Проф. Момеков: Приемът на неефективни лекарства срещу COVID-19 и досега крие риск от нежелани ефекти -
Когато в изискванията на пандемия решенията се вземат от политици, резултатите са шампионска смъртност и неефективна приложимост на лекарства, макар невижданата реакция на науката, споделя проф. Георги Момеков, ръководител на Българско научно сдружение по фармация, началник на катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ към Фармацевтичен факултет на МУ – София. Какви са вероятностите за лекуване на инфекцията в бъдеще вижте в изявлението.
Проф. Момеков, какви са изводите от пандемията, ефективни ли бяха ограниченията за ограничението ѝ?
Най-важният извод е, че в условия на пандемия всички политики следва да са съобразени преди всичко с експертното мнение на епидемиолозите. Въвеждането на ограничения въз основа на политическа обстановка разрешава да се реализират шампионски резултати във връзка с смъртност в световен проект.
Адекватна ли беше диагностиката на болестта по време на пандемичната рецесия?
В Австрия бяха направени 188 212 233 теста, което прави към 20 млн. теста на милион население. В България бяха направени 10 033 297 теста, което подхожда на 1 465 218 за всеки милион население. В няколко популационни изследвания е открито, че броят на направените проби е в обратнопропорционална взаимозависимост от направените проби, стандартизирани на основата на популацията.
Какви са наблюденията Ви по отношение на схемите на лекуване на COVID-19 и по-специално всеобщата приложимост на медикаменти от българите?
Напредъкът по повод познанието ни за това заболяване безспорно е проява на опциите на актуалната просвета и човешкия талант. Безкрайно късият инертен интервал сред съобщаването на първите случаи на вирусна пневмония в Ухан и идентифицирането на патогена SARS-CoV-2, секвенирането на генома му и основаването на благонадежден диагностичен протокол са невиждани.
Поначало откриването на ефикасни непосредствено настоящи медикаменти лишава доста години. В светлината на тези данни не е учудващо, че човечеството не можа да открие високоефективно етиологично средство за лекуване на COVID-19 в границите на 2020 година, само че през днешния ден обстановката към този момент е радикално друга.
Пандемията от COVID-19 породи нуждата от търсене на непосредствено настоящи противовирусни медикаменти и на високоефективни болест-модифициращи медикаменти за преодоляване на възпалителните и имунологични отговори, отключени от инфекцията.
Безпрецедентната обстановка при започване на пандемията постановяваше „ байпас “ на правилата на медицината на доказателствата, като ранните управления за лечебно държание бяха дефинирани на основата на спорни данни от изследвания с несъответстващ дизайн; обсервационни студии; данни, показани в блогове; непубликувани и нерецензирани ръкописи, налични в сървъри-репозиториуми и отзиви на специалисти.
При голям медиен и публичен напън, в някои страни бе осъществена неприемлива интервенция на политиците във взимането на решения, които би следвало да са експертни, което сътвори условия за огромна приложимост на недоказано ефикасни или потвърдено неефективни лекарства, което по инерция продължава и до момента и крие риск от нежелани резултати, предозиране, развиване на бактериална устойчивост и не на последно място недостиг на някои медикаменти.
Натрупването на данни от рандомизирани изпитвания и метаанализи разрешиха да се отхвърлят някои от ранните лечебни протоколи, да се премисли ролята на другите лечебни интервенции и респективно лекуването да се сложи на научна основа. В момента в Европейски Съюз има осем лекарствени продукта с условно позволение за приложимост при COVID-19 и два с подадени регистрационни досиета.
Абстрахирайки се от псевдонауката и безумните ранни протоколи с по 20-30 медикаменти, хранителни добавки и вълшебен подходи, през днешния ден на хоризонта се задават няколко дребни молекули, за перорален банкет, които демонстрират вероятности за ранно дейно лекуване при амбулаторните пациенти – най-важната непосрещната потребност при коронавирусната зараза.
Бактериалните суперинфекции са доста редки и рутинното приемане на антибиотици е симптом за неначетеност и тъпчене на правилата на положителната клинична процедура. Под егидата на Оксфордския университет бяха извършени огромни плацебо-контролирани изследвания, които недвусмислено демонстрираха, че azithromycin и doxycyclin нямат никаква роля в лечението на коронавирусната зараза, което, несъмнено, не е учудващо, тъй като близо столетният ни опит с антибактериалните медикаменти демонстрира, че те не лекуват вирусни инфекции.
Излишните антибиотични курсове безспорно крият риск от задълбочаване на проблемите с лекарствена устойчивост, както и опцията антибиотиците да се трансфорат в стеснен запас.
Кортикостероидите и мощните имуносупресори имат роля единствено при приети в болница пациенти, нуждаещи се от лекуване с О2. Прилагането на кортикостероиди при амбулаторните пациенти е в прорез с рекомендациите на СЗО и на всички експертни панели, в това число Националния протокол за лекуване на заболяването, и крие доста опасности при лекуване в домашни условия.
Като фармаколог, кое за вас е най-хубавото лекуване и респективно - най-хубавата профилактика на COVID-19?
Вече има народен протокол, утвърден от Министерство на здравеопазването. Коронавирусната инфекции протича в три етапи – на дейна вирусна репликация, пулмонална и свръхвъзпалителна. В ранните етапи има съществуване на дейна вирусна репликация, а в крайната хиперинфламаторна фаза е по-важно отделянето на цитокини и обвързваните с тях възпалителни и съдови резултати.
Един от пороците на множеството стратегии за оценка на евентуални медикаменти, които бяха извършени, беше, че изключително при ранните изследвания изследваните медикаменти, с предстояща противовирусна интензивност, бяха прилагани на тежко заболели пациенти и то постоянно след 10-14 дни от възникването на първичната симптоматика. Обратно, ранното използване на имуносупресори (напр. телефонните прескрипции на dexamethasone у нас) крие риск от вторични инфекции и по-продължително обособяване на вирусни частици.
Клиницистите у нас натрупаха голям опит и безспорно към този момент има благоприятни условия за използване на основано на доказателствата лекуване. На този стадий имунизацията остава основния детайл във връзка с ефикасната предварителна защита изключително на тежко протичане, хоспитализация и гибел.
Вече има антивирусни препарати за Коронавирус за перорална приложимост. Налични ли са у нас и ще имат ли пациентите достъп до тях?
На този стадий са налице две медикаменти с потвърдени резултати при амбулаторните пациенти, които са обект на регистрационна процедура или имат позволение за приложимост. Достъпът до тях световно ще е стеснен, защото и най-големите компании не могат да обезпечат милиарди дози с мълниеносна скорост. В другите страни се обмислят логаритми за постигане на тези медикаменти до най-рисковите групи, при които и изгодата от сходни медикаменти ще е най-голяма. Понастоящем не са налични у нас, само че и в световен проект действителното им приложение е доста лимитирано. Предстои да се откри дали данните от клиничните изследвания ще се потвърдят при огромно клинично приложение в действителния живот.
Георги Момеков придобива магистърска степен по фармация през 1998 година, а от 2003 година е и експерт по клинична фармация към ФФ, МУ-София. През 2007 година пази дисертационен труд за придобиване на научна степен " лекар " по научна компетентност " Фармакология “, а от 2014 година е професор.
Проф. Момеков преподава фармакология и фармакотерапия, както и профилираните дисциплини „ Проблемни случаи във фармакотерапията ”, „ Клетъчна и молекулярна фармакология ” и „ Химиотерапия ”. Проучванията му са в региона на онкофармакологията, пробната химиотерапия, фито и етно-фармакологията и лекарствените взаимоотношения.
Носител е на премията „ Signum Laudis as Scientiae Maritis ” на Съвета по здравна просвета при МУ – София.
Проф. Момеков, какви са изводите от пандемията, ефективни ли бяха ограниченията за ограничението ѝ?
Най-важният извод е, че в условия на пандемия всички политики следва да са съобразени преди всичко с експертното мнение на епидемиолозите. Въвеждането на ограничения въз основа на политическа обстановка разрешава да се реализират шампионски резултати във връзка с смъртност в световен проект.
Адекватна ли беше диагностиката на болестта по време на пандемичната рецесия?
В Австрия бяха направени 188 212 233 теста, което прави към 20 млн. теста на милион население. В България бяха направени 10 033 297 теста, което подхожда на 1 465 218 за всеки милион население. В няколко популационни изследвания е открито, че броят на направените проби е в обратнопропорционална взаимозависимост от направените проби, стандартизирани на основата на популацията.
Какви са наблюденията Ви по отношение на схемите на лекуване на COVID-19 и по-специално всеобщата приложимост на медикаменти от българите?
Напредъкът по повод познанието ни за това заболяване безспорно е проява на опциите на актуалната просвета и човешкия талант. Безкрайно късият инертен интервал сред съобщаването на първите случаи на вирусна пневмония в Ухан и идентифицирането на патогена SARS-CoV-2, секвенирането на генома му и основаването на благонадежден диагностичен протокол са невиждани.
Поначало откриването на ефикасни непосредствено настоящи медикаменти лишава доста години. В светлината на тези данни не е учудващо, че човечеството не можа да открие високоефективно етиологично средство за лекуване на COVID-19 в границите на 2020 година, само че през днешния ден обстановката към този момент е радикално друга.
Пандемията от COVID-19 породи нуждата от търсене на непосредствено настоящи противовирусни медикаменти и на високоефективни болест-модифициращи медикаменти за преодоляване на възпалителните и имунологични отговори, отключени от инфекцията.
Безпрецедентната обстановка при започване на пандемията постановяваше „ байпас “ на правилата на медицината на доказателствата, като ранните управления за лечебно държание бяха дефинирани на основата на спорни данни от изследвания с несъответстващ дизайн; обсервационни студии; данни, показани в блогове; непубликувани и нерецензирани ръкописи, налични в сървъри-репозиториуми и отзиви на специалисти.
При голям медиен и публичен напън, в някои страни бе осъществена неприемлива интервенция на политиците във взимането на решения, които би следвало да са експертни, което сътвори условия за огромна приложимост на недоказано ефикасни или потвърдено неефективни лекарства, което по инерция продължава и до момента и крие риск от нежелани резултати, предозиране, развиване на бактериална устойчивост и не на последно място недостиг на някои медикаменти.
Натрупването на данни от рандомизирани изпитвания и метаанализи разрешиха да се отхвърлят някои от ранните лечебни протоколи, да се премисли ролята на другите лечебни интервенции и респективно лекуването да се сложи на научна основа. В момента в Европейски Съюз има осем лекарствени продукта с условно позволение за приложимост при COVID-19 и два с подадени регистрационни досиета.
Абстрахирайки се от псевдонауката и безумните ранни протоколи с по 20-30 медикаменти, хранителни добавки и вълшебен подходи, през днешния ден на хоризонта се задават няколко дребни молекули, за перорален банкет, които демонстрират вероятности за ранно дейно лекуване при амбулаторните пациенти – най-важната непосрещната потребност при коронавирусната зараза.
Бактериалните суперинфекции са доста редки и рутинното приемане на антибиотици е симптом за неначетеност и тъпчене на правилата на положителната клинична процедура. Под егидата на Оксфордския университет бяха извършени огромни плацебо-контролирани изследвания, които недвусмислено демонстрираха, че azithromycin и doxycyclin нямат никаква роля в лечението на коронавирусната зараза, което, несъмнено, не е учудващо, тъй като близо столетният ни опит с антибактериалните медикаменти демонстрира, че те не лекуват вирусни инфекции.
Излишните антибиотични курсове безспорно крият риск от задълбочаване на проблемите с лекарствена устойчивост, както и опцията антибиотиците да се трансфорат в стеснен запас.
Кортикостероидите и мощните имуносупресори имат роля единствено при приети в болница пациенти, нуждаещи се от лекуване с О2. Прилагането на кортикостероиди при амбулаторните пациенти е в прорез с рекомендациите на СЗО и на всички експертни панели, в това число Националния протокол за лекуване на заболяването, и крие доста опасности при лекуване в домашни условия.
Като фармаколог, кое за вас е най-хубавото лекуване и респективно - най-хубавата профилактика на COVID-19?
Вече има народен протокол, утвърден от Министерство на здравеопазването. Коронавирусната инфекции протича в три етапи – на дейна вирусна репликация, пулмонална и свръхвъзпалителна. В ранните етапи има съществуване на дейна вирусна репликация, а в крайната хиперинфламаторна фаза е по-важно отделянето на цитокини и обвързваните с тях възпалителни и съдови резултати.
Един от пороците на множеството стратегии за оценка на евентуални медикаменти, които бяха извършени, беше, че изключително при ранните изследвания изследваните медикаменти, с предстояща противовирусна интензивност, бяха прилагани на тежко заболели пациенти и то постоянно след 10-14 дни от възникването на първичната симптоматика. Обратно, ранното използване на имуносупресори (напр. телефонните прескрипции на dexamethasone у нас) крие риск от вторични инфекции и по-продължително обособяване на вирусни частици.
Клиницистите у нас натрупаха голям опит и безспорно към този момент има благоприятни условия за използване на основано на доказателствата лекуване. На този стадий имунизацията остава основния детайл във връзка с ефикасната предварителна защита изключително на тежко протичане, хоспитализация и гибел.
Вече има антивирусни препарати за Коронавирус за перорална приложимост. Налични ли са у нас и ще имат ли пациентите достъп до тях?
На този стадий са налице две медикаменти с потвърдени резултати при амбулаторните пациенти, които са обект на регистрационна процедура или имат позволение за приложимост. Достъпът до тях световно ще е стеснен, защото и най-големите компании не могат да обезпечат милиарди дози с мълниеносна скорост. В другите страни се обмислят логаритми за постигане на тези медикаменти до най-рисковите групи, при които и изгодата от сходни медикаменти ще е най-голяма. Понастоящем не са налични у нас, само че и в световен проект действителното им приложение е доста лимитирано. Предстои да се откри дали данните от клиничните изследвания ще се потвърдят при огромно клинично приложение в действителния живот.
Георги Момеков придобива магистърска степен по фармация през 1998 година, а от 2003 година е и експерт по клинична фармация към ФФ, МУ-София. През 2007 година пази дисертационен труд за придобиване на научна степен " лекар " по научна компетентност " Фармакология “, а от 2014 година е професор.
Проф. Момеков преподава фармакология и фармакотерапия, както и профилираните дисциплини „ Проблемни случаи във фармакотерапията ”, „ Клетъчна и молекулярна фармакология ” и „ Химиотерапия ”. Проучванията му са в региона на онкофармакологията, пробната химиотерапия, фито и етно-фармакологията и лекарствените взаимоотношения.
Носител е на премията „ Signum Laudis as Scientiae Maritis ” на Съвета по здравна просвета при МУ – София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ