Непознатата страна на Силвия Плат
Кои са първите думи, които ви хрумват, когато чуете името на Силвия Плат? Обикновено я свързаме с поезията и й, с гения, който носи със себе си, и с трагичната й гибел. Но има и една страна на, за която знаем по-малко – тази на образен актьор.
Визуалното изкуство е първата фантазия на поетесата, още от дете. Като е решена, че ще учи точно това, само че се насочва към литературата под въздействието на един собствен учител. Въпреки че в никакъв случай не получава самопризнание за изкуството си, тя не стопира да рисува през целия си живот.
Силвия Плат постоянно е била очарована от образното и то е било част от метода й на изложение – посредством метафорите в поезията й, скици в дневника, и колажи, доста от които до неотдавна не са били показвани. “Мисля, че това, от което най-вече се опасявам, е гибелта на въображението. Когато небето извън е просто розово, а покривите са просто черни ", пише тя в дневника си, когато е на 24 г.
Затова не си слага граница в инструментите, които употребява, с цел да дава независимост на въображението си. Най-отличаващата се нейна картина е автопортрет в жанр кубизъм, който прави още до момента в който е в колежа. По това време тя прави и колажи на политическа тема и по-абстрактни произведения. След това взема решение да се отдаде на писането, само че изкуството продължава да бъде с нея, в дневниците й и в доста бройни скици от местата, които посещава.
Разгледайте някои от творбите й в нашата изложба, където сме подбрали нейни рисунки и картини от детството й и младостта й.
Визуалното изкуство е първата фантазия на поетесата, още от дете. Като е решена, че ще учи точно това, само че се насочва към литературата под въздействието на един собствен учител. Въпреки че в никакъв случай не получава самопризнание за изкуството си, тя не стопира да рисува през целия си живот.
Силвия Плат постоянно е била очарована от образното и то е било част от метода й на изложение – посредством метафорите в поезията й, скици в дневника, и колажи, доста от които до неотдавна не са били показвани. “Мисля, че това, от което най-вече се опасявам, е гибелта на въображението. Когато небето извън е просто розово, а покривите са просто черни ", пише тя в дневника си, когато е на 24 г. Затова не си слага граница в инструментите, които употребява, с цел да дава независимост на въображението си. Най-отличаващата се нейна картина е автопортрет в жанр кубизъм, който прави още до момента в който е в колежа. По това време тя прави и колажи на политическа тема и по-абстрактни произведения. След това взема решение да се отдаде на писането, само че изкуството продължава да бъде с нея, в дневниците й и в доста бройни скици от местата, които посещава.
Разгледайте някои от творбите й в нашата изложба, където сме подбрали нейни рисунки и картини от детството й и младостта й.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




