Когато прочетох за Робърт Уау (Robert Wauu) – шведа, който

Когато прочетох за Робърт Уау (Robert Wauu) – шведа, който пее на български, взех решение, че има някаква неточност. Но „ грешката “ се оказа вярна – Робърт е роден в Швеция и пее на чист български език. И като се изключи че пее, написа самичък текстовете и музиката на песните си, режисира видеоклиповете си и самичък си прави стайлинга. Родителите му обаче са сърби и може би по тази причина той носи в себе си онази грапава балканска емоционалност.

Започва да ме гъделичка любознание и окуражена от предпочитание да наредя изчезналите късчета от пъзела, намирам Робърт във фейсбук и го поканвам на среща. За страдание, той сега е в северната часова зона, само че нашият скайп диалог съумява да роди красива и трогателна история, облечена в тъмните рок одежди на готик културата.Когато основава музиката си, всяка дума и нота са деца на страстите му. Те са нежни и сантиментални, въпреки и с шипове по ръцете, гримирани тежко, облечени в черно и със мощен и ядосан рев.Робърт Уау идва в България за магистратура по кинорежисура. Идеята му е да остане две години и „ бързо да се махне отсам “, само че се влюбва в българско момиче (някой имал ли е подозрения?!) и взема решение да остане. Сърцето му обаче е разрушено и той стяга багажа за родната Швеция. Малко преди да замине, се влюбва още веднъж, още веднъж в българка и... нататък нещата се подреждат ясни, безоблачни и розови. А дали в действителност?

Сърцето на Робърт е опустошено за повторно и от пепелта на изгорялата обич се ражда първата му ария „ Преструвам се “. Междувременно той опознава българската рок сцена и се влюбва отново, само че този път в творчеството на Нова генерация, Щурците, Ревю, Милена Славова и Стенли. Именно тази обич го въодушевява да разпери още веднъж черните си криле и да продължи да написа на български.



Защо на български, запитвам аз, а той е пределно прям: “Защото всичките тези мощни, само че и от време на време тъжни усеща и моменти, които претърпях, ги усетих в България. Момичетата, които ги въодушевиха, са българки. Исках езикът, посредством който ще ги преразкажа и предам на другите, да е точно български. Песните ми са резултат на обич, която изпитах при вас. ”

Кога е написал българските песни? “Когато бях печален. Имах проекти да пребивавам по някакъв метод, само че всичко това се срина и остана... едно нищо. Музиката беше като избавителен пояс. Имаше моменти, в които стоях самичък в жилището си, с китарата в ръка и – не знам дали е редно да го споделям, тъй като въпреки всичко съм мъж – плачех. Тогава взимах тези усеща и ги вкарвах в текст и музика. Това в действителност беше като избавление за мен. ”



Робърт звучи откровено. Макар и облечен съвсем театрално, скрил лицето си зад необятни модерно очила, в него има доста за шерване и само не напълно съвършеният му български стопира този вербален дъжд. Когато основава музиката си, всяка дума и нота са деца на страстите му. Те са нежни и сантиментални, въпреки и с шипове по ръцете, гримирани тежко, облечени в черно и със мощен и ядосан рев.

Плановете му са да издаде албум напълно с песни на родния ни език, да го подари на феновете си (напълно безплатно) и по-късно да направи няколко концерта. До този миг е финансирал всичко самичък, не тъй като е богат, а тъй като е изпълнен с възторг. “Всичко, което изкарам в Швеция, разходвам за този албум ”, споделя той.На финала запитвам Робърт дали приема българската аудитория като опция да бъде видян, да натрупа повече опит и популярност. Ето отговора: “Правя всичко това, тъй като нуждая се да споделя с вас, българите, а в случай че вие харесате музиката ми, почувствате я като своя и върнете своята положителна сила назад към мен, това би било прелестно. Аз одобрявам България, живях там 12 години и сега се усещам повече българин, в сравнение с швед. ”

Робърт, и ние те харесваме и ти стискаме палци!

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.