Бездомният Костас
Когато родителите на Фокс го попитаха какъв подарък желае за рождения си ден на следващия ден, той, без да се замисля, отговори:
- Едно дребосъче.
- А какво ще вършим с него през лятото, когато всички заминем на отмора? Кой ще се грижи за него? - попитаха го и двамата.
- Ще го вземем с нас.
- Изключено!
- Ще го оставим при вуйна Жизел, която в никакъв случай не върви на отмора.
- Леля Жизел по никакъв начин не обича индивиди - няма метод да се съгласи.
- Нека да го вземем, апелирам ви се...
- Само в случай че се съгласиш, че следващата година, преди да заминем на лятна отмора, ще го зарежем.
- Добре - съгласи се Фокс.
В магазина за хора имаше десетки човечета: дребни, огромни, бели, черни, жълти, червени, руси, мургави, високи, ниски, слаби, дебели. Фокс не можеше да се насити да ги гледа. Изведнъж погледът му попадна върху едно едва, приблизително на растеж момче с черни коси и кестеняви очи. Той го погали нежно и момчето му се усмихна.
- Ето това желая! - съобщи въодушевено Фокс.
- Защо не вземеш някое бебе, дребосъче? Това е огромно, може да има някакъв проблем и може би по тази причина никой не го е купил толкоз време до момента.
Фокс обаче настояваше и баща му не искаше да пренебрегне молбата му.
Купиха и облекла, храна, чинийки, чашки и всичко останало, от което има потребност един човек. Взеха и една книга, заплатиха и си потеглиха.
Когато го видя вкъщи им, мама сподели:
- Прекрасно е! - и го взе в обятията си.
- Как ще го назовем?
- Да го назовем Костас? - попита Фокс.
- Хубаво име - отвърна бащата.
- И ми се коства, че доста му подхожда - добави и мама.
- Хайде да забележим какво би трябвало да създадем за нашето приятелче - предложи баща и разтвори книгата, която бяха купили от магазина за индивиди. Зачете на всеослушание, като стартира от корицата, на която бе написано " Човекът ", а изпод с по-малки букви: " Най-пълният справочник за грижи за вашия човек: всичко, което би трябвало да знаете за дресирането, здравето, храненето и обгрижването му. "
Фокс слушаше деликатно.
На обяд мама подреди масата. Беше сготвила телешко с моркови и грах. За Костас бе приготвила и салата от зеле.
На Костас яденето доста му се услади - нищо не остана в чинията му. Новата му майка беше изключителна готвачка.
Следобед стартира дресирането му. Трябваше да се научи:
1) Да бъде общителен.
2) Да бъде разговорлив.
3) Да бъде деликатен.
4) Да върви самичък до тоалетната.
5) Да не се катери където му видят очите.
6) Да бъде занимателен.
Костас по никакъв начин не се затрудни, усвои всичко доста бързо. Всички го следиха въодушевени. После се спогледаха, а по-късно реалокираха взор още веднъж към Костас и най-после възкликнаха:
- Колко е интелигентен единствено. Като същинско куче!
Сутринта на идващия ден всички се разсъниха рано. Закусиха, подготвиха се, а по-късно излязоха на улицата, с цел да отидат до лекаря. Татко държеше за ръката мама, мама държеше за ръката Фокс, а Фокс - за ръката Костас, който въодушевено разглеждаше огромния град.
Тъй като той се бе родил на място, където нямаше нито магазини, нито големи къщи, а единствено една къщичка, която се намираше на края на едно също такова малко стопанство, което на собствен ред се намираше в покрайнините на едно малко планинско село.
Костас стана доста приветлив на лекаря. Той му се усмихваше непрестанно. Претегли го, прегледа го и го дефинира за изцяло здрав. Накрая му издаде и здравна брошура.
Когато отидоха на детската площадка, Костас се озова лице в лице с куп дечица! Седнаха тримата на една скамейка и те насърчително го подканиха:
- Отиди да си играеш.
А той се затича към люлките, където бяха децата, и незабавно се сприятели с тях. И си игра, игра, игра...
Един ден пристигнаха на посетители баба Жужу, чичо Азор и вуйна Жизел. Бяха засмени, само че щом видяха Костакис, се ужасиха.
- Взели сте си човек! - извикаха те в един глас.
- Това е подаръкът за рождения ден на Фокс...
- За какво са ви притрябвали индивиди, бре, чадо, същинска пакост са те - изкоментира бабата.
- А са и цялостни с заболявания - добави чичо Азор.
- Моля те, не му позволявай да се доближава към мен, мисля, че имам алергия към хора! - отдръпна се вуйна Жизел.
Костас си отиде право в стаята. Много му стана мъчително, защото разбра, че за злощастие има кучета, които по никакъв начин, но по никакъв начин не обичат хората...
След малко пристигна Фокс.
- Не си коства да се натъжаваш поради тях - сподели му той. - Те са доста странни кучета, всички знаят това - добави той и го поглади гальовно по косите.
Костас се почувства доста по-добре.
- Знаеш ли къде ще вървим на следващия ден? - попита го Фокс.
- Къде?
- Ще отидем за събота и неделя на вилата!
Това в действителност му оправи настроението. Беше чувал доста пъти за тази хубава къща, която се намираше тъкмо до един стадион, където можеше да си играеш с часове.
И в действителност си играха с часове, когато дойдоха там. Фокс го научи на най-хубавите игри. Като: 1) бягане, 2) волейбол, 3) гоненица, 4) криеница.
И времето минаваше, а Костас имаше най-хубавото семейство на света, където растеше отглеждан с обич, грижи, вкусна храна и обилие от игри. Той бе същински благополучен.
Превод: Здравка Михайлова
Макис Цитас е роден през 1971 година в Яница. Той се трансформира в едно от най-горещите имена в актуалната гръцка литература с романа си " Бог ми е очевидец ", който е преведен и на български преди 2 години. Романът има извънреден триумф, подложен е на театралната сцена и печели Наградата за литература на Европейския съюз.
" Бездомният Костас " (издание на " Изида " ) е считана за една от най-хубавите гръцки книги за деца. Умна, съобразителна, впечатляваща и истинска, това е трогателна книга освен за хората, които обичат животни, само че и за тези, които имат жестоко отношение към тях.
- Едно дребосъче.
- А какво ще вършим с него през лятото, когато всички заминем на отмора? Кой ще се грижи за него? - попитаха го и двамата.
- Ще го вземем с нас.
- Изключено!
- Ще го оставим при вуйна Жизел, която в никакъв случай не върви на отмора.
- Леля Жизел по никакъв начин не обича индивиди - няма метод да се съгласи.
- Нека да го вземем, апелирам ви се...
- Само в случай че се съгласиш, че следващата година, преди да заминем на лятна отмора, ще го зарежем.
- Добре - съгласи се Фокс.
В магазина за хора имаше десетки човечета: дребни, огромни, бели, черни, жълти, червени, руси, мургави, високи, ниски, слаби, дебели. Фокс не можеше да се насити да ги гледа. Изведнъж погледът му попадна върху едно едва, приблизително на растеж момче с черни коси и кестеняви очи. Той го погали нежно и момчето му се усмихна.
- Ето това желая! - съобщи въодушевено Фокс.
- Защо не вземеш някое бебе, дребосъче? Това е огромно, може да има някакъв проблем и може би по тази причина никой не го е купил толкоз време до момента.
Фокс обаче настояваше и баща му не искаше да пренебрегне молбата му.
Купиха и облекла, храна, чинийки, чашки и всичко останало, от което има потребност един човек. Взеха и една книга, заплатиха и си потеглиха.
Когато го видя вкъщи им, мама сподели:
- Прекрасно е! - и го взе в обятията си.
- Как ще го назовем?
- Да го назовем Костас? - попита Фокс.
- Хубаво име - отвърна бащата.
- И ми се коства, че доста му подхожда - добави и мама.
- Хайде да забележим какво би трябвало да създадем за нашето приятелче - предложи баща и разтвори книгата, която бяха купили от магазина за индивиди. Зачете на всеослушание, като стартира от корицата, на която бе написано " Човекът ", а изпод с по-малки букви: " Най-пълният справочник за грижи за вашия човек: всичко, което би трябвало да знаете за дресирането, здравето, храненето и обгрижването му. "
Фокс слушаше деликатно.
На обяд мама подреди масата. Беше сготвила телешко с моркови и грах. За Костас бе приготвила и салата от зеле.
На Костас яденето доста му се услади - нищо не остана в чинията му. Новата му майка беше изключителна готвачка.
Следобед стартира дресирането му. Трябваше да се научи:
1) Да бъде общителен.
2) Да бъде разговорлив.
3) Да бъде деликатен.
4) Да върви самичък до тоалетната.
5) Да не се катери където му видят очите.
6) Да бъде занимателен.
Костас по никакъв начин не се затрудни, усвои всичко доста бързо. Всички го следиха въодушевени. После се спогледаха, а по-късно реалокираха взор още веднъж към Костас и най-после възкликнаха:
- Колко е интелигентен единствено. Като същинско куче!
Сутринта на идващия ден всички се разсъниха рано. Закусиха, подготвиха се, а по-късно излязоха на улицата, с цел да отидат до лекаря. Татко държеше за ръката мама, мама държеше за ръката Фокс, а Фокс - за ръката Костас, който въодушевено разглеждаше огромния град.
Тъй като той се бе родил на място, където нямаше нито магазини, нито големи къщи, а единствено една къщичка, която се намираше на края на едно също такова малко стопанство, което на собствен ред се намираше в покрайнините на едно малко планинско село.
Костас стана доста приветлив на лекаря. Той му се усмихваше непрестанно. Претегли го, прегледа го и го дефинира за изцяло здрав. Накрая му издаде и здравна брошура.
Когато отидоха на детската площадка, Костас се озова лице в лице с куп дечица! Седнаха тримата на една скамейка и те насърчително го подканиха:
- Отиди да си играеш.
А той се затича към люлките, където бяха децата, и незабавно се сприятели с тях. И си игра, игра, игра...
Един ден пристигнаха на посетители баба Жужу, чичо Азор и вуйна Жизел. Бяха засмени, само че щом видяха Костакис, се ужасиха.
- Взели сте си човек! - извикаха те в един глас.
- Това е подаръкът за рождения ден на Фокс...
- За какво са ви притрябвали индивиди, бре, чадо, същинска пакост са те - изкоментира бабата.
- А са и цялостни с заболявания - добави чичо Азор.
- Моля те, не му позволявай да се доближава към мен, мисля, че имам алергия към хора! - отдръпна се вуйна Жизел.
Костас си отиде право в стаята. Много му стана мъчително, защото разбра, че за злощастие има кучета, които по никакъв начин, но по никакъв начин не обичат хората...
След малко пристигна Фокс.
- Не си коства да се натъжаваш поради тях - сподели му той. - Те са доста странни кучета, всички знаят това - добави той и го поглади гальовно по косите.
Костас се почувства доста по-добре.
- Знаеш ли къде ще вървим на следващия ден? - попита го Фокс.
- Къде?
- Ще отидем за събота и неделя на вилата!
Това в действителност му оправи настроението. Беше чувал доста пъти за тази хубава къща, която се намираше тъкмо до един стадион, където можеше да си играеш с часове.
И в действителност си играха с часове, когато дойдоха там. Фокс го научи на най-хубавите игри. Като: 1) бягане, 2) волейбол, 3) гоненица, 4) криеница.
И времето минаваше, а Костас имаше най-хубавото семейство на света, където растеше отглеждан с обич, грижи, вкусна храна и обилие от игри. Той бе същински благополучен.
Превод: Здравка Михайлова
Макис Цитас е роден през 1971 година в Яница. Той се трансформира в едно от най-горещите имена в актуалната гръцка литература с романа си " Бог ми е очевидец ", който е преведен и на български преди 2 години. Романът има извънреден триумф, подложен е на театралната сцена и печели Наградата за литература на Европейския съюз.
" Бездомният Костас " (издание на " Изида " ) е считана за една от най-хубавите гръцки книги за деца. Умна, съобразителна, впечатляваща и истинска, това е трогателна книга освен за хората, които обичат животни, само че и за тези, които имат жестоко отношение към тях.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ