Участие „за трохи“, без реално място на масата: Какво набързо подписа България в Давос?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи в четвъртък учредяването на своя Съвет за мир, по време на събитие в границите на годишната среща на Световния стопански конгрес в Давос.
Сред участниците на сцената беше и българският министър-председател в оставка Росен Желязков, който подписа учредителната Харта. Преди това нямаше обществено оповестено публично известие и пояснение в какъв тъкмо институционален подтекст страната се причислява. Знаеше се единствено, че покана за присъединение към въпросния ръб на Тръмп е отправена до президента Румен Радев.
На този стадий единствено София и Будапеща от столиците на Европейския съюз са подписали документа, като унгарският министър председател Виктор Орбан по-рано обществено беше оповестил желанието си страната му да взе участие в новата конструкция.
Подписването от премиера в оставка Росен Желязков на Хартата за присъединение на България към Съвета за мир провокира остра реакция от страна на „ Да, България “, които дефинираха решението като пробив против общата политика на Европейски Съюз, „ неверно и рисково деяние “ на държавно управление в оставка и евентуално нарушаване на Конституцията поради неналичието на предварителни съвещания и парламентарна ратификация. Партията предизвести, че България рискува да се изолира в Европейски Съюз и да застане паралелно с страни с властнически режими.
На противоположна позиция застана Делян Пеевски от ДПС-Ново начало, който дефинира присъединяване като чест и стратегическа опция за страната и изрази поддръжка за самодейността на Тръмп за реализиране на мир, в това число в Газа.
Правителството отбрани подписа с аргумента, че присъединяване е непринудено, без финансов ангажимент за България, и че следва ратификация от Народното събрание. Т.е. съгласно наличната информация, България ще взе участие в Съвета за мир без наложителна вноска от $1 милиарда, най-малко на този стадий.
Според формалната позиция включването на страната се прави оценка позитивно от Съединени американски щати и интернационалната общественост, а ролята на Николай Младенов като висш представител за Газа е в допълнение самопризнание за българската дипломация.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Присъединяването на България се случва на фона на опасенията на съдружници на Съединени американски щати, че основаният от Тръмп „ кротичък ръб “ е организация, която може да отслаби Организация на обединените нации и да даде равносилен статут на властнически водачи като Владимир Путин.
Тръмп показва своя Съвет за мир като организация от одобрени водачи, която ще измести Организацията на обединените народи, с него като непрекъснат ръководител. Засега обаче това е група от страни, по-скоро заинтригувани да се харесат на него, в сравнение с да вземат решение належащи спорове.
Русия и Китай не са приели поканата на Тръмп, а даже дългогодишни съдружници на Съединени американски щати като Обединеното кралство и Франция декларират, че са резервирани. Те се тормозят от присъединение към организация, подчинена на прищевките на Тръмп, която може да сложи наедно демокрации и властнически водачи като съветския президент Владимир Путин.
Тръмп ръководи церемонията по подписването на устава на съвета в четвъртък в Давос, Швейцария, дружно с водачи от Аржентина, България, Унгария, Индонезия, Саудитска Арабия, Турция, и още 14 страни.
„ След като този съвет бъде изцяло образуван, ще можем да вършим съвсем каквото си желаяме “, сподели Тръмп и добави: „ ще го вършим в съгласуваност с Организацията на обединените народи “.
Британският външен министър Ивет Купър съобщи пред BBC в четвъртък, че Обединеното кралство към този момент няма да се причисли към съвета, частично поради опасенията към евентуалното присъединяване на Путин. По думите ѝ Лондон желае да поддържа мирния проект за Газа, само че съветът съставлява „ юридически контракт, който повдига доста по-широки въпроси “.
За страните, които се въздържат, съветът наподобява като нов интернационален клуб, обезпокоително построен към Тръмп, без защитните механизми на Организация на обединените нации.
За страните, които са се включили, това е опция за достъп до Тръмп и за по-голяма, въпреки и към момента второстепенна, дипломатическа роля.
„ Това е световно Мар-а-Лаго “, споделя пред The Wall Street Journal Никълъс Уесткот, професор в Лондонския университет и някогашен почитан английски посланик, за страните, които бързат да се причислят към Съвета за мир. „ Това е тъкмо светът, който Тръмп желае – свят, в който всички идват в неговия клуб за някакви трохи от масата на великия човек. “
Предпазливостта на Китай, Русия, Франция и Англия по отношение на организацията произтича от опасенията да не попаднат под контрола на Тръмп по метод, по който това не се случва в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, където те са непрекъснати членове с право на несъгласие, споделят анализатори.
Много по-малки страни, които виждат Организация на обединените нации като главния интернационален конгрес, в който могат да упражняват въздействие, са най-малко толкоз скептични.
Съветът е основан, с цел да следи възобновяване на следвоенна Газа. Но уставът му, направен от Белия дом, показва, че задачата е „ да се предизвиква стабилността, да се възвърне надеждно и законно ръководство и да се обезпечи дълготраен мир в региони, наранени или застрашени от спорове “.
В него се изисква страните, които търсят непрекъснати места, да се ангажират с вноска от 1 милиарда $ за финансиране на активността на съвета. Нищо в устава не лимитира активността му единствено до Газа.
Необичайните условия акцентират, че съветът е част от многостранните старания на Тръмп през втория му мандат да размени следвоенния интернационален ред с нова архитектура, директно под негов надзор и с обсег, който може да надвиши надалеч Газа.
„ Той ще свърши доста работа, която Организацията на обединените народи трябваше да е свършила “, сподели Тръмп пред публицисти в Давос, защитавайки решението си да предложи място на Путин. „ Да, имам някои спорни фигури в него, само че това са хора, които правят работа. “
В сряда Тръмп съобщи, че Путин е приел поканата за присъединяване, само че Кремъл сподели единствено, че я обмисля.
В знак, че Русия може да употребява решението си като средство за напън, Путин съобщи в четвъртък, че Кремъл е подготвен да внесе 1 милиарда $ в Съвета за мир, в случай че може да употребява замразени съветски активи, заяви съветската държавна организация ТАСС. „ Вече обсъдихме сходни благоприятни условия с представители на американската администрация “, сподели Путин.
Сред участниците на сцената беше и българският министър-председател в оставка Росен Желязков, който подписа учредителната Харта. Преди това нямаше обществено оповестено публично известие и пояснение в какъв тъкмо институционален подтекст страната се причислява. Знаеше се единствено, че покана за присъединение към въпросния ръб на Тръмп е отправена до президента Румен Радев.
На този стадий единствено София и Будапеща от столиците на Европейския съюз са подписали документа, като унгарският министър председател Виктор Орбан по-рано обществено беше оповестил желанието си страната му да взе участие в новата конструкция.
Подписването от премиера в оставка Росен Желязков на Хартата за присъединение на България към Съвета за мир провокира остра реакция от страна на „ Да, България “, които дефинираха решението като пробив против общата политика на Европейски Съюз, „ неверно и рисково деяние “ на държавно управление в оставка и евентуално нарушаване на Конституцията поради неналичието на предварителни съвещания и парламентарна ратификация. Партията предизвести, че България рискува да се изолира в Европейски Съюз и да застане паралелно с страни с властнически режими.
На противоположна позиция застана Делян Пеевски от ДПС-Ново начало, който дефинира присъединяване като чест и стратегическа опция за страната и изрази поддръжка за самодейността на Тръмп за реализиране на мир, в това число в Газа.
Правителството отбрани подписа с аргумента, че присъединяване е непринудено, без финансов ангажимент за България, и че следва ратификация от Народното събрание. Т.е. съгласно наличната информация, България ще взе участие в Съвета за мир без наложителна вноска от $1 милиарда, най-малко на този стадий.
Според формалната позиция включването на страната се прави оценка позитивно от Съединени американски щати и интернационалната общественост, а ролята на Николай Младенов като висш представител за Газа е в допълнение самопризнание за българската дипломация.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Присъединяването на България се случва на фона на опасенията на съдружници на Съединени американски щати, че основаният от Тръмп „ кротичък ръб “ е организация, която може да отслаби Организация на обединените нации и да даде равносилен статут на властнически водачи като Владимир Путин.
Тръмп показва своя Съвет за мир като организация от одобрени водачи, която ще измести Организацията на обединените народи, с него като непрекъснат ръководител. Засега обаче това е група от страни, по-скоро заинтригувани да се харесат на него, в сравнение с да вземат решение належащи спорове.
Русия и Китай не са приели поканата на Тръмп, а даже дългогодишни съдружници на Съединени американски щати като Обединеното кралство и Франция декларират, че са резервирани. Те се тормозят от присъединение към организация, подчинена на прищевките на Тръмп, която може да сложи наедно демокрации и властнически водачи като съветския президент Владимир Путин.
Тръмп ръководи церемонията по подписването на устава на съвета в четвъртък в Давос, Швейцария, дружно с водачи от Аржентина, България, Унгария, Индонезия, Саудитска Арабия, Турция, и още 14 страни.
„ След като този съвет бъде изцяло образуван, ще можем да вършим съвсем каквото си желаяме “, сподели Тръмп и добави: „ ще го вършим в съгласуваност с Организацията на обединените народи “.
Британският външен министър Ивет Купър съобщи пред BBC в четвъртък, че Обединеното кралство към този момент няма да се причисли към съвета, частично поради опасенията към евентуалното присъединяване на Путин. По думите ѝ Лондон желае да поддържа мирния проект за Газа, само че съветът съставлява „ юридически контракт, който повдига доста по-широки въпроси “.
За страните, които се въздържат, съветът наподобява като нов интернационален клуб, обезпокоително построен към Тръмп, без защитните механизми на Организация на обединените нации.
За страните, които са се включили, това е опция за достъп до Тръмп и за по-голяма, въпреки и към момента второстепенна, дипломатическа роля.
„ Това е световно Мар-а-Лаго “, споделя пред The Wall Street Journal Никълъс Уесткот, професор в Лондонския университет и някогашен почитан английски посланик, за страните, които бързат да се причислят към Съвета за мир. „ Това е тъкмо светът, който Тръмп желае – свят, в който всички идват в неговия клуб за някакви трохи от масата на великия човек. “
Предпазливостта на Китай, Русия, Франция и Англия по отношение на организацията произтича от опасенията да не попаднат под контрола на Тръмп по метод, по който това не се случва в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, където те са непрекъснати членове с право на несъгласие, споделят анализатори.
Много по-малки страни, които виждат Организация на обединените нации като главния интернационален конгрес, в който могат да упражняват въздействие, са най-малко толкоз скептични.
Съветът е основан, с цел да следи възобновяване на следвоенна Газа. Но уставът му, направен от Белия дом, показва, че задачата е „ да се предизвиква стабилността, да се възвърне надеждно и законно ръководство и да се обезпечи дълготраен мир в региони, наранени или застрашени от спорове “.
В него се изисква страните, които търсят непрекъснати места, да се ангажират с вноска от 1 милиарда $ за финансиране на активността на съвета. Нищо в устава не лимитира активността му единствено до Газа.
Необичайните условия акцентират, че съветът е част от многостранните старания на Тръмп през втория му мандат да размени следвоенния интернационален ред с нова архитектура, директно под негов надзор и с обсег, който може да надвиши надалеч Газа.
„ Той ще свърши доста работа, която Организацията на обединените народи трябваше да е свършила “, сподели Тръмп пред публицисти в Давос, защитавайки решението си да предложи място на Путин. „ Да, имам някои спорни фигури в него, само че това са хора, които правят работа. “
В сряда Тръмп съобщи, че Путин е приел поканата за присъединяване, само че Кремъл сподели единствено, че я обмисля.
В знак, че Русия може да употребява решението си като средство за напън, Путин съобщи в четвъртък, че Кремъл е подготвен да внесе 1 милиарда $ в Съвета за мир, в случай че може да употребява замразени съветски активи, заяви съветската държавна организация ТАСС. „ Вече обсъдихме сходни благоприятни условия с представители на американската администрация “, сподели Путин.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




