Когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за

„ Когато преглеждаме въпроса за потребността от нови антимикробни медикаменти, за нови антибиотици, би трябвало да преценим значително има ли или няма взаимозависимост с фармацевтичната промишленост, и дали в действителност всичко е в полза на хората, както желаят елементарните лекари и редовите експерти от СЗО “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ проф. Тодор Кантарджиев, някогашен шеф на НЦЗПБ, миклобиолог, епидемиолог.

„ Докладите на СЗО би трябвало да се наблюдават с внимание, само че би трябвало да знаем следното – персоналното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните експерти, това са хора, с които съм работил, хора, които са имунизирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и схващат и от антибиотици, и от тежки болести. Но висшето управление на СЗО дава послания, които са в забележителна степен не медицински, а политически. Спомняте си, когато при започване на пандемията от COVID-19 споделиха, че маските не работят за ковид, тъй като не са достигали маски за лекарите, само че едно такова деяние не би трябвало да се позволява, то е закононарушение “, разяснява той последния отчет на СЗО, в която се предлага интензивно създаване на нови антибиотици.

Той разясни, че когато се приказва за резистентност на антимикробни медикаменти, се има поради устойчивостта на бактерии, вируси, гъбички и паразити.

„ Тази резистентност на антимикробните препарати последните години набъбна доста и предизвиква огромни проблеми. Годишно в света се рапортуват 1 270 000 смъртни случая, породени директно от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е огромна численост и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4,2 милиона умират с инфекции и друго главно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.

Около 30% до 50% от хората по света в никакъв случай не са се лекували редовно с антибиотици, което значи, че в тези страни има насъбрани много такива средства, по тази причина се заприказва и излезе този документ на СЗО, че би трябвало да се търсят нови антибиотици “, сподели още проф. Кантарджиев.

Той бе безапелационен, че е доста значимо антибиотиците да се ползват вярно, с цел да не се губи тяхната мощ и мощност против микробите.

„ Освен това би трябвало да се употребяват повече и други средства за понижаване на инфекциите като хигиеничните средства, изключително в лечебните заведения, тъй като според мен най-големият проблем на българското опазване на здравето са вътреболничните инфекции. На трето място много остарели антибиотици, доста ефикасни, бяха забравени, заради доста ниската им цена “, означи експертът.

По думите му, мощно се неглижира сега лекуването на стрептококовите инфекции, да вземем за пример с пеницилин, по същата причина имаме огромен брой заболели от скарлатини, ангини и червен вятър.

„ Пеницилините са най-хубави за тези инфекции. Също по този начин безусловно пропуснат беше един антибиотик – отново заради ниска си цена – хлорамфеникол. Беше най-широкоспектърният антибиотик и той в този момент може да реши казуса на доста тежки вътреболнични инфекции, само че заради ниската си цена беше неглижиран “, уточни проф. Кантарджиев и напомни, че на този антибиотик са били приписвани манипулативно тежки странични резултати.

„ Фармацевтичната промишленост постанова единствено нови медикаменти, единствено тъй като са по-скъпи, само че съгласно мен това е закононарушение към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, остарели, които са по-евтини “, акцентира експертът и добави, че е значимо лекарите да бъдат добре подготвени по какъв начин и с кои антибиотици да лекуват.

По думите му, най-големият проблем е неналичието и незадоволителният брой на антивирусни лекарства.

„ Защото, в случай че имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш при започване на инфекцията, както беше с COVID-19, нямаше да имаме тази пандемия “, означи той и добави, че същото се отнася и за сезонния грип, и за херпес зостер.

„ Нямаме такива медикаменти, които се вземат в първите часове на появяването на инфекцията, само че тук се преплитат ползите на могъщи концерни и несметните облаги, които се инкасират от компаниите, което не е в полза на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни медикаменти “, изрази мнение ученият.

Той се спря и на тематиката за коклюш и морбили и разяснява, че персоналните лекари явно са си свършили добре работата и нямаме епидемиологично разпространяване.

Той изясни още, че новите антимикробни медикаменти, които се създават сега в света, са малцина, също по този начин малцина са новаторските молекули. По думите му притеснително е, че измежду тях няма разработки за деца и антимикробни медикаменти за перорално приложение.

„ Всички са за болнично лекуване, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се работи още при първите признаци “, разяснява експертът.

Друг доста значителен проблем съгласно него е, че от ден на ден микроорганизми получават устойчивост. „ Те не са нови патогени, те са си старите, само че са резистентни към антибиотиците “, уточни той.

Антибиотиците са подарък Божи за човечеството, довели до доста повече избавени животи от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината, заключи проф. Кантарджиев. Той обаче акцентира, че основаването на нови антибиотици би трябвало да бъде развой, направляван от почтени и авторитетни учени, които не са обременени от зависимости. 

Целия подкаст можете да чуете .