Когато видите политик, който вместо бъдеще ви обещава да върне

Когато видите политик, който вместо бъдеще ви дава обещание да върне предишното, обърнете му тил. Фалшив е. 

Тръмп, Копейката, Путин – всички хвърлят прахуляк в очите с обещания да върнат славното минало. Миналото, съгласно тях, по дифолт, е славно. Тръмп с неговото Make America Great Again; Копейката свири по тънката струна на соцносталгиците, за които свободата е ненужна лигавщина (че и задължение – постанова се да си независим и отговорен), само че бозата от шесстинки е ценност; Путин, който смесва облиците на Сталин и величието на Съюз на съветските социалистически републики с съветските царе, крали територии от съседите си. 

Всичко за тях е в предишното, тъй като визия за бъдеще те не могат да измислят. Или имитират нещо остаряло, или са кръгла нула. 

Истинските държавници виждат минусите на страната и през днешния ден, и през вчерашния ден – те не бутат никого към старите правила, където са и старите дефекти (само тъй като се допуска, че са по-малки дефекти от днешните), те бутат напред, където се допуска, че не би трябвало да има дефекти. 

Защо би трябвало да одобрявам, че предишното е било по-добро от сегашното, в случай, че нито едно от днешните достижения на медицината и науката не са съществували, а и тогава хората отново са се оплаквали и са казвали, че ПРЕДИ в предишното се е живеело по-добре? Защо би трябвало да се пипвам самичък в този безконечен капан – да имам вяра, че преди е било по-добре? 

Особено пък в България, която е била лишена от независимост на словото, независимост на напредване, независимост на персоналния избор… за какво да имам вяра, че това минало е било по-добро от сегашното? Заради „ безплатното “ обучение, което е „ образовало “ децата да имат вяра на неистини? Заради „ всички ходихме на море “… но в мухлясали бунгала и ядяхме в стола на смени? Заради „ всичко имаше “, ама… в Корекома? Заради „ всички бяхме задружни “, но доносничеството процъфтяваше? 

Защо американците би трябвало да имат вяра, че преди се е живеело по-добре? По-добре за кого? Питайте малцинствата, чернокожите и латиноамериканците, питайте дамите. Та, за кого е било „ по-добре “? За една дребна група хора.

Съжалявам, само че ми наподобява като машинация. И всеки, който се пробва да ми промотира предишното като златен век, ми наподобява като лъжец. 

Хората, които го вършат – които виждат предишното като „ по-добро “, са такива, които не виждат нищо в бъдещето, а политиците, които го вършат, са такива, които не могат да предложат нищо в бъдещето. 

И, несъмнено, двете групи отлично си пасват една на друга.  

Колкото и да го виждам, виждам по какъв начин във всяка една страна хората в предишното са били принуждавани да жертват доста, от време на време да жертват себе си. И не са получавали съвсем нищо отсреща.

Сега ще се опитам да начертая един прикрит паралел сред историята и настоящето; и да забележим дали ще познаете паралелът с коя модерна страна и нейното държание е. Жокер: нагоре приказвах за Америка, България и Русия… може би е една от трите? 

През 1980 година Хауърд Зин написа в своята книга A People's History of the United States, че златото, което испанците са откраднали от индианците, не е обогатило испанските селяни и жители, а единствено короната. За какво тогава са били жертвани всички тези милиони животи, отишли си по време на геноцида по време на колонизирането на Америките? 

Какво са спечелили испанците от всичко това? За малко Испанската империя се е кичила със популярност в западния свят. Толкова. 

Както Ханс Кьонинг обобщава в своята книга за Колумб: „ Всичкото злато и сребро, откраднато и откарано в Испания, не направило испанците по-богати. То единствено дало в ръцете на техните крале лост, с който да наклонят салдото на силите по това време. Дало им късмет да вземат повече наемници за своите войни. Накрая изгубили тези войни и единственото, което останало, било смъртоносна инфлация, гладуващо население, богатите станали по-богати, бедните – по-бедни, а селската класа била унищожена “. 

Можете ли да познаете към този момент коя е страната, която през днешния ден прави нещо сходно и по сходен метод обрича личното си население? 

Е нейният средно-нисък евразийски деспот също се пробва да добута до дълбока напреднала възраст на престола, преструвайки се на цар и подтиквайки болярите си (олигарсите и министрите) и крепостните (всички останали) да мечтаят предишното да се върне. 

Миналото постоянно им се коства по-добро, тъй като болката е забравена, гладът е пропуснат, миризмата на разлагащи се трупове по улиците е забравена, а са останали сантименталните истории за великолепие, преднамерено раздухвани от придворни историци, писатели, режисьори и политически клакьорки. 

Всеки, който е примамвал с връщане на „ предходна популярност “, е бил на ниска цена популист, обещавал власт на народа (Хитлер, Ленин, Сталин), с цел да получи поддръжка и легитимация, а когато е получавал властта, е смачквал народа и е пишел подправени учебници по история, с помощта на които пък идващите генерации диктатори да водят тълпата за носа, обещавайки им подправеното благоденствие на народа, което или в никакъв случай не се е случвало (СССР), или е невероятно за възобновяване (Германия във фантазиите на Хитлер). 

Понеже е съвсем несъмнено, че отново ще вървим на избори скоро…

… деликатно следете кои претенденти за царе в близост се пробват да ви пробутват сантиментална носталгия.