Кои са най-щастливите хора в света? Според Световния доклад за щастието това са жителите на Финландия, Дания, Исландия, Израел и Холандия. Междувременно палестинците, които са живели десетилетия под израелска военна окупация, са на 99-то място.
Всяка година организация, подкрепяна от ООН, публикува доклад, който класира държавите въз основа на „щастие“. Самите класации се основават на проучвания на Gallup сред няколко хиляди участници във всяка страна, които са помолени лично да оценят живота си по скала от 0 до 10. Тази „оценка на живота“, с други думи, е изразеното от някого лично мнение за това как съдържанието те са с живота си в този конкретен момент. След това тази информация се съчетава с някои други фактори и се представя в годишния доклад за световното щастие.
Но критиците изтъкнаха крещящи противоречия, слепи петна и пристрастия, включително привидна склонност към богатите западни нации – Глобалния север – който игнорира векове на колониална експлоатация, която им позволи да съберат това богатство.
Вижте тази публикация в Instagram
Депресиран, но щастлив?
Повечето от „най-щастливите страни“ за 2023 г. са в Европа. Финландия, например, държи първото място като най-щастлива страна в света – както е било през последните шест години.
Но страната има и едни от най-високите нива на употреба на антидепресанти в Европа. Същото важи и за Швеция, която е на шесто място, и Исландия, която е на второ място – и всъщност има най-високата докладвана употреба на антидепресанти в цяла Европа.
Междувременно Индия се нарежда на 126-то място – изключително ниско – в Световния доклад за щастието, но е на много, много по-високо място в отделна анкета, която също взема предвид променливи като баланса между работата и личния живот. Друг конкурентен доклад, известен като Global Happiness Report, класира Китай като най-щастливата страна в света.
Богати, но неравни?
Докато класацията на щастието се основава на отговори на един въпрос, самият доклад за световното щастие е задълбочен анализ, който обяснява класацията с помощта на други точки от данни. Една от тези точки с данни е брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.
Изследователите са забелязали връзка: страните с висок БВП на глава от населението често са тези, които се класират най-високо в класацията на щастието. В края на краищата първите 20 държави в списъка са предимно от западни страни с високи икономически показатели, което кара мнозина да заключат, че БВП на глава от населението е най-важният фактор при определяне на цялостното щастие на една страна.
Но БВП на глава от населението не отчита неравенството в доходите. Това е просто общата стойност на стоките и услугите, генерирани годишно в дадена страна, разделена на общото население. Това не ни казва нищо за това кой получава богатството на една страна и кой не, нито колко от него е концентрирано в ръцете на малцина.
Съединените щати, които са на 15-то място в индекса на щастието, имат значително по-голямо неравенство в доходите, отколкото почти всяка друга развита нация според една от най-широко цитираните мерки в света за неравенство в доходите. Това е страна, в която около 38 милиона американци живеят в бедност – официално – и близо 60 процента от населението живее от заплата до заплата.
Чие е щастието?
Уебсайтът на Gallup казва, че те анкетират „цялото цивилно, неинституционализирано възрастно население на страната“ за данните, които захранват доклада за щастието.
Но това изключва населението, което живее в институции като затвори, старчески домове и центрове за възрастни, за да назовем само няколко. Нещо повече, изследователите не анкетират цивилни в райони, които смятат, че не са безопасни (т.е. „където безопасността на интервюиращия персонал е застрашена“). Не е ясно колко населени центрове могат да бъдат изключени – особено в общества с дълбоко неравенство или в страни със значително население на лишени от свобода, като САЩ и Бразилия, където непропорционален дял от тези в затворите са чернокожи.
След това има проблем с културните пристрастия, често срещана критика на доклада за щастието. Основната идея е заявена доста ясно в проучване от 2023 г.: „Как може да се заключи, че благосъстоянието е по-високо в страна А, отколкото в страна Б, когато благосъстоянието се измерва според начина, по който хората в държава А мислят за благосъстоянието?“ Проблемът с доклада за щастието, казват тези изследователи, е, че искането на хората да оценят колко са щастливи или доволни е подобно на разглеждане на проблема през западен, образован, индустриализиран, богат и демократичен – или „СТРАНЕН“ – призмата, който те описват като много по-индивидуалистични и ориентирани към постижения.
Казано по-просто, попитайте някого „Колко сте удовлетворени от живота си?“ всъщност може да ги помоли да мислят за щастието, тъй като то е свързано с техните индивидуалистични житейски постижения, а не с други фактори като техните междуличностни отношения и социална хармония. Едно проучване показва, че „взаимозависимото щастие“, вкоренено в междуличностните отношения със семейството и връстниците, е по-силен фактор при определянето на „щастие“ – често срещан отговор в данните от социологически проучвания от Япония, Нигерия и Полша. Колко различно може да изглежда световната класация за щастие, ако основният въпрос беше „Чувствате ли се обичан и обгрижван?“ или „Чувствате ли, че принадлежите?“
Откраднато щастие?
В доклада за щастието също липсва перспектива за това как щастието на една група може всъщност да бъде неразривно свързано с нещастието на друга. Обединеното кралство е класирано като 17-та най-щастлива страна в света, но просперитетът на страната е изграден отчасти върху вековната колониална експлоатация на поробени африканци в търговията със захар в Карибите и разграбването на Индия.
Белгия е 19-ата най-щастлива, но тя извлече огромно богатство – и причини невероятни страдания – чрез колонизирането си на това, което днес е Демократична република Конго.
Междувременно Индия, карибските нации и африканските страни са класирани доста ниско в доклада за щастието.
Или вземете факта, че тази година Израел е на 4-то място, докато палестинците са с 95 позиции по-надолу. Палестинците са били насилствено извеждани от родината си от заселници-колониалисти преди и след 1948 г., ден, който палестинците помнят като „Накба“ или катастрофата. Оттогава те живеят под военна окупация и режим, който практикува това, което множество международни правозащитни групи описват като система на апартейд, управлявана от израелското правителство.
И така, какво всъщност ни казват класациите на Световния доклад за щастието? Дали това е йерархия от хора, които открито заявяват, че са доволни от живота си, въз основа на западната концепция за „удовлетвореност“? Класация на страни с висок БВП на глава от населението ли е? Или това е класация на богати страни, които са забогатели, като са експлоатирали други?
Източник: Ал Джазира
