Будители сред ромите
Когато се приказва за будителите, постоянно се не помни, а и в доста случаи просто не се знае, че измежду тях има и хора от пъстрото семейство на ромите.
Знаете ли, че първият превод на романа „ Под игото “ на немски език е изработен от доктор Атанас Димитров от едно село покрай Котел? А че измежду създателите на кръга „ Мисъл “ има и представители на тогавашната ромска интелигенция? Или пък, че всяка година пораства броят на ромски младежи, завършващи висше обучение, тъй като немалка част от този етнос – част от нашия народ, към този момент гледа на образованието като инвестиция в по-доброто бъдеще на децата си?
Ако сте пропуснали да научите или забележите тези обстоятелства, чуйте последното издание на предаването „ Познати и непознати “. В него се търсят актуалните будители измежду ромския етнос, както и известни поети - роми, които са оставили трайна следа в българската просвета.
Първа в предаването се включва Стела Костова – непримирима жена, която дълги години към този момент работи за просветата на ромите от Сливен. Тя е ръководител на Ромската академия за просвета, която няколко следващи години провежда фестивал на българската просвета в града.
Различни са оценките за европейската самодейност Декада на ромското включване. За България доминират тези, които я назовават неуспех. Може би за по-голяма част от страната това важи, само че не и за Видин – градът, от който в действителност потегли самодейността. Поде я една учителка – Донка Панайотова. В резултат на нейната и на екипа ѝ работа стотици ромски възпитаници приключиха приблизително обучение, а десетки – висше. Много от тях приключиха и някои от най-престижните международни университети.
Колегата Валери Леков е прочут на аудиторията най-много като публицист – създател и водещ на предаването Събота заран “. Малко хора знаят, че е приключил постановка, че е и прелестен поет-сатирик. Почти никой обаче не знае за работата му с ромските деца – работа, която си е чисто просветителска активност.
Когато стане дума за поети, чиито имена се разграничават от българските, първото име, за което се сещат хората е Усин Керим. А след него се подреждат тези на Мануш Романов и Савчо Савчев – и тримата напуснали към този момент този свят. За мястото им в българската литература споделя журналистът и стихотворец Бойко Ламбовски.
Знаете ли, че първият превод на романа „ Под игото “ на немски език е изработен от доктор Атанас Димитров от едно село покрай Котел? А че измежду създателите на кръга „ Мисъл “ има и представители на тогавашната ромска интелигенция? Или пък, че всяка година пораства броят на ромски младежи, завършващи висше обучение, тъй като немалка част от този етнос – част от нашия народ, към този момент гледа на образованието като инвестиция в по-доброто бъдеще на децата си?
Ако сте пропуснали да научите или забележите тези обстоятелства, чуйте последното издание на предаването „ Познати и непознати “. В него се търсят актуалните будители измежду ромския етнос, както и известни поети - роми, които са оставили трайна следа в българската просвета.
Първа в предаването се включва Стела Костова – непримирима жена, която дълги години към този момент работи за просветата на ромите от Сливен. Тя е ръководител на Ромската академия за просвета, която няколко следващи години провежда фестивал на българската просвета в града.
Различни са оценките за европейската самодейност Декада на ромското включване. За България доминират тези, които я назовават неуспех. Може би за по-голяма част от страната това важи, само че не и за Видин – градът, от който в действителност потегли самодейността. Поде я една учителка – Донка Панайотова. В резултат на нейната и на екипа ѝ работа стотици ромски възпитаници приключиха приблизително обучение, а десетки – висше. Много от тях приключиха и някои от най-престижните международни университети.
Колегата Валери Леков е прочут на аудиторията най-много като публицист – създател и водещ на предаването Събота заран “. Малко хора знаят, че е приключил постановка, че е и прелестен поет-сатирик. Почти никой обаче не знае за работата му с ромските деца – работа, която си е чисто просветителска активност.
Когато стане дума за поети, чиито имена се разграничават от българските, първото име, за което се сещат хората е Усин Керим. А след него се подреждат тези на Мануш Романов и Савчо Савчев – и тримата напуснали към този момент този свят. За мястото им в българската литература споделя журналистът и стихотворец Бойко Ламбовски.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ