Генади Кондарев за Нигерия кърви петрол
Когато се качите заран в колата си и завъртите ключа, замисляте ли се за цената на горивото, което задвижва мотора? Не, не онази цена, която плащате в бензиностанцията, а за цената на унищожената природата в страните, в които се добива нефт. За мизерния живот на локалното население по тези места. За тревожното положение на околната среда и екологичната злополука, до която рано или късно ще ни докара консуматорското отношение към природата.
Тези въпроси повдига филмът „ Нигерия кърви нефт “ на младия български режисьор Генади Кондарев. Филмът споделя за едно пътешестване по делтата на река Нигер и демонстрира разтърсващи фрагменти от бедственото положение, до което е докарана земята от жадните за облага петролни компании.
Генади работи за екоорганизацията " За Земята - Friends Of The Earth Bulgaria " () и интернационалната екологична мрежа CEE Bankwatch Network (). „ Нигерия кърви нефт “ е първият му филм и с него беше открит фестивала на екологичните филми в Дома на киното в края на предишния месец. А ето какво показа Генади особено за Момичетата от града.
Трудно ли се режисира документалистика в България и има ли аудитория за този род?
Все още ми е мъчно да привикна с “титлата ” режисьор. Направих този филм, тъй като желаех да опиша историята на потресаващите картини, с които се сблъскахме в Нигерия. Аз съм природозащитник и работата ми е да следя обществените финанси на Европейски Съюз. Откровено нямам визия пред какво е изправена документалистиката в България. Направихме кино лентата на благосклонност. Върнах се от Нигерия с 16 часа видеозаписи. За мен това беше първи филм. Първи огромен план беше и за монтажиста Жоро Василев (seekdavision), с който работихме.
Как финансирахте плана?
Филмът е с съвсем нулев бюджет. Европейската комисия и няколко интернационалните плана финансираха задачата ни. Имаше различен очакван кино план на италианския режисьор Лука Томасини - “Oil For Nothing ”. Филмът беше превъзходен, само че аз отново държах да опиша историята от моята позиция – на някой, който за пръв път се озовава на толкоз конфликтно място като делтата на р. Нигер. Осигурихме си и едни скромни двеста евро по линия на план, финансиран от Европейска комисия, и монтирахме кино лентата в свободното си време. Затова ни лиши година и половина да го създадем, въпреки че сюжетът беше написан за броени часове, а лентата беше в главата ми още по време на полета към дома.
Защо тъкмо Нигерия? Откъде научи за петролните проблеми в тази страна?
Понякога човек не знае накъде се е запътил. Мисиите са част от работата на природозащитните организации, тъй като нерядко са единственият метод истината да доближи до повече хора. Знаех малко за Нигерия. Току що бях почнал работа за Банкуоч. Предложиха ми присъединяване в интернационална задача. Така за бойно кръщене (смее се) – трябваше да избера сред петролодобива в Нигерия или въглищните мини в Мозамбик.
Участието в такива задачи е огромно проглеждане – откривате по какъв начин едни и същи неистини се употребяват на всички места по света, с цел да основат в хората религия в светлото бъдеще и да ги оплитат в една грозна корпоративна мрежа, в която индивидът и свободата нямат значение.
Много е ужасно, когато хората не знаят, че имат опция, че има и различен свят, и че той е вероятен. В малко селце си, не познаваш необятния свят, идват и вземат земята ти, реката, препитанието ти. Убеждават те, че това е в името на напредъка, и че би трябвало да станеш дисциплиниран служащ. После петролният бунар го няма, мината е изчерпана. А за теб, дребни човеко, остават единствено мъртвата земя, евтиният алкохол в кръчмата, споровете и разслоените общности.
Този сюжети се повтаря на всички места. Има го и у нас. А корпорациите подвигат плещи и споделят – това са разпоредбите на бизнеса – да се бяхте усетили по-навреме. Сещам се за онази имитация в пиесата на Стратиев “Балкански синдром ” - “Трябва ми доктор уши-очи – едно слушам, а напълно друго виждам ”.
Някои от фрагментите които показвате във кино лентата са разтърсващи с типа на мъртвата природа. Бяхте ли авансово готови за степента, до която е достигнала екологичната злополука в Нигерия?
Никак. Затова разказът ми във кино лентата стартира с наивната концепция, че отивам в екваториалните блата и се оборудвам като Индиана Джоунс. Вместо това се озовахме тук-там, където от замърсяване нямаше даже комари. Девет дни съвсем не излязохме от камионетката и от хотела с високи дувари и бодлива тел.
И се питаш – къде са медиите – по какъв начин е допустимо такива неща да се случват на хората в Африка и никой не знае за това. След всяка интернационална среща с сътрудници, които работят за идеята си и рискуват живота си всеки ден, си давам сметка какъв брой такива места има и в Латинска Америка, и в Югоизточна Азия. А още по-страшничко ми става като чуя сходни истории за “големите демокрации ” - Съединени американски щати, Канада, Европа.
Кои други страни в Африка споделят ориста на Нигерия?
Африка е жива рана – даже не знам от кое място да стартира. Континентът е свръхбогат на потребни изкопаеми и те се разграбват от Севера необмислено. Сега стартира употреба на катранени пясъци в Конго. В Нигер и в Намибия се добива уран по най-безобразния вероятен метод. Добавяме споровете съвсем нявсякъде и картинката, която се подреди по време и след Арабската пролет.
Има ли вяра за Африка?
Има вяра за Африка и за света. Тя се назовава “просвещение ” (забележете – не образование), овластяване на хората и укрепване на връзките в общностите. Ако дамите в Африка имат права и могат да получават обучение, те към този момент няма да са “нечии ” цялостен живот и няма по този начин покорно да търпят ролята да бъдат домакини и майки на многолюдна челяд. Хората би трябвало да се провеждат и да противостоят на корпоративно-политическата машина. Не е елементарно, само че май няма различен път.
Къде ще бъде излъчен филмът?
Приемаме оферти (смее се). Предстои още една прожекция в “Дом на киното ” в София на 14 юни от 18ч. Имам поръчки от сътрудници по света, които желаят да ни оказват помощ да участваме във фестивали и прожекции в Германия, Испания, Канада и Мексико. Времето ще покаже. Ще бъде качен и свободно наличен и в YouTube.
Какъв отзив би желал да предизвикаш с проявлението на „ Нигерия кърви нефт “?
Искам хората да се замислят преди да изпълнят резервоарите на колите си идващия път. Да се качат на колело до работа, да употребяват градски превоз и влакове, да пестят сила. Искам да се замислят за това от кое място е пристигнала храната им – дали е отгледана с доста химия и нефт и пропътувала хиляди километри с дизел и керосин, вместо да е сезонна и локална продукция, отгледана по чист метод. За по-смелите – предлагам даже да стартират да отглеждат своя градина – да компостират, за отглеждат зеленчуци и плодове. О, и в случай че нямате градина – и балконът и покривът на блока стават. Накратко – желая хората да осъзнаят силата си на консуматори и да затворят кранчето на паричните потоци, които хранят грозната корпоративна машина. Имаме властта да променяме света към по-добре – и това стартира с дребни стъпки.
Какво би трансформирал, в случай че имаше политическа власт?
Бих се подсигурил, че няма двойни стандарти и бих въвел наложително гражданско обучение, което да разреши на хората да бъдат въвличани в ръководството на своя град, село, район, страна.
Според теб съществува ли устойчива опция на петрола като източник на сила и в случай че да, кой пречи на използването й?
Промяната няма да стане за една нощ. Откъм превоз – намалете непотребните пътувания, ползвайте велосипед и публичен превоз, избягвайте храни, които пътуват от надалеч. Избягвайте еднократните опаковки, чашки, чинийки и принадлежности – не се нуждаем от стопанска система, основана на найлоновите торбички въпреки всичко. Рециклирайте!
И освен от петрола би трябвало да се отървем.За да избегнем злополуката с климата, до 2050г би трябвало да се отървем от зависимостта и от въглища, газ и уран. Опитайте да си купите безоблачен бойлер, камина или казан на биомаса, фотоволтаичен панел. Потърсете метод да участвате в кооператив за вятърна турбина.
Алтернативите са на път и ще стават все по-достъпни – нека ги въведем всеобщо преди да е прекомерно късно за климата.
Тези въпроси повдига филмът „ Нигерия кърви нефт “ на младия български режисьор Генади Кондарев. Филмът споделя за едно пътешестване по делтата на река Нигер и демонстрира разтърсващи фрагменти от бедственото положение, до което е докарана земята от жадните за облага петролни компании.
Генади работи за екоорганизацията " За Земята - Friends Of The Earth Bulgaria " () и интернационалната екологична мрежа CEE Bankwatch Network (). „ Нигерия кърви нефт “ е първият му филм и с него беше открит фестивала на екологичните филми в Дома на киното в края на предишния месец. А ето какво показа Генади особено за Момичетата от града.
Трудно ли се режисира документалистика в България и има ли аудитория за този род?
Все още ми е мъчно да привикна с “титлата ” режисьор. Направих този филм, тъй като желаех да опиша историята на потресаващите картини, с които се сблъскахме в Нигерия. Аз съм природозащитник и работата ми е да следя обществените финанси на Европейски Съюз. Откровено нямам визия пред какво е изправена документалистиката в България. Направихме кино лентата на благосклонност. Върнах се от Нигерия с 16 часа видеозаписи. За мен това беше първи филм. Първи огромен план беше и за монтажиста Жоро Василев (seekdavision), с който работихме.
Как финансирахте плана?
Филмът е с съвсем нулев бюджет. Европейската комисия и няколко интернационалните плана финансираха задачата ни. Имаше различен очакван кино план на италианския режисьор Лука Томасини - “Oil For Nothing ”. Филмът беше превъзходен, само че аз отново държах да опиша историята от моята позиция – на някой, който за пръв път се озовава на толкоз конфликтно място като делтата на р. Нигер. Осигурихме си и едни скромни двеста евро по линия на план, финансиран от Европейска комисия, и монтирахме кино лентата в свободното си време. Затова ни лиши година и половина да го създадем, въпреки че сюжетът беше написан за броени часове, а лентата беше в главата ми още по време на полета към дома.
Защо тъкмо Нигерия? Откъде научи за петролните проблеми в тази страна?
Понякога човек не знае накъде се е запътил. Мисиите са част от работата на природозащитните организации, тъй като нерядко са единственият метод истината да доближи до повече хора. Знаех малко за Нигерия. Току що бях почнал работа за Банкуоч. Предложиха ми присъединяване в интернационална задача. Така за бойно кръщене (смее се) – трябваше да избера сред петролодобива в Нигерия или въглищните мини в Мозамбик.
Участието в такива задачи е огромно проглеждане – откривате по какъв начин едни и същи неистини се употребяват на всички места по света, с цел да основат в хората религия в светлото бъдеще и да ги оплитат в една грозна корпоративна мрежа, в която индивидът и свободата нямат значение.
Много е ужасно, когато хората не знаят, че имат опция, че има и различен свят, и че той е вероятен. В малко селце си, не познаваш необятния свят, идват и вземат земята ти, реката, препитанието ти. Убеждават те, че това е в името на напредъка, и че би трябвало да станеш дисциплиниран служащ. После петролният бунар го няма, мината е изчерпана. А за теб, дребни човеко, остават единствено мъртвата земя, евтиният алкохол в кръчмата, споровете и разслоените общности.
Този сюжети се повтаря на всички места. Има го и у нас. А корпорациите подвигат плещи и споделят – това са разпоредбите на бизнеса – да се бяхте усетили по-навреме. Сещам се за онази имитация в пиесата на Стратиев “Балкански синдром ” - “Трябва ми доктор уши-очи – едно слушам, а напълно друго виждам ”.
Някои от фрагментите които показвате във кино лентата са разтърсващи с типа на мъртвата природа. Бяхте ли авансово готови за степента, до която е достигнала екологичната злополука в Нигерия?
Никак. Затова разказът ми във кино лентата стартира с наивната концепция, че отивам в екваториалните блата и се оборудвам като Индиана Джоунс. Вместо това се озовахме тук-там, където от замърсяване нямаше даже комари. Девет дни съвсем не излязохме от камионетката и от хотела с високи дувари и бодлива тел.
И се питаш – къде са медиите – по какъв начин е допустимо такива неща да се случват на хората в Африка и никой не знае за това. След всяка интернационална среща с сътрудници, които работят за идеята си и рискуват живота си всеки ден, си давам сметка какъв брой такива места има и в Латинска Америка, и в Югоизточна Азия. А още по-страшничко ми става като чуя сходни истории за “големите демокрации ” - Съединени американски щати, Канада, Европа.
Кои други страни в Африка споделят ориста на Нигерия?
Африка е жива рана – даже не знам от кое място да стартира. Континентът е свръхбогат на потребни изкопаеми и те се разграбват от Севера необмислено. Сега стартира употреба на катранени пясъци в Конго. В Нигер и в Намибия се добива уран по най-безобразния вероятен метод. Добавяме споровете съвсем нявсякъде и картинката, която се подреди по време и след Арабската пролет.
Има ли вяра за Африка?
Има вяра за Африка и за света. Тя се назовава “просвещение ” (забележете – не образование), овластяване на хората и укрепване на връзките в общностите. Ако дамите в Африка имат права и могат да получават обучение, те към този момент няма да са “нечии ” цялостен живот и няма по този начин покорно да търпят ролята да бъдат домакини и майки на многолюдна челяд. Хората би трябвало да се провеждат и да противостоят на корпоративно-политическата машина. Не е елементарно, само че май няма различен път.
Къде ще бъде излъчен филмът?
Приемаме оферти (смее се). Предстои още една прожекция в “Дом на киното ” в София на 14 юни от 18ч. Имам поръчки от сътрудници по света, които желаят да ни оказват помощ да участваме във фестивали и прожекции в Германия, Испания, Канада и Мексико. Времето ще покаже. Ще бъде качен и свободно наличен и в YouTube.
Какъв отзив би желал да предизвикаш с проявлението на „ Нигерия кърви нефт “?
Искам хората да се замислят преди да изпълнят резервоарите на колите си идващия път. Да се качат на колело до работа, да употребяват градски превоз и влакове, да пестят сила. Искам да се замислят за това от кое място е пристигнала храната им – дали е отгледана с доста химия и нефт и пропътувала хиляди километри с дизел и керосин, вместо да е сезонна и локална продукция, отгледана по чист метод. За по-смелите – предлагам даже да стартират да отглеждат своя градина – да компостират, за отглеждат зеленчуци и плодове. О, и в случай че нямате градина – и балконът и покривът на блока стават. Накратко – желая хората да осъзнаят силата си на консуматори и да затворят кранчето на паричните потоци, които хранят грозната корпоративна машина. Имаме властта да променяме света към по-добре – и това стартира с дребни стъпки.
Какво би трансформирал, в случай че имаше политическа власт?
Бих се подсигурил, че няма двойни стандарти и бих въвел наложително гражданско обучение, което да разреши на хората да бъдат въвличани в ръководството на своя град, село, район, страна.
Според теб съществува ли устойчива опция на петрола като източник на сила и в случай че да, кой пречи на използването й?
Промяната няма да стане за една нощ. Откъм превоз – намалете непотребните пътувания, ползвайте велосипед и публичен превоз, избягвайте храни, които пътуват от надалеч. Избягвайте еднократните опаковки, чашки, чинийки и принадлежности – не се нуждаем от стопанска система, основана на найлоновите торбички въпреки всичко. Рециклирайте!
И освен от петрола би трябвало да се отървем.За да избегнем злополуката с климата, до 2050г би трябвало да се отървем от зависимостта и от въглища, газ и уран. Опитайте да си купите безоблачен бойлер, камина или казан на биомаса, фотоволтаичен панел. Потърсете метод да участвате в кооператив за вятърна турбина.
Алтернативите са на път и ще стават все по-достъпни – нека ги въведем всеобщо преди да е прекомерно късно за климата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ