Весислава Танчева: Бездействието на една институция може да омаловажи усилията на останалите
Кои облици и събития не съумяха да изградят българските медии през 2021-ва и за какво разказите им остават незавършени, разяснява в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ Весислава Танчева, експертът по връзки.
„ Българските медии се държат като регистратори и ретранслатори на някаква информация, която поражда и се случва, а някакви хора единствено ни ги оповестяват. Анализа на тази информация я оставят на аудиторията, само че ролята на медиите не е единствено да оповестяват, а и да проучват информацията. За страдание другите гледни точки, постоянно от хора с пристрастия, рядко довършват една стартирана история от медиите. Недовършването на която и да е история постоянно нанася огромни вреди. Пример за това е незавършената история за пандемията и точно на това изискуем ниското равнище на имунизация в България и високата смъртност като последица от това. Връзката сред тези две късчета информация и цялата логическа верига, която води обратно до неприятните ръководства на рецесията, политическите решения, вместо медицински такива – всичко това участва със заглавия и персонални отзиви в медиите, само че никой в никакъв случай не си даде труд да събере цялата картина и налична достоверна информация и да каже: „ В разследване на всичко това направихме следните заключения. “
Това не се случва единствено с пандемията, а и с политическите вести в България – цяло потомство израсна с незавършените фрази и истории на медиите. Говорим за корупция или някаква промяна, или за проблеми със далавера, инфлация, н о нямаме съответен отговор от екраните на въпроса „ Защо “. Информацията се показва по подобен метод, че аудиторията губи визия какво да изисква от медиите и политиците и не помни, че би трябвало да търси края на историята. Дали това е минус единствено на медиите, аз надълбоко се колебая. Защото медиите са това, което техните притежатели ги вършат да бъдат. Как да бъдат накарани да съблюдават журналистическите стандарти или най-малко да довършат една значима за обществото история?
Дори и отвън политиката има образци като този с дядото, пребил внучето си. Пак нямаме отговор на въпроса „ Защо “ и по какъв начин се стигна до това. В най-хубавия случай, само че доста безсрамен, може да получим разплакана майка, която не е подозирала, че родителите ѝ могат да постъпят по този начин или някоя съседка, която да каже, че не е забелязала проблеми преди този момент. А в действителност, отговорите би трябвало да се търсят доста по-надълбоко – в обществената функционалност на обществото. Такъв роман нямаме. Вместо него имаме отговори единствено на въпросите „ по какъв начин “ и „ къде “. “
Недовършените истории в политиката
„ За страдание, когато става дума за политиците, медийните истории са напълно незавършени. Един от образците е казусът с „ Автомагистрали “. Обществената съвест е покрита с пълен мазол и е нужно някакво изключение от правилото , което за „ Автомагистрали “ може да е очевидец, който желае да приказва, да вземе в действителност да проговори. Защото този човек, поради който се караха прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, не е единственият забъркан. Изключение от „ правилото “ за работа на нашите медии би било, в случай че в този случай някоя от тях бе почнала да задава паралелни въпроси, да вземем за пример на банковите чиновници, които са разрешили толкоз пари да бъдат изтеглени в брой . ДАНС е била известена за тегленето на тези пари, за какво никой не пита хората, които са знаели. И най-много – къде изчезнаха тези милиони? Това е една голяма незавършена история на медиите. Другата незавършена история е тази за Борисов, пачките и кюлчетата. И всички огромни частни малките екрани, в това число и публичната, като че ли доста внимават някой да не направи връзка сред тези две истории. Освен това, като приказваме за господин Борисов и по какъв начин прокуратурата не откри за нужно да го пита кой е индивидът, който шест пъти е влизал и излизал от спалнята му в продължение на две години, а той твърди, че знае кой е, та за какво прокуратурата не изиска данните от Националната работа за защита (НСО)? Веднага ще схванат коя е тази клета женица, която шест пъти е редила шкафчето му. Нима в дневниците на НСО няма данни кой влиза и излиза в държавните резиденции? Аз доста бих се тормозила, в случай че е по този начин. Ето още една незавършена история от медиите, само че и от прокуратурата. “
Зад историята на Пламен Георгиев
„ И тук медиите са длъжници на аудиторията си, тъй като девет от 10 души ще ви кажат, че той е уволнен от КОНПИ поради противозаконната му тераса, само че това не е правилно. Уволниха го, тъй като „ изпра “ Пеевски, а също и му залепи етикета „ постоянно чист и недостижим “ през фразата „ Той е най-проверяваният и най-чистият човек, или има доста положителни юристи “. Но тази фраза е неуместна и никоя медия не споделя какво стои зад нея. Защото сигналът против Пеевски, който е подаден в КОНПИ през януари 2018 година, е за метода, по който Пеевски и майка му през 2015-а – 2016-а са си купили медии за 80 милиона. А отговорът на КОНПИ, поради който Пламен Георгиев беше по-късно уволнен, не беше „ Защото индивидът е честен “, а тъй като беше споделил, че всички институции са проверявали Пеевски през 2014-а, затова той е ок! Но това не е отговор, тъй като даже и Пеевски през 2014-а да е бил „ ок “, това не подсигурява, че е „ ок “ през 2015-а, 2016-а и до ден-днешен. Значи ли, че откакто Пеевски и майка му са били проверявани през 2014-а, те по-късно не са могли да извършат финансови закононарушения, укриване на налози и така нататък през идващите години – това е логичен парадокс. А Пеевски през днешния ден, глобен по „ Магнитски “, седи на първия ред в българския парламент. Каквито и реакции да има от останалите партии в Народно събрание или от неправителствени организации против това, тези реакции се разрушават в бездействието на българската прокуратура. Тя не се задейства нито когато има сигнали, нито когато има основателни съмнения за корупция или потребление на въздействие. И Пеевски е просто метафора за процесите, които следим у нас. За страдание това е най-неразказаната история от нашето съвремие – по какъв начин бездействието на една институция е в положение да омаловажи напъните на всички останали институции в една страна. И по какъв начин е допустимо, без обществото да осъзнава това, един човек, дружно с група хора към него, да се окажат безусловно всесилни и безотчетни пред света, освен в България. Връзката сред неработещата прокуратура и изпразнените джобове на българските жители не е направена от никого и това е една от огромните отговорности на медиите през днешния ден, тъй като те са очите и ушите на жителите. “
„ Българските медии се държат като регистратори и ретранслатори на някаква информация, която поражда и се случва, а някакви хора единствено ни ги оповестяват. Анализа на тази информация я оставят на аудиторията, само че ролята на медиите не е единствено да оповестяват, а и да проучват информацията. За страдание другите гледни точки, постоянно от хора с пристрастия, рядко довършват една стартирана история от медиите. Недовършването на която и да е история постоянно нанася огромни вреди. Пример за това е незавършената история за пандемията и точно на това изискуем ниското равнище на имунизация в България и високата смъртност като последица от това. Връзката сред тези две късчета информация и цялата логическа верига, която води обратно до неприятните ръководства на рецесията, политическите решения, вместо медицински такива – всичко това участва със заглавия и персонални отзиви в медиите, само че никой в никакъв случай не си даде труд да събере цялата картина и налична достоверна информация и да каже: „ В разследване на всичко това направихме следните заключения. “
Това не се случва единствено с пандемията, а и с политическите вести в България – цяло потомство израсна с незавършените фрази и истории на медиите. Говорим за корупция или някаква промяна, или за проблеми със далавера, инфлация, н о нямаме съответен отговор от екраните на въпроса „ Защо “. Информацията се показва по подобен метод, че аудиторията губи визия какво да изисква от медиите и политиците и не помни, че би трябвало да търси края на историята. Дали това е минус единствено на медиите, аз надълбоко се колебая. Защото медиите са това, което техните притежатели ги вършат да бъдат. Как да бъдат накарани да съблюдават журналистическите стандарти или най-малко да довършат една значима за обществото история?
Дори и отвън политиката има образци като този с дядото, пребил внучето си. Пак нямаме отговор на въпроса „ Защо “ и по какъв начин се стигна до това. В най-хубавия случай, само че доста безсрамен, може да получим разплакана майка, която не е подозирала, че родителите ѝ могат да постъпят по този начин или някоя съседка, която да каже, че не е забелязала проблеми преди този момент. А в действителност, отговорите би трябвало да се търсят доста по-надълбоко – в обществената функционалност на обществото. Такъв роман нямаме. Вместо него имаме отговори единствено на въпросите „ по какъв начин “ и „ къде “. “
Недовършените истории в политиката
„ За страдание, когато става дума за политиците, медийните истории са напълно незавършени. Един от образците е казусът с „ Автомагистрали “. Обществената съвест е покрита с пълен мазол и е нужно някакво изключение от правилото , което за „ Автомагистрали “ може да е очевидец, който желае да приказва, да вземе в действителност да проговори. Защото този човек, поради който се караха прокуратурата и Министерство на вътрешните работи, не е единственият забъркан. Изключение от „ правилото “ за работа на нашите медии би било, в случай че в този случай някоя от тях бе почнала да задава паралелни въпроси, да вземем за пример на банковите чиновници, които са разрешили толкоз пари да бъдат изтеглени в брой . ДАНС е била известена за тегленето на тези пари, за какво никой не пита хората, които са знаели. И най-много – къде изчезнаха тези милиони? Това е една голяма незавършена история на медиите. Другата незавършена история е тази за Борисов, пачките и кюлчетата. И всички огромни частни малките екрани, в това число и публичната, като че ли доста внимават някой да не направи връзка сред тези две истории. Освен това, като приказваме за господин Борисов и по какъв начин прокуратурата не откри за нужно да го пита кой е индивидът, който шест пъти е влизал и излизал от спалнята му в продължение на две години, а той твърди, че знае кой е, та за какво прокуратурата не изиска данните от Националната работа за защита (НСО)? Веднага ще схванат коя е тази клета женица, която шест пъти е редила шкафчето му. Нима в дневниците на НСО няма данни кой влиза и излиза в държавните резиденции? Аз доста бих се тормозила, в случай че е по този начин. Ето още една незавършена история от медиите, само че и от прокуратурата. “
Зад историята на Пламен Георгиев
„ И тук медиите са длъжници на аудиторията си, тъй като девет от 10 души ще ви кажат, че той е уволнен от КОНПИ поради противозаконната му тераса, само че това не е правилно. Уволниха го, тъй като „ изпра “ Пеевски, а също и му залепи етикета „ постоянно чист и недостижим “ през фразата „ Той е най-проверяваният и най-чистият човек, или има доста положителни юристи “. Но тази фраза е неуместна и никоя медия не споделя какво стои зад нея. Защото сигналът против Пеевски, който е подаден в КОНПИ през януари 2018 година, е за метода, по който Пеевски и майка му през 2015-а – 2016-а са си купили медии за 80 милиона. А отговорът на КОНПИ, поради който Пламен Георгиев беше по-късно уволнен, не беше „ Защото индивидът е честен “, а тъй като беше споделил, че всички институции са проверявали Пеевски през 2014-а, затова той е ок! Но това не е отговор, тъй като даже и Пеевски през 2014-а да е бил „ ок “, това не подсигурява, че е „ ок “ през 2015-а, 2016-а и до ден-днешен. Значи ли, че откакто Пеевски и майка му са били проверявани през 2014-а, те по-късно не са могли да извършат финансови закононарушения, укриване на налози и така нататък през идващите години – това е логичен парадокс. А Пеевски през днешния ден, глобен по „ Магнитски “, седи на първия ред в българския парламент. Каквито и реакции да има от останалите партии в Народно събрание или от неправителствени организации против това, тези реакции се разрушават в бездействието на българската прокуратура. Тя не се задейства нито когато има сигнали, нито когато има основателни съмнения за корупция или потребление на въздействие. И Пеевски е просто метафора за процесите, които следим у нас. За страдание това е най-неразказаната история от нашето съвремие – по какъв начин бездействието на една институция е в положение да омаловажи напъните на всички останали институции в една страна. И по какъв начин е допустимо, без обществото да осъзнава това, един човек, дружно с група хора към него, да се окажат безусловно всесилни и безотчетни пред света, освен в България. Връзката сред неработещата прокуратура и изпразнените джобове на българските жители не е направена от никого и това е една от огромните отговорности на медиите през днешния ден, тъй като те са очите и ушите на жителите. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ