Одеса отвъд сезоните
Когато стане дума за Одеса, множеството хора си показват море и плаж. През лятото космополитният град в действителност притегля тълпи от искащи да се насладят на отпуската, препичайки се на великодушното слънце. Жадните за релакс идват освен от разнообразни краища на Украйна, само че и от целия свят. Затова с фамозния си жлъч и остроумие колоритни поданици на хумористичната столица на страната се майтапят, че празнуват Деня на освобождението два пъти в годината: през април - от фашистите, а при започване на септември - от туристите.
Наистина, щом сезонът на почивките свърши, денем по улиците ще срещнете единствено бързащите " по работа " жители на Одеса или нормалните симпатични зевзеци. Привечер, освен през почивните дни, само че и в делниците, " Перлата край морето ", както е възпят градът в паметни шлагери, се изпълва с фенове на безцелните разходки и нищоправенето.
Очарованието на мястото през зимата сякаш е разбираемо единствено за ценители. И не толкоз поради по-голямата досегаемост в известни заведения и пониженията в капанчетата с фамозната шаурма (така нормално назовават предлагания у нас дюнер, само че в пъти по-богат и вкусен). А тъй като в по-студените дни всеки може да направи в Одеса това, за което не е стигнало времето напролет, лятото или есента.
Колоритът на трамваите
Удобството и бързината да се придвижвате в милионен град с такси или извънредно известните маршрутки, като се изключи че незабавно се отразява на портфейла, по никакъв метод не може да се състезава с чара да ползвате публичната мрежа за градска подвижност. През бурните 90-те по решение на един от кметовете на Одеса пътуването във всички типове електротранспорт близо 4 години бе гратис. Сега единичното билетче може да се купи за към 50 гривни (близо евро и половина), само че страстите, които получавате от возенето в паметния трамвай номер 5 да вземем за пример, костват доста повече. Освен че Одеса е единственият град, в който релсите пресичат известния Френски бул., единствено в този вид транспорт може да чуете неподражаемия диалект и небрежното заяждане на всичко знаещите чаровни локални - най-вече от еврейски генезис. Не че през лятото не може да се насладите на това прекарване, само че в жегите то е просто отвратително и рухва цялата магия на гледките, които виждате от прозореца, до момента в който пътувате до историческия център, Аркадия или най-известния пазар в региона - " Привоз ".
" Дерибасовска " и паметната ключова дума
Всеки град си има най-главна улица. И Одеса не е изключение. Но нейната даже става част от заглавието на незабравимата престъпна комедия " На Дерибасовска времето е хубаво, или на Брайтън-Бич още веднъж вали ", трансформирайки се в крилата фраза, която в подтекста на диалога може да се пояснява по най-невъобразими способи. Поседнете на 12-ия стол - бронзов монумент, отдаден на световноизвестните руски писатели Илф и Петров, родени, несъмнено, в Одеса. Хапнете от фамозните градски кренвирши. Спрете, с цел да хвърлите няколко погледа от Ротондата на неизменимите минувачи. Хвърлете монета във фонтана на Градската градина. И се насочете към идващия знак на морската столица на Украйна.
Преброяване на стъпалата
Монументално. Колосално. Огромно. Единствено по рода си. Велико. Устремено към Господ. Тези и доста други прилагателни се срещат в безчет описания на Потьомкинското стълбище, което самоуверено може да бъде наречено освен несравним знак на Одеса, само че също по този начин е измежду най-ярките забележителности на Украйна като цяло. През 2020-а се навършват 185 години, откогато е изработен планът. След като го осъществят през 1837-1841 година, чак до началото на ХХ век назовават архитектурния шедьовър по най-различни способи: Ришельовското, Голямото, Николаевското и какво ли още не стълбище. Замислено като тържествен вход към града от морето, то се трансформира в магнит за пътешественици, поети, писатели и безчет поданици и посетители на Одеса. През зимата се извисява като горделив уединен пазач, който не просто следи отвисоко необятния наследник небосвод, само че и свързва небето със земята. Заради желанието на създателите на Потьомкинското стълбище неизбежната вероятност да не нарушава чувството за глобалност, то е построено по този начин, че основата му (21,6 метра) е много по-голяма от върха (13,4). Когато я гледате от горната страна, се основава усещането за идентична ширина на оборудването през цялата му дължина (142 метра). Ако се намирате долу, ви се коства по-високо, в сравнение с е (27 метра). 10 хоризонтални площадки разделят първичните 200 стъпала, които през днешния ден са 192, поради покачване на крайбрежната част, където е направена улица на мястото на някогашния Къпален бряг. Удобен фуникульор издига тези, които нямат време, предпочитание или опция да изкачат Потьомкинското стълбище независимо.
Културното избавление
Да стигнете до Одеса и да не се снимате на фона на Операта - е все едно да отидете в Рим и да не видите Папата. Всеки ден обществените мрежи и интернет са заливани от фотографии на първия (като време на създаване, значителност и известност) спектакъл в морския град. Сградата нееднократно е наричана най-красивата в света. Нееднократно е преустройвана, възстановявана след огромен пожар и спасявана от недоброжелатели. Надписът на мемориална табела гласи, че точно на балкона на Одеския народен научен спектакъл за опера и балет на 10 април 1944 година е издигнато знамето в чест на освобождението на града от хитлеристки окупатори. Освен духа, който оттатък всички сезони се основава от осъзнаването на историческата и архитектурната полезност на тази институция, добре е да се знае, че точно през зимните месеци е по-вероятно да намерите билет за някое зрелище от богатия репертоар на Операта.
...Когато си тръгнете от Одеса - със светли мемоари и стотици фотоси в телефона, още дълго време в душата ще кънти като камбана необяснимото чувство, че времето в никакъв случай не стига, с цел да опознаете този град по този начин, както ви се желае.
Наистина, щом сезонът на почивките свърши, денем по улиците ще срещнете единствено бързащите " по работа " жители на Одеса или нормалните симпатични зевзеци. Привечер, освен през почивните дни, само че и в делниците, " Перлата край морето ", както е възпят градът в паметни шлагери, се изпълва с фенове на безцелните разходки и нищоправенето.
Очарованието на мястото през зимата сякаш е разбираемо единствено за ценители. И не толкоз поради по-голямата досегаемост в известни заведения и пониженията в капанчетата с фамозната шаурма (така нормално назовават предлагания у нас дюнер, само че в пъти по-богат и вкусен). А тъй като в по-студените дни всеки може да направи в Одеса това, за което не е стигнало времето напролет, лятото или есента.
Колоритът на трамваите
Удобството и бързината да се придвижвате в милионен град с такси или извънредно известните маршрутки, като се изключи че незабавно се отразява на портфейла, по никакъв метод не може да се състезава с чара да ползвате публичната мрежа за градска подвижност. През бурните 90-те по решение на един от кметовете на Одеса пътуването във всички типове електротранспорт близо 4 години бе гратис. Сега единичното билетче може да се купи за към 50 гривни (близо евро и половина), само че страстите, които получавате от возенето в паметния трамвай номер 5 да вземем за пример, костват доста повече. Освен че Одеса е единственият град, в който релсите пресичат известния Френски бул., единствено в този вид транспорт може да чуете неподражаемия диалект и небрежното заяждане на всичко знаещите чаровни локални - най-вече от еврейски генезис. Не че през лятото не може да се насладите на това прекарване, само че в жегите то е просто отвратително и рухва цялата магия на гледките, които виждате от прозореца, до момента в който пътувате до историческия център, Аркадия или най-известния пазар в региона - " Привоз ".
" Дерибасовска " и паметната ключова дума
Всеки град си има най-главна улица. И Одеса не е изключение. Но нейната даже става част от заглавието на незабравимата престъпна комедия " На Дерибасовска времето е хубаво, или на Брайтън-Бич още веднъж вали ", трансформирайки се в крилата фраза, която в подтекста на диалога може да се пояснява по най-невъобразими способи. Поседнете на 12-ия стол - бронзов монумент, отдаден на световноизвестните руски писатели Илф и Петров, родени, несъмнено, в Одеса. Хапнете от фамозните градски кренвирши. Спрете, с цел да хвърлите няколко погледа от Ротондата на неизменимите минувачи. Хвърлете монета във фонтана на Градската градина. И се насочете към идващия знак на морската столица на Украйна.
Преброяване на стъпалата
Монументално. Колосално. Огромно. Единствено по рода си. Велико. Устремено към Господ. Тези и доста други прилагателни се срещат в безчет описания на Потьомкинското стълбище, което самоуверено може да бъде наречено освен несравним знак на Одеса, само че също по този начин е измежду най-ярките забележителности на Украйна като цяло. През 2020-а се навършват 185 години, откогато е изработен планът. След като го осъществят през 1837-1841 година, чак до началото на ХХ век назовават архитектурния шедьовър по най-различни способи: Ришельовското, Голямото, Николаевското и какво ли още не стълбище. Замислено като тържествен вход към града от морето, то се трансформира в магнит за пътешественици, поети, писатели и безчет поданици и посетители на Одеса. През зимата се извисява като горделив уединен пазач, който не просто следи отвисоко необятния наследник небосвод, само че и свързва небето със земята. Заради желанието на създателите на Потьомкинското стълбище неизбежната вероятност да не нарушава чувството за глобалност, то е построено по този начин, че основата му (21,6 метра) е много по-голяма от върха (13,4). Когато я гледате от горната страна, се основава усещането за идентична ширина на оборудването през цялата му дължина (142 метра). Ако се намирате долу, ви се коства по-високо, в сравнение с е (27 метра). 10 хоризонтални площадки разделят първичните 200 стъпала, които през днешния ден са 192, поради покачване на крайбрежната част, където е направена улица на мястото на някогашния Къпален бряг. Удобен фуникульор издига тези, които нямат време, предпочитание или опция да изкачат Потьомкинското стълбище независимо.
Културното избавление
Да стигнете до Одеса и да не се снимате на фона на Операта - е все едно да отидете в Рим и да не видите Папата. Всеки ден обществените мрежи и интернет са заливани от фотографии на първия (като време на създаване, значителност и известност) спектакъл в морския град. Сградата нееднократно е наричана най-красивата в света. Нееднократно е преустройвана, възстановявана след огромен пожар и спасявана от недоброжелатели. Надписът на мемориална табела гласи, че точно на балкона на Одеския народен научен спектакъл за опера и балет на 10 април 1944 година е издигнато знамето в чест на освобождението на града от хитлеристки окупатори. Освен духа, който оттатък всички сезони се основава от осъзнаването на историческата и архитектурната полезност на тази институция, добре е да се знае, че точно през зимните месеци е по-вероятно да намерите билет за някое зрелище от богатия репертоар на Операта.
...Когато си тръгнете от Одеса - със светли мемоари и стотици фотоси в телефона, още дълго време в душата ще кънти като камбана необяснимото чувство, че времето в никакъв случай не стига, с цел да опознаете този град по този начин, както ви се желае.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ