Елиф Шафак - повелителката на любовта
Когато разбрах, че новата ѝ книга " 10 минути и 38 секунди в този чудноват свят " е номинирана за премия " Букър " , посрещнах новината с подобаващо неспокойствие, което ме предизвика да се върна малко обратно в страстите си към срещата с някои от книгите на Шафак. Но преди този момент ще обещая тържествено на себе си, че няма да пропусна историята на Лейла, която ще ме потопи в чувствените ѝ спомени за живота.
Те нахлуват в главата ѝ минути откакто е намерила смъртта – вкусът на подправената козя яхния, от пожертваното от татко ѝ животно при дълго чаканото раждане на син; гледката на бълбукащите епилиращи ленти от лимон и захар, които дамите нежно нанасят по краката си, до момента в който мъжете посещават джамията; ароматът на кардамоново кафе, което Лейла споделя с хубав възпитаник в обществения дом, където работи. Всеки спомен води към големите приятели, които дамата е спечелила в основни моменти от живота си – другари, които в този момент обезверено се пробват да я намерят.
Елиф Шафак е една от обичаните ми писателки на новото време. Влюбих се в нея още когато прочетох " Любов ". Влюбих се, тъй като и аз като нея обичам красиво подредените думи, обайвам се от стиховете на Руми и имам вяра, че разпоредбите на същинската обич са безконечни. Изгубих се в историята на " Любов ", като признавам – и до момента тя е най-близка на сърцето ми, макар че приписвам значимото и на " Копелето на Истанбул “, " Чест “ и " Дворецът на бълхите “.
Винаги се вълнувам от триумфите на турската писателка, тъй като с помощта на книгите ѝ я чувствам в действителност близка. Преди време открих себе си и в " Черно мляко " – книгата, в която животът и възприятията на Шафак са в центъра на повествованието. Писателката се бори да откри баланс сред функциите си на сполучлив публицист, ерудирана жена и осъзната майка. В редовете на книгата си пита себе си, другите и света: кое е вярното – да се следва предопределеният път или да се направи личен избор, да се следват порядките или да се извърши една дребна, вътрешна гражданска война. И по какъв начин тъкмо дамите можем да намерим вътрешен мир, като не можем да се задоволим единствено с една обществена роля? И дали вътрешните гласове ще ни оставят в миналото...
И още...
Те нахлуват в главата ѝ минути откакто е намерила смъртта – вкусът на подправената козя яхния, от пожертваното от татко ѝ животно при дълго чаканото раждане на син; гледката на бълбукащите епилиращи ленти от лимон и захар, които дамите нежно нанасят по краката си, до момента в който мъжете посещават джамията; ароматът на кардамоново кафе, което Лейла споделя с хубав възпитаник в обществения дом, където работи. Всеки спомен води към големите приятели, които дамата е спечелила в основни моменти от живота си – другари, които в този момент обезверено се пробват да я намерят.
Елиф Шафак е една от обичаните ми писателки на новото време. Влюбих се в нея още когато прочетох " Любов ". Влюбих се, тъй като и аз като нея обичам красиво подредените думи, обайвам се от стиховете на Руми и имам вяра, че разпоредбите на същинската обич са безконечни. Изгубих се в историята на " Любов ", като признавам – и до момента тя е най-близка на сърцето ми, макар че приписвам значимото и на " Копелето на Истанбул “, " Чест “ и " Дворецът на бълхите “.
Винаги се вълнувам от триумфите на турската писателка, тъй като с помощта на книгите ѝ я чувствам в действителност близка. Преди време открих себе си и в " Черно мляко " – книгата, в която животът и възприятията на Шафак са в центъра на повествованието. Писателката се бори да откри баланс сред функциите си на сполучлив публицист, ерудирана жена и осъзната майка. В редовете на книгата си пита себе си, другите и света: кое е вярното – да се следва предопределеният път или да се направи личен избор, да се следват порядките или да се извърши една дребна, вътрешна гражданска война. И по какъв начин тъкмо дамите можем да намерим вътрешен мир, като не можем да се задоволим единствено с една обществена роля? И дали вътрешните гласове ще ни оставят в миналото...
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ