Когато си вътре във филма и не ти се излиза

Когато си вътре във кино лентата и не ти се излиза от него… А когато и той не те пуска, а те държи крепко за ръкава на пуловера, значи просто си случил на специалност. Александър Сано е актьор, хвърлил взор в няколко пространства. За музиката е сдържан, за киното – убеден, а за театъра – провокативен.

Обещанието да се срещнем, варираше през времето. Неуловим се оказа, само че до един миг. В средата на август моментът пристигна. Дочаках го.:) Сядаме на кафе и фреш от круши.

Това лято май не се спря от снимки…

Поснимах, да. След „ Денят на бащата “ снимах в известния френски сериал „ Бюрото на легендите “, който Българска национална телевизия излъчва като „ Отдел „ Фалшива идентичност “. Захари Бахаров игра в трети сезон, а аз – в четвърти.

През септември ще стартираме нов филм с. Режисьор ще е Мартин Макариев, а ще взе участие и Луиза Григорова. Ще си го създадем отново сами, със същия екип, с който реализирахме и „ Привличане “, ще си го продуцираме… В Седмицата на българското кино в Рим филмът е минал със страховит триумф. Ние просто ще продължим да действаме с това, което умеем да вършим най-добре.

В сериала на Българска национална телевизия – „ Денят на бащата “ – взе участие и щерка ти Ава. Имаше ли терзания за нея?

Не повече от първите 20 минути, та до първия й кадър. След това видях, че всичко е наред. Режисьорът Павел Веснаков си я избра много случайно, тъй като се оказа, че не намираха дете за тази роля, на възрастта на моята щерка. Така беше и по-удобно, тъй като антропологически си приличаме. Имаше подобие и с екранната й майка – Глория Петкова, тъй като тя е с тъмни очи, като Ава. Стоим като достоверно семейство, а в действителност 66% от него си е същинско.:)

Сценарият беше най-хубавото, което съм чел като сюжет в България до този миг, извънредно пипнат. Проблемът е проучен цяла година. Лично аз нямах какво да докосвам вътре.

Позволяват ли ти да „ пипаш “ току-тъй?

При положение че артистът е проводник на всичко, не съм имал случай да не ми разрешат. Смятам за необяснимо, в случай че някой се заинати репликата да бъде казана буквално, когато тя не стои съответно в устата на артиста. Да не приказваме, че в България липсва една значима служба в киното – диалогист. В „ Бюрото на легендите “ приказвах на съветски и британски език… Май единствено там не съм променял нищо. Но това са два езика, които не притежавам свободно. А и нямам концепция по какъв начин звучат, не съм имал Language Coach. С съветския нямах проблем.

Няколко пъти си споделих репликите пред съветския артист Данила Дунаев, с който станахме положителни другари, и той сподели, че всичко е ОК.

От дете го чувам този език, учил съм го в учебно заведение.

В „ Ускорение “ си имаме Language Coach, който е американец. Той оказва помощ за автентиката, с цел да не се получават подправени облици.

Беше преподавател в „ Привличане “, безусловно действителен облик. Това провокира ли носталгия за твоя учебен интервал?

Без пресилване, отнасям се с надълбоко почитание към всичките си учители, при все че евентуално не съм бил най-лесният им възпитаник. Имам и в фамилията си преподавател, защото баба ми е такава. Пенсионирана е доста от дълго време, само че е от учителите по предопределение.

Образованието е доста променено, самата връзка сред възпитаник и преподавател е доста изменена.

Преподавателят към този момент не е единствен източник на информация. Има Интернет. Учителят влиза в ролята на модератор, на човек, който те насочва към информацията, с цел да не се загубиш.

Дъщеря ти е ученичка.

Тя в този момент ще бъде трети клас. Това, което не се е трансформирало в последните 30 години, е въздействието на учителя от първи до четвърти клас. Той е доста значим. Дори няма значение учебното заведение. Класният началник построява структурата на ученика у детето, построява навиците му. Ние имахме шанс Ава да попадне на извънреден възпитател.

Ако сте улучили и класа…

Да. Но класният прави класа. Винаги има проблематични деца, само че главният преподавател си построява престиж и слага всичко по места. Аз съм имал такива учители: другарката Мандаджиева, до момента в който учих в Асеновград. След това се преместихме в родния град на татко ми – Русе. Тогава пристигна другарката Тонева, а след 8 клас – госпожа Върбанова. Всички ги помня.

Виждал ли си ги след това?

Видях най-първата си класна – Мандаджиева – преди няколко години. Дори вървях да гостувам в учебното заведение.

Спомена ми, че не си бил елементарен възпитаник...

Едва ли спадам към категорията „ проблематични деца “. Като обучение бях добре до един миг, до момента в който не ми стана скучно. Не съм за възпитаник. След като приключих висшето си обучение,