е показана редом със ориста на Теди Урсулеану - момиче, обезобразено от пожара.
Ефектът, който имат следствията на Толонтан и сътрудниците му, не е чудодеен, само че дава някои отговори за какво Румъния е на 48-о място в показателя на " Репортери без граници " за независимост на медиите, а пък ние сме на безутешното 112-о. " Когато медиите се навеждат пред управляващите, управляващите злоупотребяват с жителите ", синтезира част от казуса Каталин при започване на кино лентата.
Като изключим това, всичко останало си е същото - и корупцията, и офшорките, и прогнилата администрация, и мизерните лечебни заведения, и алчните им шефове, попаднали на местата си с политически назначения, и подкупните регулаторни органи, и безскрупулният фармацевтичен олигарх, който продава на здравните заведения дезинфектанти с качествата на светена водица, и опортюнистичните медии, и ниската изборна интензивност (особено ниска измежду младите), и инерцията, убиваща всяко предпочитание за смяна...
" Колектив " е филм, в който българският фен ще разпознава личната си действителност във всяка минута. Но филм, какъвто няма да се появи в България - неналичието на храброст да се бърка с пръст в раната у нас е пословична. Това не е линия единствено на пленената ни публицистика - създателите ни са надалеч по-плахи и скъсали с действителността даже от нея.
Не е огромна разтуха, че свободното говорене за проблемите и по-високата гражданска активност не правят румънците по-щастливи от нас (по-богати - да, съгласно статистиката). " Само шепа хора разискват в интернет същинските проблеми. А другите и след 30 години няма да се разсънят ", споделя обезкуражено бащата на министър Войчулеску. " Я по-добре се върни във Виена ". Все отново Нанау приключва " Колектив " на оптимистична нота - с ария, която споделя " Героите са нови, само че може да наподобяват като теб ", и с вярата, че изкуството въпреки всичко може да промени нещо към по-добро.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ