Когато приемеш насилието над себе си, доброволно се съгласяваш да

Когато приемеш насилието над себе си, непринудено се съгласяваш да бъдеш жертва. А това е патогенен модел на държание, на другарство, на себевъзприемане. Когато си очевидец на принуждение над жена, ставаш съизвършител на насилника. Жертвата развива психологично отклоняване, което й пречи да вижда трезво обстановката, само че очевидецът няма такова и е по силите му да оцени злото, да го спре. Всичко това е когато сме възрастни и когато личността ни се е построила до някаква устойчива степен. Когато носим отговорност само за себе си. Когато няма деца. Когато имаш дете е друго. Тогава правиш и детето си жертва. И то в няколко разнообразни аспекта

“Даваме ти още една причина да насилието да спре, да бъде изказано и изобличено на глас: децата. ”

Детето също става част от насилието. В множеството случаи мъжът принудител не се лимитира единствено над дамата, само че и продължава насилието върху детето. То е със същия статус – слаб и подвластен. Когато една майка затваря очи и приема насилието върху себе си, тя прави това и за детето си. Вместо да е в положение да го отбрани, от жертва - тя става съизвършител на насилника

Насилието става част от естественото. Ежедневното гледане на подиуми с принуждение възстановява насилието в детските очи. Техният аршин за неприятно, който се свързва с болежка, страдалчество, се деформира. Такива деца постоянно стават на собствен ред агресори или също безмълвни съучастници, когато станат очевидци.

Задаването на фамилен модел, който изиграва роля в бъдещото семейство на детето. Отново нормализираното принуждение е в корена на този повтарящ се модел – деца, в чиито фамилии е имало принуждение, стават част от омагьосания кръг на собствен ред. Независимо в коя роля и без значение от пола.

Вменяването на виновност. Много дами остават в подтекста на насилието поради децата. Те оправдават слабостта си с желанието да запазят фамилията, в името на детето и то да пораства с двама родители. Понякога даже го споделят на глас: „ Търпя поради теб ”. Така детето стартира да изпитва виновност за страданията на майка си, а това основава обезпокоителен и фрустриран възрастен.

Още психически контузии. Когато едно дете непрекъснато става очевидец на домашно принуждение, то получава контузии, за които не подозираме, даже и да не е физическа жертва. Недоверчивост, студенина, липса на емпатия и прочувствено свързване с другите, необщителност, ниска самокритика.

“Има един метод това да не се случи – да спрем насилието, да потърсим помощ, да окажем помощ. Защото не се касае единствено за нас. Защото носим отговорност. Защото не сме съучастници. ”