Когато родната къща на баба ти е в съседство с

Когато родната къща на баба ти е в съседство с родната стряха на Иван Михайлов в Ново село, Щип, от която няма и помен през днешния ден, когато домът на Тодор Александров е наоколо, само че е в руини, когато татко ти е обичай по главата в първо поделение от сръбския преподавател с направена от гипс ябълка (служела децата да се научат да смятат), с цел да не твърди, че е българин, когато една нощ в края на 30-те години фамилията с 4 деца е бягало единствено с бохча облекла към София, тъй като са запалили по тъмни доби кафененцето на дядо ти, тъй като е " бугараш ", тогава няма по какъв начин да не си в редиците на тези, които " прочувствено " претърпяват протичащото се през днешния ден в връзките ни с Македония, към този момент Северна. То това " Северна " застава на гърлото, само че ни уверяваха, че съглашението с Гърция, това Преспанското, е дело на двете договарящи, Македония и Гърция, а ние не сме страна в тези сделки. Да, но семейството си знаеше Вардарска и Егейска Македония, а другото беше Отечеството. За в бъдеще никой не споделя какво може да се случи с това " Северна ", в случай че на някого в миналото му скимне да прави прилика с нашата Пиринска. То и външната министърка съобщи, че " щом сме признали страната, значи и езика ", но по какъв начин да се примирим, че езикът е различен - като и до момента си се разбираме прелестно, с едни и същи думи, с родата (и не само) в Повардарието. Изказването наподобява на това с " майната му на православието ", само че нали сме политкоректни, доста не шумим.

В фамилията си знаехме от време оно, че разнобоят в идейните позиции у нас по така наречен македонски въпрос е толкоз разнопосочен, колкото са и великите сили на брой. Ставаше дума просто за това какви са в действителност македонците и ние не си позволявахме и дума да се каже, която да е в несъгласие с цялостната идеология на Иван (Ванче) Михайлов и великите преди него наши революционери от ранга на Гоце Делчев и Тодор Александров. Това прочее се е споделяло и от ръководещите в София по това време. Предците ни освен са били уверени, само че и с цената на живота си са отстоявали тезата, че

Македония е българска земя и че македонците са българи

Знаехме, че е имало сили (има ги и днес), които са считали, че се е формирала нова нация и македонците като цяло не са към този момент българи, въпреки че " техният етничен корен е български ". Давахме си сметка кои непознати сили тогава и през днешния ден стоят зад мнения, които не са в полза на България по отношение на идеята Македония, само че мъчно може да се преглътне по какъв начин се стигна до обстановка, в която ръководещите ни се гънат и не знаят по какъв начин да излязат от обстановка, която изисква " и вълкът утолен, и агнето цяло ". Патовата обстановка с буксуването на основаната според изискванията на Договора за добросъседство сред България и Македония е подобен парещ картоф, че е невероятно да се прикрие безпомощността на днешната ни власт, както и разнобоят в позициите на двамата вицепремиери, ангажирани директно с въпроса. Видно е, че се играе по непознати схеми, само че чак да се допусне министър председателят на Северна Македония, приел промяна на името на страната си поради участие в НАТО и Европейски Съюз, чак да дефинира Гърция за водеща мощ на Балканите, е повече от неделикатно. Той се кълне във " безконечна дружба " на Атина, тъй като била " първата държава-член на НАТО и Европейски Съюз от района " и има вяра, че по този начин ще си подсигурява нужната поддръжка. Струва си усилието, тъй като политическата му орис зависи дали Скопие ще получи на 17 октомври дата за започване на преговорния развой.

В допълнение Скопие подписа в Атина техническо съглашение за наблюдаване от Гърция на въздушното пространство на страната. Имат си стотици съвременни самолети гърците, какво да се прави, макар наши упоритости в това отношение. Пък нашата външна министърка в Ню Йорк подписва документ със прилежащи страни, в който се приема ангажимент за " да " при гласуването на тази дата. Това става в случай, че в това време президентът приканва за събиране на съвещателен съвет с всички политически сили в страната за намиране на общ път за опазване на достолепие, запазване на историческата истина и приобщаване на Скопие по метод, който да не опонира на националните ни ползи. Езикът е подложен като приоритет, тъй като това освен е обвързвано с постановките на нашите учени още в годините след Освобождението, само че той е в основата и на сигурност за бъдещите ни връзки. Когато " всяка жаба си знае гьола ", няма да има повече хър-мър - знае се. Само че македонският министър председател Зоран Заев съобщи в Ню Йорк, че с Преспанския контракт този въпрос е решен, езикът е македонски, народът е македонски.

После и президентът Пендаровски по този начин го усука с народността на Гоце Делчев, по този начин изясни за какво македонските жители вземали български паспорти, такива инструкции даде на историчарите от Скопие в взаимната комисия за уточняване на противоречивите исторически и образователни въпроси за отсрочване на намирането на решения, че към този момент и на слепите е ясно " кой води бащина тайфа " в процеса за решение на трънливите въпроси от историческото ни минало.

Сигналите са толкоз красноречиви, че в София се посъбудиха и се заприказва за " червени линии ", понесоха се закани, дефинират се условия, с цел да поддържа София стартирането на процеса за присъединение на Северна Македония към Брюксел. Но те някак увисват във въздуха. Личи, че са " след дъжд качулка ". При публична аудиенция в Скопие единствено преди дни на безконечния черногорски президент Мило Джуканович сервира цветя на гроба на Гоце Делчев като на народен македонски воин. Който има в София задоволително професионализъм, да си обясни сигнала и по чия поръчка е изработен.

Експертите у нас са наясно, че Вашингтон е в замайване от постигнатия дипломатически триумф на Балканите с подписването на Преспанския контракт и го дава за образец на Белград и Прищина, с цел да реализиран същото. При великите сили не е имало случай да са се задълбочавали в ползите, настроенията, възприятията на дребните нации. Те си имат своята геополитика, а през днешния ден тя постанова " изтласкване на Русия от района ", като Москва се набеждава за " сеене на разкол измежду балканските страни, с цел да резервира въздействие ". Съответно НАТО би трябвало да приключи обръча към околните граници на Русия. Другото са единствено слова от рода на " цивилизационни полезности " или " вярна геостратегическа ориентировка ".

Обаче ние сме имали сходна ориентировка с сходни причини и при двете международни войни, пък те ни донесоха такива беди, че още ближем рани.

В това време гърците си осигуриха

с техния Преспански контракт и незабавна промяна на табелите на историческите персони от " античната ера ", както и имената на улици, автомагистрали, площади с названия като Александър Македонски, а познайте дали има нова табела на паметника на " съгласувания " Цар Самуил в Скопие? Да не приказваме за паметниците на Гоце Делчев, Христо Татарчев, Даме Груев, Тодор Александров (!) или Никола Вапцаров. Оказа се, че в Преспанския контракт има даже клаузи да се назовават единствено гръцки имена на несъществуващи към този момент градове като Кукуш, където апропо е роден и Гоце Делчев. (Кукуш е сменен с Килкис, само че на друго място).

А ние даже не сме показали период за деяние на прословутата взаимна комисия за решение на противоречивите въпроси от историята ни. Премиерът ни оповестява, че " казвахме, че сме един народ, в този момент споделяме, че сме приятелски ", но попита ли народа си какво мисли по въпроса? Закъснелите дейности приказват единствено за липса на експертност, исторически знания, поредност и религия в национални дела. Американският президентът Тръмп съобщи в тирада пред Организация на обединените нации преди седмица, че " бъдещето принадлежи на обособените нации, на нациите, на патриотите, а не на глобалистите ", но кой да осмисли по какъв начин се пази достолепие на нация, народ и страна?

Щели сме да слагаме условия в самия преговорен развой, при всяка глава, която се отваря за участие в Европейски Съюз, и Скопие " ще би трябвало да се преценява ". То Пендаровски пред Мило Джуканович съобщи, че " безспорно България ще поддържа приемане на дата на 17 октомври за пускане на нашия преговорен развой ", а Зоран Заев споделя уверено в Собранието, че " няма проект " Бе " във връзка със заканите на София ", тъй като е сигурен, че няма да играем " ва банк " с " несъгласие ", за което причини постоянно ще се намерят. Стратегически не е преференциално, нали? А стратегически преференциално ли е да не можем да осигурим нито една българска медия (вече и БНТ-world не се лови в Повардарието), нито БНР да се чува на територията на цяла Северна Македония, нито да има български вестници най-малко в Скопие? Как да се осведомят хората там за нашите позиции? Пресата там е залята с корупционни практики и при днешните ръководещи и името на България се спряга отрицателно като участник посредством аферата " Рекет ", съответно с името на предприемача Орце Камчев. За неналичието на пътища, железница или естествени гранични пунктове сред двете страни към този момент се сподели, но по кое време? Как демонстрираме лицето на европейска България на " братския народ "? Със взаимни концерти с названия на британски, които имат искания за " мека мощ ", но не притеглят гости? Обществото ни не знае що за търговско-икономически достижения имаме в Северна Македония, да не приказваме, че най-малко служащи можехме да вземаме оттова, тъй като си имат много безработни, а ние се нуждаем от работна мощ. Това би било целенасочена гъвкава политика. Който я може.

Иначе Майк Помпео се среща тъкмо в Охрид (българският Ерусалим, както са казвали българите от двете страни) с водачите на Северна Македония и си приказва за " да потвърдим съюза с 30-тия член на НАТО ", за " отличните връзки ", приветства Преспанския контракт, който е основа за " противопоставяне на съветските желания за основаване на несъгласия на Балканите за възобновяване на съветско въздействие ". Едва ли някой му е разказал историческото минало. Защо да се отварят очите като личното ни Министерство на културата в оповестяването на конкурс за шеф на българския културно-информационен център в Скопие желае претендентите да показват документ, че " владеят документално и говоримо формалния език на страната-домакин ", който да е публикуван от институция у нас. Сякаш имаме обучаване на " македонски език ".

Да, мъчно се взимат решения в такава обстановка. Изисква се мурафет, дипломация на равнище и работа на терен, когато се цели баланс сред геополитически избор и национални ползи. В последния вероятен миг няма доста разновидности и решенията са половинчати без подозрение.

Провокация, незнание, изменничество, продажност, каквото и да си намерения човек, все ще е правилно.

Това са ни институциите и " калинките ", само че тежко на страната ни

че има такива служители. Това ли са наследниците на българите, които преди време се върнаха от целия свят да водят война за идеята Македония през Балканската война? Днес се стигна до такава степен, че в Скопие оспорват националния ни празник 3 март, освобождението на България от турско (или османско?) иго, тъй като това било тъжба по Санстефанска България, а тя била просто прелиминарен, неосъществен контракт сред Русия и Османската империя. Че за какво да не пишат по този начин във в. " Нова Македония ", като ние сами замазахме щита на лъва пред НДК, на който бе обрисувана Санстефанска България. Имало такова искане от комшия. Ама този комшия пита ли ни нас, като си реди картите на Балканите, в частност в Северна Македония? Вече освен идея нямаме, нямаме и горделивост от спомени-мечти.

Не е елементарно и в Скопие, тъй като без значение от външна поддръжка, опозицията и неизживени македонизми връзват ръцете на премиера Зоран Заев. Той е отпред на партия, която е била директно обвързвана с македонизма, а и той в персонално качество е имал много антибългарски изявления. Сега и да споделя, че " схваща рекомендациите на България " и да моли за намиране на верните решения, тъй като е " направил смели стъпки " и " двете страни потвърдиха, че имат воля ", някак не ни се връзва с нашите ползи. Известна е поговорката " който си не помни предишното, няма бъдеще ". Сигурно е, че като кажем " да ", ще получим от същото - т.е. отсрочване, преиначаване, опазване на старите тези от присвоената ни история и исторически персони. Който има вяра на думи в днешния свят, ще го играе " излъганата камила ". В тази връзка преди години американският политорог Збигнев Бжежински на въпрос за какво Съединени американски щати не извършиха обещанието, обещано пред Горбачов, да не уголемяват НАТО към границите на Русия, отговори простичко: " ами излъгахме ви ". Да играем твърдо или да разчитаме, че страни като Холандия, Дания и Франция да ни създадат " услугата ", като поотложат решението за старта на договарянията със Северна Македония и Албания и по този начин да ни избавят от алтернативата " какво да се прави " за " братска Македония "? За да имаме време да решим проблемите си и да не внасяме недоразумения в самия Европейски Съюз. Ами, в случай че разделят Северна Македония и Албания заради политическата рецесия в Тирана? Това дали сме го разчели в тактиката си? Защото Скопие няма да е в кондиция да отстои такава обстановка заради ролята на Тирана в страната. За Вашингтон дали ще е задоволително единствено участието в НАТО?

Ясно е единствено едно, че нямаме обединителна, единна политика към Скопие. Берем плодовете на късогледство и пасивна политика, която се ослушва какво ще каже " огромният брат ". Време е да се научим да си гледаме ползите и да не одобряваме политика " България по този начин или другояче все ще ни обича, а ние ще си вършим каквото желаеме ". Други са новите ветрове, а който не ги регистрира, губи. Дано най-малко България, все пак, не стане още веднъж губеща. Засега нашите сигнали са положителни към Скопие и единствено от ръководещите там зависи по какъв начин ще употребяват подадената ръка от София. Повечето редови жители в Повардарието са уверени, все пак, че България е най-близкият другар и са доброжелателни към всичко българско. Включително към общата ни, а не " споделена " история. Другото са налагани публични настройки и операции, чиято цел е транспарантна и не от през вчерашния ден.