Когато се замислите кой би могъл да бъде първият учен

Когато се замислите кой би могъл да бъде първият академик в света, евентуално допускате, че това ще е някое огромно име като Платон или Питагор. И евентуално не очаквате той да е някакъв пич на име Уилям Уевел, който е умрял преди по-малко от 160 години.

Но ето, че това е по този начин. Защото, механически видяно, да бъдеш „ академик “ не е било нещо преди Уилям Уевел да измисли този термин при започване на 30-те години на XIX век. Разбира се, и преди този момент е имало хора, които са се занимавали с просвета – имало е химици, ботаници и електротехници, да вземем за пример – само че не е имало общ термин, който да разказва практиката като цяло.

Всъщност това си е проблем. „ Тенденцията на науките от дълго време е към все по-голямо делене и разчленяване “, написа неизвестен рецензент на книгата на математичката и астрономка Мери Самървил „ За връзката на физическите науки “ през март 1834 година

„ Математикът се отдръпва от химика, а химикът – от естествознаенето “, оплаква се той, „ математикът пък единствено по себе си се разделя на чист математик и разбъркан математик; химикът може би е химик по електрохимия, а в случай че е по този начин, той оставя общия химичен разбор на други… И по този начин науката, даже елементарната физическа просвета, губи всички следи на единение. “

Тази липса на единение дотолкоз нервира учените от това време, че те стартират развълнувано да разискват по какъв начин биха могли да се назовават – до момента в който, написа рецензентът, на среща на Британската асоциация за развиване на науката „ някакъв талантлив благородник [т.е. въпросният Уевел] предложи по прилика с художника да се образува думата „ академик “ [тоест „ scientist “] “.

Еврика!, може да си кажете – само че не всички са удовлетворени от новата дума. В Съединени американски щати я одобряват много бързо, само че за доста английски учени тя е прекомерно неугледна, прекомерно американска и в списанията и вестниците заваляват недоволства, а англоговорящите учени оферират други възможности.

За известно време наподобява, че „ савант “ може да се окаже по-популярна дума, само че в последна сметка тя бе зарязан с претекста, че е прекомерно френски. Мнозина избират по-стари термини като „ естествоизпитател “ или „ мъдрец “, макар че тези думи към този момент значат разнообразни неща към оня миг.

В последна сметка „ академик “ побеждава като съвсем единствената рационална алтернатива – само че това лишава доста повече време, в сравнение с може да се чака. „ Кралското общество в Лондон, Британската асоциация за развиване на науката, Кралският институт и Университетското издателство в Кеймбридж отхвърлят думата от 1924 година “ – отбелязва Мелинда Болдуин, доцент по история в Университета на Мериленд.

„ Едва след Втората международна война … „ scientist “ ще се схване като английски термин за човек, който се занимава с научни проучвания. “

Уилям Уевел

Нека бъдем реалисти: Уилям може и да е бил академик, може и да е измислил думата, само че надалеч не е първият същински академик, както разбираме термина през днешния ден.

Ако желаеме да определим кой е бил подобен, първо би трябвало да уточним какво тъкмо разбираме под „ академик “ – и, в този смисъл, под „ просвета “.

Ако считаме, че те значат потреблението на научния способ – т.е. веригата догадка, инспекция, извод, повторна догадка – тогава множеството хора биха споделили, че Франсис Бейкън би трябвало да получи купата. Той се счита за първия човек, който кодифицира научния способ: в книгата си „ Novum Organum “ от 1620 година, където инструктира читателите „ на първо време да приготвят естествена и пробна история, изчерпателна и достоверна; и това е основата на всичко, тъй като ние не би трябвало да си фантазираме или да допускаме, а би трябвало да откриваме какво прави или какво може природата “.

Всъщност обаче методите на Бейкън не са били тъкмо това, което през днешния ден бихме смятали за научно. Но това не значи, че той не е бил модернист: като отхвърля категорично тогавашната общоприета процедура „ прочети малко Аристотел, прочети Библията, пробвай се да измислиш метод, по който двете да се съчетаят “, той сигурно ни е дал духа, в случай че ли не и детайлите, на актуалната просвета.

„ Франсис Бейкън насочи апел да се възроди науката, като се основава на изследователските знания за природата “, написа историкът Клиф Конър в книгата си „ Човешка история на науката “ от 2005 година „ Бейкън е запомнен като най-ефективния критик на обичайна просвета, популяризирана от елитните институции по негово време. “

Но също като Уилял, Франсис евентуално единствено е формализирал нещо, което към този момент е съществувало – или най-малко е било на път да съществува. „ В познатото учебникарско пояснение на значимите моменти в научната гражданска война “, отбелязва Конър, заслугата е на „ поредицата европейски мислители “… Франсис Бейкън, Николай Коперник, Тихо Брахе, Уилям Гилбърт, Йохан Кеплер, Галилео Галилей, Рене Декарт и Исак Нютон. Дейността и концепциите на тези мъже преобладават в обичайния роман. “

Определено е правилно, че всички тези мъже са се отличавали с ранно внедряване на пробните проучвания, само че в действителност никой от тях не може да претендира, че е първият, който го прави.

С няколкостотин години ги е изпреварила една персона, за която може би не сте чували: Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам. Роден към 965 година в сегашен Ирак, Ибн ал-Хайтам живее тъкмо в средата на ислямския Златен век – интервалът, който дава на света алгебрата (първоначално ал-джабр), логаритмите (първоначално ал-Хорезми), обилни пробиви в химията (първоначално ал-кимиа), достижения в астрономията като първото известно споменаване на галактиката Андромеда и доста, доста други.

Но „ измежду многото гении от този интервал Ибн ал-Хайтам стои по-високо от всички останали “, написа през 2009 година Джим Ал-Халили, професор по теоретична физика и началник на катедрата по социална ангажираност в науката в Университета в Съри.

Мюсюлманският академик изпреварва Исак Нютон в региона на оптиката с няколко века: той разделя светлината на съставните ѝ цветове и открива законите за пречупване; потвърждава пробно, че не излъчваме светлинни лъчи от очите си, с цел да виждаме нещата; даже изобретява стенопеичния фотоапарат.

Той написа и по медицина, астрономия и математика. „ Това, което той направи, което никой различен академик не беше опитвал преди, беше да употребява математиката, с цел да опише и потвърди този развой “, разяснява Ал-Халили. „ Така че той може да се счита и за първия научен физик. “

Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам

И по този начин, какво е „ академик “? Някой, който следва научния способ? Или нещо по-просто – човек, който вместо да одобри свръхестествено пояснение на обещано събитие, се пробва да го изясни рационално и емпирично?

Ако изберем последния вид, тогава има една фигура, която може би дава отговор на понятието „ първият академик в света “ – и би трябвало да се върнем доста, доста обратно, с цел да я открием.

Талес от Милет е бил античен грък и като споделяме античен, имаме поради античен. Той е живял в края на VII и началото на VI в. прочие н. е. – задоволително от дълго време, с цел да бъде към този момент легенда по времето, когато се е родил Аристотел. Обикновено го считат за първия човек, за който е известно, че се занимава с просвета, математика, философия и дедуктивни разсъждения; съгласно Херодот, който е живял към век след Талес, той вярно е предсказал слънчевото затъмнение на 28 май 585 година прочие н. е., само че никой не знае по какъв начин го е направил.

Разбира се, не е бил прав за всичко – най-голямата му доктрина е, че всичко е направено от вода, и за жалост е бил плоскоземец. Но генерално е схванал духа на нещата и вярната посока на мислене. А от време на време в науката това е всичко, от което човек има потребност.