Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот

Когато се вгледаме в облиците, на които тя вдъхва живот – както на екрана, по този начин и на сцената, виждаме финес, женска мощ, смелост, независимост и ентусиазъм. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш по какъв начин се движи и диша нейното тяло, а в действителност ставаш очевидец на живота на доста и разнообразни дами. За всичко това е отговорна силата на мисълта ѝ, тъй като, съгласно Лилия Маравиля , точно тя прави актьорската игра достоверна, а облика – жизнерадостен.

Да мислиш като героя си, ти обезпечава най-прекия път към персонажа , кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди парченце по парченце – както на екрана, по този начин и на сцената.

Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „ Камера – работи. Снимаме. “, и какво го разграничава от повдигането на завесата и качването на сцената?

В часа на „ Кино с думи “ актрисата описа за възприятието да си човек, „ впрегнат да тегли трен с доста вагони, който не би трябвало да губи мощ и да стигне по разписание “ до мястото наречено от време на време кино, а различен път сценичен облик. В един диалог отвън кадър тя разкри някои от тайните на протичащото се в кадър – работата с сътрудници като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов ; говоренето с очи, само че и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят страсти и предизвикат от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на артиста с изиграния от него воин, и за системата на Мейерхолд , при която разсъдъкът и тялото играят в цялостна симбиоза.

Чуйте в звуковия файл.