Когато става въпрос за родителство, силата на нашите думи към

6 неща, които никога не трябва да казвате на детето

Когато става въпрос за родителство, силата на нашите думи към детето не може да бъде подценена. Нашият избор на думи може или да повдигне и въодушеви децата ни, или да ги накара да се почувстват засегнати и обезсърчени. Като родители нашите думи са мощни. Те имат способността или да изградят нашите деца, или да ги съборят. Нашият език може да се употребява за свързване или отбиване на децата ни.

Ето за какво е значимо да сортираме деликатно думите си и да заобикаляме да споделяме неща, които могат да наранят или навредят на самочувствието на нашите деца. В тази връзка има избрани изречения или изказвания, които би трябвало да заобикаляме да споделяме на децата си непременно. Тези изречения могат да бъдат нездравословни и евентуално да причинят продължително прочувствено увреждане.

6 неща, които в никакъв случай не би трябвало да казвате на детето

1. „ Ядосваш ме!

Когато става въпрос да споделите възприятията си с детето си, най-добре е да поемете отговорност, вместо да ги обвинявате за това по какъв начин се чувствате. Разбира се, техните дейности въздействат на вашите мисли и усеща, само че детето ви не е отговорно. Когато упрекваме другите за това по какъв начин се усещаме, ние неотложно даваме силата си и усилваме откъсването и защитата.

Вместо да кажете „ Вие ме ядосвате “, пробвайте се да кажете нещо като „ В момента имаме сложен миг. Забелязвам, че стартирам да се нервирам тъкмо в този момент. Моята работа е да успокоя тялото си надолу… “ Моделирането по какъв начин да етикетирате страстите и методите, по които управлявате възприятията си, учи на прочувствена регулация и построява доверие.

2.,,Спри да ми приказваш! Махай се! “

Обичайно е да се затваряте и да желаете всички да ви оставят на мира, когато се чувствате претрупани с родителството. Въпреки това, поемете отговорност да заемете място, вместо да изгоните детето си принудително. Това звучи като: „ В момента се усещам претрупан и нуждая се от място. Отивам да си взема вода. Ще се върна. “ И по-късно отделете време за анализ, откакто всички се охладят.

3.„ Това е неуместно! Как може да се разстройваш поради това? “

В случай, че вашият сладостен хлапак се е трансформирал в прочувствен и неустойчив младеж, несъмнено постоянно към вас се размотава кисела и смутена физиономия, получена в резултат от незначителни дреболии. На вас не ви е понятно за какво той би треснал вратата и би се затворил в стаята си за 3 часа, единствено тъй като приятелката му не му е дала отговор на известието в продължение на 2 мин. и 35 сек.

За вас държанието му наподобява неуместно, това е ясно, само че вие мерите по стандартите за възрастен човек. Опитайте се да вникнете в неговите усеща. Ако детето ви се усеща завалено и отхвърлено, в случай че счита проблемите си за омаловажавани, то ще се отдръпне, ще стане по-гневно, разочаровано и тъмно. Вие не желаете това, нали?

4.„ Ако продължаваш, ще те санкционира “

Когато детето плаче, това може да има разнообразни аргументи. И съвсем постоянно е съпроводено с възбуденост, заради директното чувство на сълзите, които се стичат по бузите му.

Заплашването с наказване единствено ще усили тревогата му и може да докара до доста по-трудно преодоляване на страстите.

Когато предлагаме като решение на казуса някакво принуждение (а наказването е тъкмо това, без значение от типа си), ние караме детето да не се усеща в сигурност, даже и с най-близките си хора. Което пък ще го направи безсърдечен възрастен.

5.„ Добрите деца не крещят “

Нищо сходно! Дори доста положителните и послушни деца от време на време биват предизвикани и крещят по този начин, че ви иде да потънете в земята от позор. Но като казвате това на детето ви, вие без да желаете вършиме съпоставяне сред него и тези деца, поставяйки ги в двете крайности: положителни и неприятни. Как смятате, че би се почувствало едно дете, когато личните му родители го дефинират като неприятно?

6.,,Защо не можеш да бъдеш повече като брат/сестра си?! “

Можем да кажем тези неща в опит да мотивираме детето си да прави разнообразни избори, само че правенето на съпоставения сред братя и сестри единствено подхранва съперничеството и ниското самочувствие. Децата стартират да вършат по-добър избор, когато се почувстват по-добре за себе си и позицията си в фамилията.