Vol. 12: Политическо говорене по български, възбудата от срива на Meta, Френска гордост
Кои са 5-те вести от седмицата, създали усещане на представителите на потомство Z* в редакцията на " Булевард България "?
Според ротационния ред на дневниците още веднъж аз - Мария Кръстанова (24 години) ще ви " хвана за ръка ", с цел да ви отведа в безредния разум на поколението Z. Длъжна съм да се показва, макар че, в случай че постоянно следите рубриката, незабавно бихте се досетили.
Обикновено вниманието ми сграбчват прекомерно съществени тематики, които изобилстват в предходните мои издания. Опасявам се, че и този път не съм се отклонила от мазохистичната си податливост - с едно, две изключения.
Но без повече непотребни приказки, дано да започваме.
Политическо говорене по български (Част 1)
В сряда беше гласувана оставката на кабинета " Денков ". Извън гласуванията и дебатите в зала, без които съботата ни би траяла да бъде все по този начин хубава, имаше друго нещо, което ме замисли - езикът на депутатите. И по-конкретно този на народните представители от Има Такъв Народ и " Възраждане ".
Така да вземем за пример, в един миг тонът на ръководителя на ПГ на Има Такъв Народ Тошко Йорданов мина в груба експанзия, като си разреши да назова " изменник " и " отпадък " Кирил Петков, поради което беше осъден.
Тук има няколко аспекта, по които ми се желае да поговоря.
Далеч съм от мисълта, че Тошко Йорданов може да въодушеви някого с държанието си, само че като младеж се замислих - кой от моите връстници би мечтал да влезе в политиката, откакто народните представители не са способни на базово почитание и просвета един към различен.
Умишленото омаскаряване на съперника и систематичното усърдие политическата сфера да се показа като " нещо мръсно " дава своето отражение, като съдим и по изборната интензивност. Това обаче не впечатлява никого от Gen Z.
" По мотив на някои мнения в медиите, че през днешния ден, при оставката на държавното управление на Денков, депутатите на “Има подобен народ ” са употребявали противен език, не можах да се сдържа и ще кажа следното: Предпочитам да споделям истината грозно, в сравнение с да неистина красиво ", включи се отдалечено с обява във Фейсбук Слави Трифонов. Изглежда не е съумял да се въздържи да изясни обществено житейските си възгледи.
Настрана от истината, както и да я схваща водачът на Има Такъв Народ, коства ми се, не е неприятно националните ни представители първо да се научат и на някоя друга полезност.
Политическо говорене по български (Част 2)
Както всяка друга година, точно на националния ни празник 3-ти март, телевизиитe излъчват онлайн от връх Шипка, вършат се специфични студия и се канят посетители, които дебатират би трябвало ли датата да бъде изменена.
В едно от включванията от място възрастен господин прикани " българите да спрем да се разделяме, да се обединим ". И аз си споделих: " Да, тъкмо по този начин! "
Минути по-късно ръководителят на Народното събрание Росен Желязков беше бурно освиркван от многолюдната навалица на Шипка, до момента в който се вееха съветски флагове, а президентът Румен Радев, който по принцип би трябвало да е нещо като обединител на нацията, не се посвени да употребява трибуната за нова серия политически нападки.
Докато следях събитията, някак естествено се сетих за думите на Веселин Диманов - режисьорът на кино лентата " Моралът е положителното ", който през днешния ден работи и по продукция, отдадена на Милен Цветков.
" Можем да не се утвърждаваме, да се разделяме на червени и сини, само че в края би трябвало да имаме една обща цел – нашата страна. Сутрин би трябвало да се разсънваме с мисълта, че сме едно общество, което би трябвало да се научи да живее с разликите си, водени от общата цел – морал, правдивост, независимост на словото, народна власт ", сподели той преди дни.
Неслучайното говорене на съществени политически фигури и разделянето посред ни са една от най-видимите причинно-следствени връзки, за които мога да се сетя.
" Повратна точка "
Рязко променяме посоката, с цел да навлезем в надалеч по-приятния свят на литературата.
Книгата " Повратна точка " на Малкълм Гладуел (на фотографията - бел. ред) ми беше предложена от Марина Сивенова, която познавате от други издания на " Gen Z дневниците ".
Ако и вие като мен сте пропуснали тази страхотна литературна находка (благодаря, Марина) толкоз дълго време, незабавно ви описвам защо става дума.
" Повратна точка: Как дребните неща могат да доведат до огромните промени " е първата книга на Гладуел, който с изключение на публицист, е и публицист - писал е за издания като Washington Postи New York Times.
Изразът „ повратна точка “ от здравна позиция е моментът, когато наситеността на даден вирус доближава сериозни равнища и той стартира да се популяризира доста бързо - поставяйки началото на зараза.
Сега си представете, че на мястото на думата " вирус ", стои ваша концепция или бизнес начинание, което по този начин и не съумява да стане епидемиологично всеобщо събитие - за разлика от очевидно надалеч не толкоз положителните съперници " на пазара ".
В хода на книгата излиза наяве, че измежду главните фактори са хората (естествено), които популяризират " нещото ", и средата, в която то " вирее " (още по-естествено). Разбира се, и всякакви други много основни неща.
Препоръчвам книгата с две ръце, само че в това време ви връщам няколко реда по-нагоре.
Политическото говорене на някои български политици следва тъкмо обосновани правила: крещящо, обидно и повтарящо се. Средствата нямат значение, а единствено крайният резултат: операция на заобикалящата ни среда, внушената безизходност тук-там е единствено бонус.
Ура за Франция!
Преди дни Франция стана първата страна в света, която публично включи правото на аборт в конституцията си.
Депутатите гласоподаваха за преразглеждане на конституцията на страната от 1958 година, с цел да се запише " обезпечената независимост " на дамите да вършат аборти.
Президентът Еманюел Макрон дефинира решението като " френска горделивост ", която е изпратила " универсално обръщение ".
Думата " обръщение " беше използвана и от неотдавна.
" Изпращаме обръщение към всички дами: тялото ви принадлежи на вас и никой не може да взема решение вместо вас ", съобщи той, представен от BBC.
Абортите са законни във Франция от 1975 година, само че съгласно социологически изследвания към 85% от обществеността поддържа изменението на конституцията, с цел да се отбрани правото на спиране на бременността.
Темата предстоящо стана мотив за обвинявания от страна на опозицията, в това число такива в популизъм.
Споделям ви тази вест като прегледен образец за полемики, които българското общество също може да организира. Можем да спорим по толкоз доста разнообразни по значимост тематики - и по този начин да опознаваме по-добре разликите и вярванията си посредством публичен спор.
Meta падна, масите се надигнаха
Фейсбук, Instagram и Threads - с други думи, всички обществени мрежи благосъстоятелност на Meta Platforms, бяха недостъпни за повече от един час във вторник, откакто автоматизирано започнаха да изхвърлят потребителите от профилите им.
Последва незабавна реакция на хора от целия свят.
X (бившият Twitter) се оказа трибуната на ненадейно разтревожилите се, че нещо става. Задаваха се въпроси, разгласиха се мемета, раздаваха се поучения.
Някои си припомняха с безшумно злощастие времето, минути по-рано, когато Фейсбук се явяваше наш отдушник, а Instagram - главно занимание.
Абстиненцията към обществените платформи на мнозина се усети по-осезаемо от когато и да било. Точно в този един час персонално аз бях заета с всякакви други задължения и по този начин и не изпитах тази неочаквана " тъга " от неналичието на Meta.
Впоследствие обаче се замислих какъв брой доста бизнеси и човешки животи (не пресилвам, коства ми се) биха рухнали, в случай че обществените мрежи изненадващо спрат да действат.
Според ротационния ред на дневниците още веднъж аз - Мария Кръстанова (24 години) ще ви " хвана за ръка ", с цел да ви отведа в безредния разум на поколението Z. Длъжна съм да се показва, макар че, в случай че постоянно следите рубриката, незабавно бихте се досетили.
Обикновено вниманието ми сграбчват прекомерно съществени тематики, които изобилстват в предходните мои издания. Опасявам се, че и този път не съм се отклонила от мазохистичната си податливост - с едно, две изключения.
Но без повече непотребни приказки, дано да започваме.
Политическо говорене по български (Част 1)
В сряда беше гласувана оставката на кабинета " Денков ". Извън гласуванията и дебатите в зала, без които съботата ни би траяла да бъде все по този начин хубава, имаше друго нещо, което ме замисли - езикът на депутатите. И по-конкретно този на народните представители от Има Такъв Народ и " Възраждане ".
Така да вземем за пример, в един миг тонът на ръководителя на ПГ на Има Такъв Народ Тошко Йорданов мина в груба експанзия, като си разреши да назова " изменник " и " отпадък " Кирил Петков, поради което беше осъден.
Тук има няколко аспекта, по които ми се желае да поговоря.
Далеч съм от мисълта, че Тошко Йорданов може да въодушеви някого с държанието си, само че като младеж се замислих - кой от моите връстници би мечтал да влезе в политиката, откакто народните представители не са способни на базово почитание и просвета един към различен.
Умишленото омаскаряване на съперника и систематичното усърдие политическата сфера да се показа като " нещо мръсно " дава своето отражение, като съдим и по изборната интензивност. Това обаче не впечатлява никого от Gen Z.
" По мотив на някои мнения в медиите, че през днешния ден, при оставката на държавното управление на Денков, депутатите на “Има подобен народ ” са употребявали противен език, не можах да се сдържа и ще кажа следното: Предпочитам да споделям истината грозно, в сравнение с да неистина красиво ", включи се отдалечено с обява във Фейсбук Слави Трифонов. Изглежда не е съумял да се въздържи да изясни обществено житейските си възгледи.
Настрана от истината, както и да я схваща водачът на Има Такъв Народ, коства ми се, не е неприятно националните ни представители първо да се научат и на някоя друга полезност.
Политическо говорене по български (Част 2)
Както всяка друга година, точно на националния ни празник 3-ти март, телевизиитe излъчват онлайн от връх Шипка, вършат се специфични студия и се канят посетители, които дебатират би трябвало ли датата да бъде изменена.
В едно от включванията от място възрастен господин прикани " българите да спрем да се разделяме, да се обединим ". И аз си споделих: " Да, тъкмо по този начин! "
Минути по-късно ръководителят на Народното събрание Росен Желязков беше бурно освиркван от многолюдната навалица на Шипка, до момента в който се вееха съветски флагове, а президентът Румен Радев, който по принцип би трябвало да е нещо като обединител на нацията, не се посвени да употребява трибуната за нова серия политически нападки.
Докато следях събитията, някак естествено се сетих за думите на Веселин Диманов - режисьорът на кино лентата " Моралът е положителното ", който през днешния ден работи и по продукция, отдадена на Милен Цветков.
" Можем да не се утвърждаваме, да се разделяме на червени и сини, само че в края би трябвало да имаме една обща цел – нашата страна. Сутрин би трябвало да се разсънваме с мисълта, че сме едно общество, което би трябвало да се научи да живее с разликите си, водени от общата цел – морал, правдивост, независимост на словото, народна власт ", сподели той преди дни.
Неслучайното говорене на съществени политически фигури и разделянето посред ни са една от най-видимите причинно-следствени връзки, за които мога да се сетя.
" Повратна точка "
Рязко променяме посоката, с цел да навлезем в надалеч по-приятния свят на литературата.
Книгата " Повратна точка " на Малкълм Гладуел (на фотографията - бел. ред) ми беше предложена от Марина Сивенова, която познавате от други издания на " Gen Z дневниците ".
Ако и вие като мен сте пропуснали тази страхотна литературна находка (благодаря, Марина) толкоз дълго време, незабавно ви описвам защо става дума.
" Повратна точка: Как дребните неща могат да доведат до огромните промени " е първата книга на Гладуел, който с изключение на публицист, е и публицист - писал е за издания като Washington Postи New York Times.
Изразът „ повратна точка “ от здравна позиция е моментът, когато наситеността на даден вирус доближава сериозни равнища и той стартира да се популяризира доста бързо - поставяйки началото на зараза.
Сега си представете, че на мястото на думата " вирус ", стои ваша концепция или бизнес начинание, което по този начин и не съумява да стане епидемиологично всеобщо събитие - за разлика от очевидно надалеч не толкоз положителните съперници " на пазара ".
В хода на книгата излиза наяве, че измежду главните фактори са хората (естествено), които популяризират " нещото ", и средата, в която то " вирее " (още по-естествено). Разбира се, и всякакви други много основни неща.
Препоръчвам книгата с две ръце, само че в това време ви връщам няколко реда по-нагоре.
Политическото говорене на някои български политици следва тъкмо обосновани правила: крещящо, обидно и повтарящо се. Средствата нямат значение, а единствено крайният резултат: операция на заобикалящата ни среда, внушената безизходност тук-там е единствено бонус.
Ура за Франция!
Преди дни Франция стана първата страна в света, която публично включи правото на аборт в конституцията си.
Депутатите гласоподаваха за преразглеждане на конституцията на страната от 1958 година, с цел да се запише " обезпечената независимост " на дамите да вършат аборти.
Президентът Еманюел Макрон дефинира решението като " френска горделивост ", която е изпратила " универсално обръщение ".
Думата " обръщение " беше използвана и от неотдавна.
" Изпращаме обръщение към всички дами: тялото ви принадлежи на вас и никой не може да взема решение вместо вас ", съобщи той, представен от BBC.
Абортите са законни във Франция от 1975 година, само че съгласно социологически изследвания към 85% от обществеността поддържа изменението на конституцията, с цел да се отбрани правото на спиране на бременността.
Темата предстоящо стана мотив за обвинявания от страна на опозицията, в това число такива в популизъм.
Споделям ви тази вест като прегледен образец за полемики, които българското общество също може да организира. Можем да спорим по толкоз доста разнообразни по значимост тематики - и по този начин да опознаваме по-добре разликите и вярванията си посредством публичен спор.
Meta падна, масите се надигнаха
Фейсбук, Instagram и Threads - с други думи, всички обществени мрежи благосъстоятелност на Meta Platforms, бяха недостъпни за повече от един час във вторник, откакто автоматизирано започнаха да изхвърлят потребителите от профилите им.
Последва незабавна реакция на хора от целия свят.
X (бившият Twitter) се оказа трибуната на ненадейно разтревожилите се, че нещо става. Задаваха се въпроси, разгласиха се мемета, раздаваха се поучения.
Някои си припомняха с безшумно злощастие времето, минути по-рано, когато Фейсбук се явяваше наш отдушник, а Instagram - главно занимание.
Абстиненцията към обществените платформи на мнозина се усети по-осезаемо от когато и да било. Точно в този един час персонално аз бях заета с всякакви други задължения и по този начин и не изпитах тази неочаквана " тъга " от неналичието на Meta.
Впоследствие обаче се замислих какъв брой доста бизнеси и човешки животи (не пресилвам, коства ми се) биха рухнали, в случай че обществените мрежи изненадващо спрат да действат.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ