Когато синът ми за първи път отиде на училище, изпитвах

Когато синът ми за първи път отиде на учебно заведение, изпитвах освен неспокойствие. Изпитвах и боязън. Страх от това, че синът ми влиза в една система, която е извънредно консервативна, а точно тя би трябвало да е най-прогресивната. Страх от това, че тази система може да съсипе естествената му жадност за познания. Страх, че от едно будно, радостно и любопитно дете той може да се трансформира в " усърден " възпитаник, който не мисли, а повтаря наученото. Страх, че ще се сблъскам, още веднъж в моя живот, с лимитирани схващания, остарели парадигми, закостенели разбирания и че естественият ми ентусиазъм към отменяне на тази система незабелязано ще се трансферира върху детето ми и ще сътвори у него спор.

Образователната система в България е една от най-нереформираните. 30 години половинчати промени, безредни придвижвания и вътрешна опозиция към всевъзможен вид промени. На всеки опит за преосмисляне на полезностите тази система отговоря с възрожденски постулати, които, при цялото ми почитание, също подлежат на преосмисляне – XXI век сме! И защото българското обучение плаче за визионери, а не за бюрократи, до момента в който чакаме те да се явят на работа, единствената ни вяра е в учителите. Те и единствено те, всеки поотделно и всички дружно, са в положение да възпламенят пламъчето в сърцата на нашите деца.

Затова, ето моята молба към тях, учителите на нашите деца:

Поощрявайте характерността! Децата не са идентични, това е идея от униформеното ни минало, от дълго време отречена от историята и обществото. В актуалния свят човешката характерност е най-висша полезност и би трябвало да бъде развивана от най-ранна възраст. Подкрепяйте проявленията на неповторимите персони, които сядат на чиновете, и не се старайте да ги уеднаквявате!

Възпитавайте хора със свободна воля. Нека се научат, че сами би трябвало да изберат да бъдат положителни и честни хора. Не заканите и страхът ще ги научат на морал, а съвестта и стремежът към положително, който е заложен у всяко човешко създание.

Поощрявайте смелостта и дръзновението! Те са в основата на всеки напредък, на желанието за развиване, за трупане на познания, само че и на витален опит. Нека бъдат смели и да знаят, че в случай че се случи да паднат, ние ще сме до тях, с цел да им помогнем да станат...

Не ги делете на момчета и девойки, на отличници и на изоставащи, на послушковци и на калпазани, на будни и на изгубени, на българи и други – бежанци, роми или чужденци. Децата имат право на самоопределяне и право да не повтарят нашите канони и предубеждения...

Научете ги да обичат знанието , това е повече от всяко познание единствено по себе си. Накарайте ги да любопитстват, запалете въображението им, накарайте ги да заобичат пътя на откривателството и ги научете, че светът ги чака – да го открият и създадат по-добър.

Честит празник на учителите!