Британският национален музей
Когато сър Ханс Слоун, доктор и академик, първи баронет, колекциониращ литература и изкуство, преотстъпва на страната си голямата сбирка, която има, Народното събрание взема решение да запази тази колекция и я назовава " Британски музей ". Това се случва през 1757 година и точно тогава е сложено началото на един от най-известните и посещавани музеи в света.
Музеят отваря порти на 15 януари 1759 година, като в началото се обитава в къща в лондонския квартал Блумсбъри, наречена Мотагю Хаус. Къщата скоро му отеснява и през 1824 година е решено музеят да бъде изместен в постройка, особено издигната за потребностите му. Строежът, с квадратни основи и обща повърхност 13.5 акра, е приключен през 1848 година, като обезпечава работа на 1200 души. Архитект е Роберт Смерк. Музей с над шест милиона експоната, документиращи културната история на човечеството от зората до наши дни. Вътрешният двор, обхващащ тогавашната Британска библиотека, е дело на актуалния проектант Норман Фостър. Състоящата се от 1656 двойни стъклени плоскости покривна структура е с повърхност от над 7100 кв. м. Това е най-големият затрупан площад в Европа.
В сходство с една едвам прохождаща и към момента ненапълно плаха традиция - на рождения си ден да навестявам народен музей, тази година за повторно влязох тъкмо в този музей, съпроводена от двете си скъпи съкровища. Музей с над шест милиона експоната, документиращи културната история на човечеството от зората до наши дни.
Въпреки многочислените гости и инспекциите заради ограничения за сигурност, на входа няма опашки, навалица и звук. Човек попада в една спокойна, вдъхновяваща и светла среда, където на драго сърце може да се разноски из залите и да се запознае с столетия и експонати, които го интересуват. Входът е безвъзмезден. Осигурени са всички условия, с цел да се чувствате удобно, независимо дали имате потребност да отморите, да похапнете или нещо друго. Аз персонално бях очарована от няколко неща. Едното несъмнено беше библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал, античният монарх интелектуалец. Тя съдържа към 25000 клинописни таблици с описания от разнообразни аспекти на живота в антична Месопотамия - закони, описи на царе и династии, исторически летописи, вяра и митология, публичен и икономически живот.
Таблиците са открити при разкопки през 50-те години на XIX в. от феновете археолози Остин Хенри Лейърд и Расъм на мястото на античната столица на Асирия - Ниневия, хълма Куюнджик, наоколо до днешния иракски град Мосул. Това са тези познати от литературата глинени плочки, поради които знаем за Епоса на Гилгамеш и за Енума Елиш (мита за сътворението). Незнайно за какво, само че си бях представяла плочките доста по-големи, а те са дребни, тънички, със странни знаци, само че привлекателни и магнетични.
Усещането беше необикновено - не по-големи от листче на тефтерче, светли глинени плочки, а в това време пазещи думи отпреди хиляди години!...
Музеят отваря порти на 15 януари 1759 година, като в началото се обитава в къща в лондонския квартал Блумсбъри, наречена Мотагю Хаус. Къщата скоро му отеснява и през 1824 година е решено музеят да бъде изместен в постройка, особено издигната за потребностите му. Строежът, с квадратни основи и обща повърхност 13.5 акра, е приключен през 1848 година, като обезпечава работа на 1200 души. Архитект е Роберт Смерк. Музей с над шест милиона експоната, документиращи културната история на човечеството от зората до наши дни. Вътрешният двор, обхващащ тогавашната Британска библиотека, е дело на актуалния проектант Норман Фостър. Състоящата се от 1656 двойни стъклени плоскости покривна структура е с повърхност от над 7100 кв. м. Това е най-големият затрупан площад в Европа.
В сходство с една едвам прохождаща и към момента ненапълно плаха традиция - на рождения си ден да навестявам народен музей, тази година за повторно влязох тъкмо в този музей, съпроводена от двете си скъпи съкровища. Музей с над шест милиона експоната, документиращи културната история на човечеството от зората до наши дни.
Въпреки многочислените гости и инспекциите заради ограничения за сигурност, на входа няма опашки, навалица и звук. Човек попада в една спокойна, вдъхновяваща и светла среда, където на драго сърце може да се разноски из залите и да се запознае с столетия и експонати, които го интересуват. Входът е безвъзмезден. Осигурени са всички условия, с цел да се чувствате удобно, независимо дали имате потребност да отморите, да похапнете или нещо друго. Аз персонално бях очарована от няколко неща. Едното несъмнено беше библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал, античният монарх интелектуалец. Тя съдържа към 25000 клинописни таблици с описания от разнообразни аспекти на живота в антична Месопотамия - закони, описи на царе и династии, исторически летописи, вяра и митология, публичен и икономически живот.
Таблиците са открити при разкопки през 50-те години на XIX в. от феновете археолози Остин Хенри Лейърд и Расъм на мястото на античната столица на Асирия - Ниневия, хълма Куюнджик, наоколо до днешния иракски град Мосул. Това са тези познати от литературата глинени плочки, поради които знаем за Епоса на Гилгамеш и за Енума Елиш (мита за сътворението). Незнайно за какво, само че си бях представяла плочките доста по-големи, а те са дребни, тънички, със странни знаци, само че привлекателни и магнетични.
Усещането беше необикновено - не по-големи от листче на тефтерче, светли глинени плочки, а в това време пазещи думи отпреди хиляди години!...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




