Когато става въпрос за икономически растеж, Европа изостава от останалите

Когато става въпрос за стопански напредък, Европа изостава от останалите огромни стопански системи — Съединените американски щати и Китай — от известно време. Не е изненада, че сравнителната тежест на Стария континент в международната стопанска система понижава бързо. Колко уязвим прави това Европейския съюз — и какво би трябвало да създадат водачите на Европейски Съюз по въпроса? Когато Желязната завеса падна през 1989 година, страните, които през днешния ден съставляват Европейски Съюз, плюс Англия, отговаряха за 27,8% от международния БВП (според паритета на покупателната способност). За Съединени американски щати този дял бе 22,2%. Китай, с дял от едвам 4%, съвсем не се приемаше за икономическа мощ. 30 години по-късно Европейски Съюз, дружно с Англия, дава отговор за 16% от международната стопанска система, напълно малко пред Съединени американски щати с 15%. Голямата смяна бе в позицията на Китай, която изпреварва западните си съперници с дял от 18,3%. Пандемията форсира тази наклонност. Въпреки късата криза, Съединени американски щати е напът да надвиши равнищата от преди рецесията още през тази година. По-впечатляващото е, че стопанската система на Китай може да бъде с 10% по-голяма през 2021 година в сравнение с бе през 2019 година А Европейски Съюз, за съпоставяне, няма да се завърне на предпандемични равнища най-малко до 2022 година По принцип, мощното възобновяване на Съединени американски щати и Китай е добра вест и за Европа: промишлеността в Европейски Съюз, изключително в Германия, се възползва от мощното търсене от двете най-големи стопански системи в света. Но намаляващата икономическа тежест на Европа по отношение на Съединени американски щати и Китай повдига съществени въпроси по отношение на опцията на Стария континент да се пази и да гони главните си ползи. Вече има опасения, че страните от Европейски Съюз са принудени да вършат рисковани взаимни отстъпки. Например, китайските вложители купуват компании в Европа и даже поемат контрола над сериозна инфраструктура, като пристанища, в страни като Белгия, Гърция и Испания. Германия получи обвиняване, че се движи прекомерно тромаво, когато става въпрос за осъждането на неспазването на човешките правила в Китай — в опит да отбрани икономическите си ползи. Зависимостта на Европа от Съединени американски щати — изключително в региона на сигурността — се счита за по-малък проблем. Но както някогашният президент Доналд Тръмп даде да се разбере, това също носи обилни опасности. И апелите Европа да усили " стратегическата си автономност " — т.е. да понижи зависимостта си от външни сили — стават все по-силни. Но не всички зависимости са идентични — единствено тези, които са едностранчиви са проблематични. Идентифицирането кои стопански зависимости на Европейски Съюз попадат в тази категория изисква по-внимателен разбор, какъвто до момента не е юридически. Първо, в интернационалната търговия, вносителят ли е по-зависим от експортьора, или назад? При стоките и услугите с огромни закрепени разноски и висок марж зависимостта на продавача от достъп до пазара е по-значима, в сравнение с за стои с по-нисък марж. Вносителите са по-зависими от доставките от избрана страна, в случай че стоките са жизненоважни и е мъчно да бъдат открити другаде. През 2020 година Европейски Съюз (без Великобритания) внесе €383 милиарда артикули от Китай — повече от която и да било друга страна — и изнесе €203 милиарда към Поднебесната империя. Не знаем кой сътрудник печели по-висок марж или може да размени вносните стои по-лесно. Но размерът на търговията в двете направления подсказва, че има значима взаимна взаимозависимост — задоволително, че да сътвори някаква отбрана против нападателни търговски политики. Същото важи и за Съединени американски щати. Когато Тръмп заплаши да наложи мита върху артикули от Европейски Съюз в отговор на недостига в търговията сред сътрудниците, Брюксел подсети, че Съединени американски щати имат остатък с сходен размер при услугите и първичния приход (от лицензи, например). И този експорт от Съединени американски щати има висок марж. И защото американските компании са мощно подвластни от европейския пазар, Съединени американски щати нямаше по какъв начин да завоюва комерсиална война с Европейски Съюз. Вероятно това е измежду главните аргументи за какво Тръмп в последна сметка и не стартира такава. Зависимости могат да се проявят и поради трансграничните вложения. Но и тук може мъчно да бъде несъмнено коя страна печели повече. Като цяло европейските компании влагат доста повече в Китай, в сравнение с китайски компании в Европа, макар по-стриктните регулации. Основното терзание е, наподобява, обвързвано с вида вложения, които китайските компании вършат в Европа. Ако китайски вложители придобият пристанищен оператор в Европа, по-зависими ли са европейците от Китай? Не е наложително. Напротив, имайки поради значимостта на пристанищата, за националните държавни управления е надалеч по-лесно да си върнат контрола, в случай че се счита, че операторът нарушава отговорностите си. Технологичните зависимости също повдигат въпроси. Например, дали присъединяване на китайските компании в построяването на телекомуникационна инфраструктура основава съществени опасности за Европейски Съюз? Отново, отговорът не е елементарен, частично и тъй като зависи от редица фактори като политическо въздействие, които са непрозрачни и сложни за надзор. Няма подозрение, че прекомерно огромната взаимозависимост носи риск. Затова, по принцип, Европа е права да ускори стратегическата си автономност. Но вместо да разчита на опростени допускания, Европейски Съюз би трябвало да направи цялостен разбор на икономическите си взаимоотношения и да разбере които би трябвало да бъдат понижени. Европейски Съюз би трябвало и деликатно да реши опциите си да го направи. Европа може да балансира скалата като ускори връзките. Например, подкрепяйки китайски вложения в Европейски Съюз, Брюксел може да понижи пречките пред европейските вложители в Китай. Делът на Европа от международната стопанска система може и да понижава, само че Европейски Съюз остава водеща икономическа мощ със мощни връзки с останалата част от света. Ако преследването на стратегическа автономност девалвира просто до протекционизъм, или даже автаркия, Европа ще загуби този статут. И в случай че това се случи, в действителност ще бъде уязвима.