Когато си мислим за болка, ние често асоциираме мисълта със

Когато си мислим за болежка, ние постоянно асоциираме мисълта със издръжливост и считаме, че би трябвало да стиснем зъби и да издържим. Стоицизмът като линия на държание е нещо напълно друго от стоицизма като философия, която предлага доста по-комплексен и подробен метод за справяне с болката. Много по-различен от „ усмихни се и го изтърпи “. Всъщност, точно Стоическата школа е в основата на модерната когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), приложена за първи път през 1950 година. Към момента КПТ е главната форма на психическа терапия, учредена на доказателства, която ни дава някои изненадващо положителни психически техники за справяне с хронична болежка и болести.

Един занимателен виц на тематика издръжливост и болежка в действителност потегля от ранните години на 20-ти век от психотерапевта Пол Дюбоа. Той обичал да дава на пациентите си като домашна работа да четат писмата на стоическия мъдрец Сенека. Веднъж Дюбоа обяснявал на млад пациент по какъв начин стоическата философия може да му помогне да се оправи по-лесно с заболяването си. Мъжът го прекъснал и споделил: „ Разбирам, докторе. Нека Ви покажа. “

Той взел молив и нарисувал огромна черна точка върху лист хартия. „ Това “, обяснил той, „ е заболяването, в най-общия й смисъл, физическия проблем – ревматизъм, зъбобол. Това, което Вие желаете – честен проблем, горест, обезкуражаване, потиснатост. Ако го призная, като съсредоточа вниманието си върху него, обрисувам още един кръг в периферията на черната точка. Така тя става още по-голяма. Ако потвърдя със жлъч, точката се уголемява с още един нов кръг. И ето ме, ангажиран с моята болежка и търсещ средства да се спася от нея, а по този начин точката става още по-голяма. Ако мисля прекалено много за заболяването си, в случай че се опасявам от следствията, в случай че виждам бъдещето си в мрачни краски, то тогава точката ще удвои или утрои размера си. Показвайки първичната точка в средата, т.е. казусът в неговата най-проста форма, той попитал: „ Дали нямаше да е по-добре да го оставя по този начин, както си беше първоначално? “

Бремето на физическата болежка, което лежи на плещите ни, става по-леко, когато успеем да погледнем на нея обективно, без да прибавяме тежест със страховете си.

Дюбоа прибавя: „ Човек преувеличава, измисля си, предчувства болката. Дълго време повтарях на моите обезверени пациенти и на самия себе си: „ Нека не надграждаме съжалението си сами, като съжаляваме за това страдание, което изпитваме. “ Той твърди, че рисунката на младия пациент разказва доста вярно стоическата теория, а точно „ Този, който знае по какъв начин да страда, страда по-малко. “ Товарът на физическата болежка или заболяване, е доста по-лек, когато се научим да гледаме на тях обективно, без да рисуваме концентрични кръгове към нея или да ускоряваме страданието си със боязън.

Е то 5-те техники, които античните стоици, като Марк Аврелий, са ползвали, с цел да се оправят с болката:

1. Да разграничим това, което е в нашия надзор, от това, което не можем да направляваме.
Стоическият мъдрец Епиктет е споделил: „ Какво би трябвало да се направи? Трябва да създадем това, което е по силите ни, и да приемем останалото като натурален процес на събитията. “ Тази философия е в основата на молитвата за покой, по този начин известна измежду клубовете на анонимните алкохолици и други сходни стратегии:

Господи, подари ни 
със спокойствието да одобряваме нещата,
които не можем да променим,
куража да променим това, което можем,
и мъдростта да отличаваме едното от другото.

2. Какви са следствията от опълчването и от приемането?

Какво ли би се случило във времето, в случай че се научим да одобряваме умерено обстоятелството, че някои мъчителни чувства не са под директния ни надзор? Какво би се случило, в случай че поемем по-голяма отговорност и намерим по-здравословни способи да мислим и действаме, когато изпитваме болежка? Философите стоици са твърдели, че не болката е същинският проблем, а страхът от нея. Противопоставянето и битката против това, което не можем да променим, ни кара да страдаме още повече прочувствено. Те желаят от нас да намерим здравословен и рационален метод да одобряваме протичащото се, когато то не зависи от нас. Разбира се, в случай че има път, по който да поемем, с цел да подобрим положението си, то тогава би трябвало да тръгнем по него.

3. Да се освободим от вътрешните битки, които водим.

Стоиците съпоставят живота с куче, завързано за движеща се двуколка. Ако кучето опита да се опълчи, то отново ще бъде влачено от нея. Ако избере да бяга със скоростта, с която се движи двуколката, нещата ще се развият обикновено и без проблеми. Ако се противопоставяме на неприятните прекарвания, които ни сполетяват, като болката да вземем за пример, и се усещаме потиснати, напрегнати и афектирани, вгорчаваме живота си доста повече.

4. Фокус върху общата картина.

Една от най-известните философски техники е наречена „ От птичи взор “ от актуалните учени. Това значи да погледнем на събитията от високо, по този начин както Зевс е погледнал от връх Олимп надолу. Понякога са нужни повече старания – да си представим ситуацията, в което се намираме сега като дребна част от пъзела на времето и пространството. Когато сме смутени, въпреки това, имаме склонността да се фокусираме единствено върху непосредствените си прекарвания, а по този начин болката и страданието се ускоряват още повече.

Framar.bg