“Кокичета в края на влака“ - нова лента на “София филм фест“
“Кокичета в края на влака “ е едно от филмовите заглавия, селектирани на София филм фест. Лентата е на режисьорката Галина Д. Георгиева. На 18 март е първата прожекция, а втората на 21-ви март. И двете прожекции са в “Дом на киното “.
Тя е кино режисьор, сценарист и драматург. Участвала е със свои планове в няколко интернационалните уъркшопа по креативно и сценарно писане, като: „ Sarajevo Talent Campus (2015); In The Palace Project Market (2015, 2019); CinemadaMare (2016); Clermont-Ferrand Short Film Market (2018, 2020); Transilvania Pitch Stop (2020), работилница на Фондация „ Елизабет Костова “ (2020).
Първият ѝ сюжет „ Репетиции “ печели Първа премия на Международния конкурс на NISI MASA (2007). Има няколко игрални късометражни кино лентата, селектирани на интернационалните фестивали, а последният ѝ филм „ Френско кино “ бе част от формалната стратегия на 23-ия фестивал в Шанхай (А категория).
Тя е създател на два документални пълнометражни кино лентата: „ Булеварден разказ “, селектиран на СФФ (2013) и на кино лентата за Българската академия на науките (2016). И двата кино лентата са излъчени по Българската национална телевизия.
Галина е създател на абсурдистката пиеса „ Астероид 35 111 “, основана върху живота на съветската поетеса Марина Цветаева. Пиесата се играе в Общинския спектакъл „ Възраждане “, има своя радио акомодация, излъчена е по стратегия Христо Ботев на БНР и има номинация за Първа премия в състезанието за Нова пиеса на Нов български университет през 2018 година Галина е хоноруван учител към СУ " Св. Климент Охридски " и е създател е на книгата „ Авангард и соцреализъм “.
“Кокичета в края на влака “
“В един антиутопичен свят цветята са единствен източник на сила. Това идва с цената на непрекъснат дефицит и единствено притежателите на скъпи енергийни бонове се радват на електрическо зареждане.
Ева Р., чиновник на „ Градината “, се отхвърля от най-ценното си владеене – три нежни кокичета – в подмяна на правото на достъп до асистирано държавно самоубийство. Но даже вярата за този елементарен излаз не трае дълго. “
Галина Георгиева е основен воин в “Нашият ден “: “Интересното за кокичетата е, че те са едни от цветята, които нямат характерен мирис. Техният мирис е доста тънък и внимателен. Те не са като розата и зюмбюла, които миришат мощно. Затова в някакъв смисъл избрах кокичетата като централна метафора на моя филм, те са извънредно мощни цветя. Те са цветята, които пробиват снежната завивка и то още в края на януари, началото на февруари.
Когато човек се зарови в биографията на кокичетата, вижда, че те са и с една особена митология. Смята се да вземем за пример, че когато Одисей, връщайки се в Итака, е бил обаян, билките, които той пие в действителност, с цел да смъкна тази заблуда от себе си, са от кокичета. Тези цветя са многопластови и от време на време може да не ги забележиш, само че тъкмо в това е тяхната мощ. Понякога мъничките неща са значимите.
Както могат да видят феновете на “София филм фест “, цветята са значимо настоящо лице. От тях се създава сила и безусловно в някакъв смисъл електричество. С този филм желаех да обърна малко повече внимание на такива дребни, само че мощни неща, каквито са цветята и кокичетата в частност. “
Жена кино режисьор в България
“Жена кино режисьор не е елементарно в действителност, тъй като това е очебийно мъжка специалност, най-малко до момента по този начин се е възприемала. Освен творчество, сила, всички неща, свързани със самото произвеждане на изкуство, там безусловно се желае физическа мощ, с цел да устоиш 12 часа на терен, а на другия ден още веднъж да си в кондиция. Да имаш взор за това по какъв начин се усеща целият екип по време на тези снимачни дни. Трябва да имаш и доста организационни, и доста психически умения и устойчивост.
Опитвам се да построявам дух на другарство и разговор с сътрудниците, с които работя. Да си изградя екип, с който се познаваме. Много е мъчно, когато нещата би трябвало за секунди да бъдат построени на снимачна площадка, занапред да се опознаваш с индивида и деликатно да си казвате думички, с цел да не се обиди някой. Колегите ме слушат ме, тъй като ги чувам и аз и тъй като сме си спечелили доверието през годините. “
Изкуството във време на военна рецесия
“В актуалната обстановка имам потребността през изкуството, през филми и през книги да осмисля това, което става, тъй като мненията по медиите не са ми задоволителни. Те първо са доста поляризирани и постоянно в тях се гледа от позицията на непосредственото настояще, а постоянно нещата са опрели обратно във времето и ще се разпространят в бъдещето. Именно това дава изкуството, тези по-големи панорами, по-големи картини на осмисляне на света, в който живеем. “
Чуйте диалога в звуковия файл.
Снимки: персонален списък, БНР
Тя е кино режисьор, сценарист и драматург. Участвала е със свои планове в няколко интернационалните уъркшопа по креативно и сценарно писане, като: „ Sarajevo Talent Campus (2015); In The Palace Project Market (2015, 2019); CinemadaMare (2016); Clermont-Ferrand Short Film Market (2018, 2020); Transilvania Pitch Stop (2020), работилница на Фондация „ Елизабет Костова “ (2020).
Първият ѝ сюжет „ Репетиции “ печели Първа премия на Международния конкурс на NISI MASA (2007). Има няколко игрални късометражни кино лентата, селектирани на интернационалните фестивали, а последният ѝ филм „ Френско кино “ бе част от формалната стратегия на 23-ия фестивал в Шанхай (А категория).
Тя е създател на два документални пълнометражни кино лентата: „ Булеварден разказ “, селектиран на СФФ (2013) и на кино лентата за Българската академия на науките (2016). И двата кино лентата са излъчени по Българската национална телевизия.
Галина е създател на абсурдистката пиеса „ Астероид 35 111 “, основана върху живота на съветската поетеса Марина Цветаева. Пиесата се играе в Общинския спектакъл „ Възраждане “, има своя радио акомодация, излъчена е по стратегия Христо Ботев на БНР и има номинация за Първа премия в състезанието за Нова пиеса на Нов български университет през 2018 година Галина е хоноруван учител към СУ " Св. Климент Охридски " и е създател е на книгата „ Авангард и соцреализъм “.
“Кокичета в края на влака “
“В един антиутопичен свят цветята са единствен източник на сила. Това идва с цената на непрекъснат дефицит и единствено притежателите на скъпи енергийни бонове се радват на електрическо зареждане.
Ева Р., чиновник на „ Градината “, се отхвърля от най-ценното си владеене – три нежни кокичета – в подмяна на правото на достъп до асистирано държавно самоубийство. Но даже вярата за този елементарен излаз не трае дълго. “
Галина Георгиева е основен воин в “Нашият ден “: “Интересното за кокичетата е, че те са едни от цветята, които нямат характерен мирис. Техният мирис е доста тънък и внимателен. Те не са като розата и зюмбюла, които миришат мощно. Затова в някакъв смисъл избрах кокичетата като централна метафора на моя филм, те са извънредно мощни цветя. Те са цветята, които пробиват снежната завивка и то още в края на януари, началото на февруари.
Когато човек се зарови в биографията на кокичетата, вижда, че те са и с една особена митология. Смята се да вземем за пример, че когато Одисей, връщайки се в Итака, е бил обаян, билките, които той пие в действителност, с цел да смъкна тази заблуда от себе си, са от кокичета. Тези цветя са многопластови и от време на време може да не ги забележиш, само че тъкмо в това е тяхната мощ. Понякога мъничките неща са значимите.
Както могат да видят феновете на “София филм фест “, цветята са значимо настоящо лице. От тях се създава сила и безусловно в някакъв смисъл електричество. С този филм желаех да обърна малко повече внимание на такива дребни, само че мощни неща, каквито са цветята и кокичетата в частност. “
Жена кино режисьор в България
“Жена кино режисьор не е елементарно в действителност, тъй като това е очебийно мъжка специалност, най-малко до момента по този начин се е възприемала. Освен творчество, сила, всички неща, свързани със самото произвеждане на изкуство, там безусловно се желае физическа мощ, с цел да устоиш 12 часа на терен, а на другия ден още веднъж да си в кондиция. Да имаш взор за това по какъв начин се усеща целият екип по време на тези снимачни дни. Трябва да имаш и доста организационни, и доста психически умения и устойчивост.
Опитвам се да построявам дух на другарство и разговор с сътрудниците, с които работя. Да си изградя екип, с който се познаваме. Много е мъчно, когато нещата би трябвало за секунди да бъдат построени на снимачна площадка, занапред да се опознаваш с индивида и деликатно да си казвате думички, с цел да не се обиди някой. Колегите ме слушат ме, тъй като ги чувам и аз и тъй като сме си спечелили доверието през годините. “
Изкуството във време на военна рецесия
“В актуалната обстановка имам потребността през изкуството, през филми и през книги да осмисля това, което става, тъй като мненията по медиите не са ми задоволителни. Те първо са доста поляризирани и постоянно в тях се гледа от позицията на непосредственото настояще, а постоянно нещата са опрели обратно във времето и ще се разпространят в бъдещето. Именно това дава изкуството, тези по-големи панорами, по-големи картини на осмисляне на света, в който живеем. “
Чуйте диалога в звуковия файл.
Снимки: персонален списък, БНР
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ