Икономист: Кои са най-често срещаните грешки в личните ни финанси
Кои са най-често срещаните неточности в ръководството на персоналните ни финанси споделя Стоян Панчев, икономист, в " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “. Първото, което би трябвало да вършим при инфлация, е да проверим какво се е случило с приходите ни по отношение на инфлацията. " Ако да кажем от 2020 година до момента не сте получили индексация на заплатата си най-малко с 30%, значи сте обеднели в действително измерение “, безапелационен е той.
Ако сте в такава обстановка, би трябвало незабавно да предприемете стъпки, с цел да получите по-висока заплата – да говорите с работодателя или да промените работата си, счита Панчев. Следват някои обичайни препоръки за спестяването – едно от най-важните неща при оптимизация на разноските е да знаем какви са те, с цел да ги проследим. " Можем да си записваме разноските в бележник или да употребяваме някое от известните приложения за телефон, които считат разноските ни автоматизирано на база на някои предварителни данни, които вкарваме “, разясни още експертът.
Като комбинираме това икономисване с по-високи приходи, които да са съответни на инфлацията, не би трябвало тя да ни се отразява изключително зле, уверен е Панчев. Той всекидневно записва разноските си, което разрешава дълготрайно обмисляне на персоналния бюджет. " Без да е настъпвала смяна в потреблението ми, разноските ми набъбнаха в последните 3 година, тъй като се усети резултатът на инфлацията “, свидетелства той. Повечето българи работят на заплата, знаят какви пари постъпват в сметката им всеки месец и какъв брой ще получат за една година – промени нормално се вършат в разноските, не в приходите, тъй като те са ясни.
Данните демонстрират, че огромна част от българите съумяват в точния момент да изплатят бързите заеми, които взимат около празничните декемврийски дни, с цел да посрещнат разноските си. В това отношение нашето общество ръководи добре парите си и няма проблеми с ликвидността като цяло, уверен е икономистът.
Колко по-ниски са лихвите, толкоз по-голям тласък имаме да взимаме заеми и то огромни. Сега сме в интервал, в който лихвите се покачват и това може да ни направи още по-спестовни в околните година-две. Лихвите по депозитите съще ще вървят нагоре, предвижда Панчев.
Повишава се културата на българина по отношение на влагането на средства – учим се по кое време да пестим и по кое време да вложим спестеното. Класическата концепция постоянно е да ги вложим в парцел, само че търговията на фондовите пазари и с криптоактиви или злато става все по-популярна, разясни икономистът.
Най-голямата неточност в персоналните ни финанси е да не помислим за спестяванията си – те да не бъдат приоритет. " Грешка е и да не знаеш в какво да вложиш парите си. Публичните системи като пенсионната имат съществени проблеми, близо 50% от пенсионерите са с дефицит на финанси. На всички работещи в главата им трябвада стои концепцията, че първо могат въобще да не доближат пенсионна възраст, която се усилва и второ, че може, в случай че стигнем, тя да не бъде задоволителна да естествен живот “, сподели още Стоян Панчев.
Ако сте в такава обстановка, би трябвало незабавно да предприемете стъпки, с цел да получите по-висока заплата – да говорите с работодателя или да промените работата си, счита Панчев. Следват някои обичайни препоръки за спестяването – едно от най-важните неща при оптимизация на разноските е да знаем какви са те, с цел да ги проследим. " Можем да си записваме разноските в бележник или да употребяваме някое от известните приложения за телефон, които считат разноските ни автоматизирано на база на някои предварителни данни, които вкарваме “, разясни още експертът.
Като комбинираме това икономисване с по-високи приходи, които да са съответни на инфлацията, не би трябвало тя да ни се отразява изключително зле, уверен е Панчев. Той всекидневно записва разноските си, което разрешава дълготрайно обмисляне на персоналния бюджет. " Без да е настъпвала смяна в потреблението ми, разноските ми набъбнаха в последните 3 година, тъй като се усети резултатът на инфлацията “, свидетелства той. Повечето българи работят на заплата, знаят какви пари постъпват в сметката им всеки месец и какъв брой ще получат за една година – промени нормално се вършат в разноските, не в приходите, тъй като те са ясни.
Данните демонстрират, че огромна част от българите съумяват в точния момент да изплатят бързите заеми, които взимат около празничните декемврийски дни, с цел да посрещнат разноските си. В това отношение нашето общество ръководи добре парите си и няма проблеми с ликвидността като цяло, уверен е икономистът.
Колко по-ниски са лихвите, толкоз по-голям тласък имаме да взимаме заеми и то огромни. Сега сме в интервал, в който лихвите се покачват и това може да ни направи още по-спестовни в околните година-две. Лихвите по депозитите съще ще вървят нагоре, предвижда Панчев.
Повишава се културата на българина по отношение на влагането на средства – учим се по кое време да пестим и по кое време да вложим спестеното. Класическата концепция постоянно е да ги вложим в парцел, само че търговията на фондовите пазари и с криптоактиви или злато става все по-популярна, разясни икономистът.
Най-голямата неточност в персоналните ни финанси е да не помислим за спестяванията си – те да не бъдат приоритет. " Грешка е и да не знаеш в какво да вложиш парите си. Публичните системи като пенсионната имат съществени проблеми, близо 50% от пенсионерите са с дефицит на финанси. На всички работещи в главата им трябвада стои концепцията, че първо могат въобще да не доближат пенсионна възраст, която се усилва и второ, че може, в случай че стигнем, тя да не бъде задоволителна да естествен живот “, сподели още Стоян Панчев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ