Мъртвата седмица“ между Коледа и Нова година: нищо не се брои и не е съвсем реално
Коледа завърши. Достигнахме,,най-прекрасното време от годината ". Формално към момента се водят празници, само че е и противоположното на празник - празно пространство, разпростряло се сред Коледа и новогодишната нощ, когато нищо няма смисъл и времето губи смисъла си.
За доста от нас това е единственият интервал от годината, когато ни се коства допустимо и даже целесъобразно да не вършим нищо, споделя писателката Хелена Фицджералд за The Atlantic.
Дните от 26 декември до следобеда на 31 декември се считат за част от ‘‘празниците “. Афро-американската Кванза (празник на африканската просвета, който води началото си в Съединени американски щати от 1966 година и се базира на традицията за удостояване на реколтата в западна и югоизточна Африка - б.р. ) и рядко еврейската Ханука, се падат в този интервал. За останалите обаче тази седмица е като дълъг махмурлук, без значение дали към момента честваме или преди малко сме приключили роднинските събирания.
До известна степен цялото общество се движи малко напразно в тези няколко дни. Очакваме новата година с всичките ѝ решения и очаквания, само че не сме завършили със остарялата. Между края на остарялата година и началото на новата е този чудноват къс сектор от небелязано време.
За множеството хора тази седмица даже не е отмора от работа, само че не е и връщане към нормалния темп на живот. Никой не знае какво тъкмо да прави с това време, несръчно заседнало в дъното на годината.
Хелена Фицджералд го назовава Мъртва седмица (Dead week) - време, когато нищо не се брои и когато нищо не е напълно действително.
Британците я назовават “Boxing Week ”, продължение на формалния празник “Boxing Day ”, който е на 26 декември. Той съставлява по-стара традиция, произлизаща от богати фамилии, които на този ден дават дарове на служащите в семейството си след Коледа.
В модерния си вид “Boxing Day ” е ден за събиране и освобождение от непотребни движимости или нежелани дарове. ‘‘Boxing Week ” се е трансформирала и в опрощение за разпродажби от вида Черен петък и трупане на нови движимости.
На норвежки език ‘‘Мъртвата седмица “ е известна като romjul. Името съчетава скандинавските думи за " стая “ или " пространство “ и Jul, или Yule; което безусловно значи „ време и място за празнуване на коледния празник “. Изразът също по този начин повтаря норвежката старинна дума rúmheilagr, която значи „ непридържане към разпоредбите на избран празник “.
Седмицата няма нито религиозната съвестност на Коледа, нито плоската празненство атмосфера на новогодишната нощ. Тя е затворена сред едното и другото. Тя е празник без упования. Традициите на Romjul включват празненства, щедро хранене, посещаване на фамилията и отмора.
Американците означават този интервал от време като ядат сирене и торта за закуска, пият много алкохол в несъответствуващи часове, не гледат календари или часовници, не помнят кой ден е, носят нелепи облекла, пренебрегват телефоните си или пропадат за часове в интернет дупка напразно. Европейците евентуално могат да се асоциират с половината от изброеното до тук.
Много хора или преди малко са се завърнали от фамилни празненства, или към момента са в странната обстановка на това да бъдат възрастни, само че в пространствата от детството.
Празнуваме без визия какво да вършим в тези дни, до момента в който безшумно се любуваме на единствения групов късмет за дълбока отмора от цялата година.
Повечето хора в Съединени американски щати и Европа работят през ‘‘Мъртвата седмица “. Въпреки това през последните години значително компании дават отмора на чиновниците си. Жест на безмълвно самопризнание и знак, че няма вяра за каквато и да е работливост.
Има и браншове, в които шансът за отпуск е незабележим. В търговията на дребно, да вземем за пример, това е една от най-натоварените и пъклен седмици в годината.
Мъртвата седмица е и нещо като обща пауза в обществото ни. Нищо не е толкоз безшумно, колкото в тези няколко дни. Градовете са празни, а дребните градчета са по-заспали от нормално. Хората се носят по всички страни, без да се интересуват дали реализират нещо.
Налично е груповото чувство, че за тези няколко дни няма да вършим освен това, в сравнение с би трябвало. Няма значение дали не сте си измили косата или дали ще стоите будни цяла нощ.
Това е време против упоритостта и против устрема. Каквото и да сме се надявали да приключим, е приключено или няма да се случи тази седмица, а всичките ни триумфи и неуспехи от миналата година към този момент са събрани.
За всичко към този момент е прекомерно късно. Мъртвата седмица е първокласното облекчение от отказването.
Прекарваме по-голямата част от годината с чувството, че би трябвало да се стараем повече, да се оправяме по-добре, да се конкурираме с индивида до нас, да трупаме още движимости и по-дълъг лист с достижения. Сега обаче чувството за непрекъснато съревнование утихва, а възприятието, че всеки ден би трябвало да бъде дейно оползотворен, изчезва.
Ако не излезем на открито, не се усещаме зле от това, а в случай че излезем, всички, които срещаме, наподобяват еднообразно комплицирани. Това е единственото време от годината, когато дните са мудни и времето отвън дилемите, които би трябвало да се свършат, не изчезва в нови паники и претовареност.
‘‘Мъртвата седмица “ прости - всеки губи визия за часовете; всички не помнят или избират да не го мислят до януари.
Съществуването е задоволително, отвън упованията за триумф и неуспех. Насладете се.
* Хелена Фицджералд е писателка от Ню Йорк, Съединени американски щати. Нейни разкази и публикации разгласяват издания като Brooklyn Magazine, GQ, Vice, Pacific Standard, The New Inquiry, and Lit Hub. Била е редактор в The New Inquiry, а сега работи по нов разказ за Ню Йорк в края на 70-те години на предишния век.
За доста от нас това е единственият интервал от годината, когато ни се коства допустимо и даже целесъобразно да не вършим нищо, споделя писателката Хелена Фицджералд за The Atlantic.
Дните от 26 декември до следобеда на 31 декември се считат за част от ‘‘празниците “. Афро-американската Кванза (празник на африканската просвета, който води началото си в Съединени американски щати от 1966 година и се базира на традицията за удостояване на реколтата в западна и югоизточна Африка - б.р. ) и рядко еврейската Ханука, се падат в този интервал. За останалите обаче тази седмица е като дълъг махмурлук, без значение дали към момента честваме или преди малко сме приключили роднинските събирания.
До известна степен цялото общество се движи малко напразно в тези няколко дни. Очакваме новата година с всичките ѝ решения и очаквания, само че не сме завършили със остарялата. Между края на остарялата година и началото на новата е този чудноват къс сектор от небелязано време.
За множеството хора тази седмица даже не е отмора от работа, само че не е и връщане към нормалния темп на живот. Никой не знае какво тъкмо да прави с това време, несръчно заседнало в дъното на годината.
Хелена Фицджералд го назовава Мъртва седмица (Dead week) - време, когато нищо не се брои и когато нищо не е напълно действително.
Британците я назовават “Boxing Week ”, продължение на формалния празник “Boxing Day ”, който е на 26 декември. Той съставлява по-стара традиция, произлизаща от богати фамилии, които на този ден дават дарове на служащите в семейството си след Коледа.
В модерния си вид “Boxing Day ” е ден за събиране и освобождение от непотребни движимости или нежелани дарове. ‘‘Boxing Week ” се е трансформирала и в опрощение за разпродажби от вида Черен петък и трупане на нови движимости.
На норвежки език ‘‘Мъртвата седмица “ е известна като romjul. Името съчетава скандинавските думи за " стая “ или " пространство “ и Jul, или Yule; което безусловно значи „ време и място за празнуване на коледния празник “. Изразът също по този начин повтаря норвежката старинна дума rúmheilagr, която значи „ непридържане към разпоредбите на избран празник “.
Седмицата няма нито религиозната съвестност на Коледа, нито плоската празненство атмосфера на новогодишната нощ. Тя е затворена сред едното и другото. Тя е празник без упования. Традициите на Romjul включват празненства, щедро хранене, посещаване на фамилията и отмора.
Американците означават този интервал от време като ядат сирене и торта за закуска, пият много алкохол в несъответствуващи часове, не гледат календари или часовници, не помнят кой ден е, носят нелепи облекла, пренебрегват телефоните си или пропадат за часове в интернет дупка напразно. Европейците евентуално могат да се асоциират с половината от изброеното до тук.
Много хора или преди малко са се завърнали от фамилни празненства, или към момента са в странната обстановка на това да бъдат възрастни, само че в пространствата от детството.
Празнуваме без визия какво да вършим в тези дни, до момента в който безшумно се любуваме на единствения групов късмет за дълбока отмора от цялата година.
Повечето хора в Съединени американски щати и Европа работят през ‘‘Мъртвата седмица “. Въпреки това през последните години значително компании дават отмора на чиновниците си. Жест на безмълвно самопризнание и знак, че няма вяра за каквато и да е работливост.
Има и браншове, в които шансът за отпуск е незабележим. В търговията на дребно, да вземем за пример, това е една от най-натоварените и пъклен седмици в годината.
Мъртвата седмица е и нещо като обща пауза в обществото ни. Нищо не е толкоз безшумно, колкото в тези няколко дни. Градовете са празни, а дребните градчета са по-заспали от нормално. Хората се носят по всички страни, без да се интересуват дали реализират нещо.
Налично е груповото чувство, че за тези няколко дни няма да вършим освен това, в сравнение с би трябвало. Няма значение дали не сте си измили косата или дали ще стоите будни цяла нощ.
Това е време против упоритостта и против устрема. Каквото и да сме се надявали да приключим, е приключено или няма да се случи тази седмица, а всичките ни триумфи и неуспехи от миналата година към този момент са събрани.
За всичко към този момент е прекомерно късно. Мъртвата седмица е първокласното облекчение от отказването.
Прекарваме по-голямата част от годината с чувството, че би трябвало да се стараем повече, да се оправяме по-добре, да се конкурираме с индивида до нас, да трупаме още движимости и по-дълъг лист с достижения. Сега обаче чувството за непрекъснато съревнование утихва, а възприятието, че всеки ден би трябвало да бъде дейно оползотворен, изчезва.
Ако не излезем на открито, не се усещаме зле от това, а в случай че излезем, всички, които срещаме, наподобяват еднообразно комплицирани. Това е единственото време от годината, когато дните са мудни и времето отвън дилемите, които би трябвало да се свършат, не изчезва в нови паники и претовареност.
‘‘Мъртвата седмица “ прости - всеки губи визия за часовете; всички не помнят или избират да не го мислят до януари.
Съществуването е задоволително, отвън упованията за триумф и неуспех. Насладете се.
* Хелена Фицджералд е писателка от Ню Йорк, Съединени американски щати. Нейни разкази и публикации разгласяват издания като Brooklyn Magazine, GQ, Vice, Pacific Standard, The New Inquiry, and Lit Hub. Била е редактор в The New Inquiry, а сега работи по нов разказ за Ню Йорк в края на 70-те години на предишния век.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ