Как България се изложи с мераците си за Евро 2028 и Мондиал 2030
Когато през есента на 2018 година четири балкански страни (България, Гърция, Румъния и Сърбия) показаха в началото желание да повдигнат обща кандидатура за европейското състезание по футбол през 2028 година и за международното през 2030 година, се заприказва усилено за положителните шансове на тази концепция. Тогава страната ни имаше огромно предпочитание и известни изгледи да успее. В следващите месеци, през които не се подхващаше нищо значително по кандидатурата, най-малко в България, възможностите последователно се изпариха и остана единствено меракът. Сега към този момент и него го няма, да не приказваме за някакви действителни изгледи за триумф при гласуванията. С което страната ни, която бе измежду най-активните в самодейността, се сложи в състояние да наподобява много неуместно в очите на страничните наблюдаващи.
Но да забележим
по какъв начин и за какво се стигна дотук?
Идеята за кандидатура за огромен футболен конгрес най-често е плод на деликатно създадена стратегия, която да обезпечи облага на страната хазаин. Но се случва (особено напоследък) икономическите претекстове да правят отстъпка на назад във времето за сметка на концепцията да се направи реклама на страната (и нейните управници). Мондиал 2018 в Русия и идният следващата година в Катар са характерен образец.
Идеята за лъскане на имидж по никакъв начин не бе непозната преди три години на политиците в три от балканските страни, които са упреквани нерядко в авторитаризъм и/или популизъм - президентът на Сърбия Александър Вучич и тогавашните министър председатели на България (Бойко Борисов) и Гърция (Алексис Ципрас). И такава кандидатура, към която бе присъединена и Румъния (най-вероятно поради към този момент построените там нови стадиони), бе добра опция.
След първични диалози по телефона сред тези политици се стига до първа опознавателна среща - в Белград през ноември 2018 година, с присъединяване на тогавашните министри на спорта на Румъния - Богдан Константин Матей, на Сърбия - Ваня Удовичич (той и сега заема поста, единствен от всички), на България - Красен Кралев, и зам.-министъра в Гърция Георгос Василиадис. На нея бе изразено общо желание за осъществяване на международното състезание през 2030 и/или поне европейското две години по-рано. Пък в случай че и двата опита са несполучливи, вероятно ще се кандидатства за Евро 2032.
Последваха интензивни срещи и диалози. Тази тъкмо преди Коледа - на 22 декември 2018-а, отново в Белград, се запомни най-вече с това, че на президента на БФС Борислав Михайлов му прилоша. През февруари 2019 година в София същите шефове на спортни министерства стигнаха до съгласие по текста на меморандума за основаване на учредителен комитет за подготовка на кандидатурите. Той бе подписан малко по-късно, през април, в Солун. Тогава четирите страни се схванаха, че би трябвало да се дадат съществени гаранции, че нито една страна няма да се откаже след официализиране на кандидатурата до довеждане докрай на процеса - без значение от политическата обстановка в страните.
" Вярвам, че обществото съумя да одобри концепцията за обща кандидатура за влиятелен състезателен конгрес, тъй като това е късмет да създадем нещо положително за Балканите, нещо историческо, което ще помогне извънредно доста за развиването на района ", заяви тогава Красен Кралев.
Но... резонансът от този шумно оповестен меморандум заглъхна. Например, на неотдавна извършения ексклузивен конгрес на БФС избраният отново Борислав Михайлов даже към този момент не приказва за тези взаимни кандидатури. А единствено подмятна, че при първа опция щяло да се предложи на страната създаване на нов народен стадион...
Политически промени
Основната причина за спихването на ентусиазма е, че в три от четирите страни (без Сърбия) се смениха държавните управления. А с това и целите. В Гърция Ципрас отстъпи властта на Кириакос Мицотакис, водач на " Нова народна власт ". В Румъния социалдемократите, при чието ръководство поражда концепцията за сходна кандидатура, са заменени от Националлибералната партия. В България пък, след отстъпването от власт на мощно привързания към футбола Борисов, пристигна служебно държавно управление, което, разбираемо, в нито един миг не зачекна темата за сходна кандидатура.
Срокове
Няма какво да се заблуждаваме - при неналичието освен на градежи, само че даже и на проекти за строителство на отговарящи на европейските критерии игрища, е заблуда, че някой ще ни обърне внимание. Защото периодите непреклонно изтичат.
УЕФА откри процедурата за кандидатстване и ще дефинира домакина на 18-ото европейско състезание (2028 г.) през септември 2023 година На собствен ред 74-ият конгрес на ФИФА през 2024 г. трябва да реши на кого да даде опцията да провежда Мондиал 2030, който ще се организира тъкмо 100 години след първото международно състезание в Уругвай. Двата избора наподобяват към момента отдалечени от сегашния миг, само че времето за претендентите в действителност е доста малко.
А както е видно, в България и прилежащите ни държави не се прави нищо по въпроса. Още повече че ние не отговаряме даже на минималните критерии на УЕФА за Евро 2028. А те са, че даже взаимна кандидатура би трябвало да даде минимум 3 съвременни стадиона за най-малко 30 000 фенове. Такива България няма как да предложи. Да не приказваме за стадиони за по над 40 000, над 50 000 и над 60 000 места, каквито също се желаят.
Ситуацията с инфраструктурата
В началото, до момента в който вървяха усилени диалози на високо равнище сред четирите държавни управления, спортният министър Красен Кралев обикаляше из страната, с цел да подбере подобаващите градове, които да одобряват възможните мачове на европейско (световно) равнище. Изборът се сведе до София, Пловдив, Бургас и Варна. В столицата разновидностите бяха нов народен стадион, главно осъвременен " Васил Левски " или пък " Българска войска ", също след огромна реорганизация. В Пловдив се предвиждаше градският стадион да бъде тотално освежен, в Бургас - да се построи " Черноморец Арена ", на мястото на овехтелия ст. " Черноморец ". А във Варна трябваше вероятно да бъде приключен ст. " Варна ", на мястото на някогашния " Юрий Гагарин ".
Няма никаква потребност от детайлно разяснение къде какво се прави. Отговорът е - на никое място нищо. Или съвсем нищо, тъй като във Варна се чопли нещо по стадиона, само че с темпове, които дават обещание довеждане докрай неразбираемо по кое време.
Горчиви мемоари
Във ФИФА и УЕФА не имат вяра единствено на положителни планове. Държавата ни (и особено Бойко Борисов) и БФС (начело с Борислав Михайлов) знаят чудесно това, поради жалкия ни опит да лансираме София за един от градовете, които да одобряват мачове от Евро 2020.
Първоначално се потегли с самоувереност, като бе употребена за опора офертата на немската фирма IFS да строи нов стадион на мястото на " Славия ". Посочено бе, че оборудването ще бъде копие на това на немския " Майнц 05 " и инвестицията ще сред 32 и 40 млн. евро. БФС прегърна концепцията. Но... от IFS пресметнаха, че вложените средства доста мъчно ще се възвърнат, в случай че там домакинстват единствено " Славия " и националният тим. Имаше потребност от още един клуб със мощна фенска маса, която да обезпечава задоволителна посещаемост. Предложението бе това да е ЦСКА (тогава още не във фалит). Но последователите настръхнаха единствено от мисълта, че би трябвало да се местят от " Българска войска ". Това торпилира концепцията в зародиш и последователно ползата на IFS понижа и най-после секна.
Но БФС и Бойко Борисов не мирясаха, до момента в който не бъде издигната кандидатурата на София. Предложено бе друго - реорганизация на " Васил Левски ", откакто пропадна концепцията за нов народен стадион. Получена бе държавна поддръжка, само че единствено тя не бе задоволителна, тъй като на множеството места, които аплайваха и бяха утвърдени, стадионите към този момент бяха приключени (Лондон, Рим, Мюнхен, Глазгоу, Амстердам, Букурещ, Копенхаген). Или бяха съвсем подготвени (Санкт Петербург, Баку и др.). А при нас комплексната оценка бе много ниска - неуместно разположение на " Васил Левски " в самия център на града, което би основало проблеми с логистиката при огромни мачове, липса на задоволителен потенциал на летище София, самото положение на " Васил Левски ", по който не бе направено нищо значително за рационализация, отвън гръмките планове и т.н.
Издишаща отвред кандидатура
След като България се опита да се бори през 2014 година за Евро 2020 с " Васил Левски " и не съумя, а и до в този момент (есента на 2021 г.) все по този начин нищо не е усъвършенствано по стадиона, мъчно някой във ФИФА и УЕФА би повярвал, че внезапно това архаично оборудване от 1953 година ще стане стадион красавец за Евро 2028 или Мондиал 2030. А какво да приказваме за останалите " арени " - в Пловдив, Бургас и Варна?!
Отделно, че откъм довеждаща и отвеждаща инфраструктура нещата не наподобяват също добре. Летище София вместо да се уголемява, доста евентуално ще остане без Терминал 1. За летищата в останалите три града също не се плануват все още грандиозни проекти (като за хазаин на огромен шампионат). А и даже Борисов в последната година на третото си държавно управление към този момент не прегръщаше толкоз горещо концепцията за обща кандидатура. По доста аргументи - финансовата рецесия, подбудена от пандемията от COVID-19, митингите през лятото на 2020 година, охладняване на интереса от страна на Гърция и Румъния. А евентуално и Борисов най-сетне е осъзнал, че възможностите ни са оскъдни, поради мощните настроения в интерес на южноамериканската кандидатура (Уругвай, Аржентина, Чили, Парагвай), или (може би) осмислянето на аргументите за неуспеха за Евро 2020.
Но пък какво - за известно време бе пусната в послание дъвката за общата кандидатура. Дали от тънки сметки да се оползотворят едни доста средства за нова инфраструктура, или просто от предпочитание за по-висок рейтинг. Да, фантазиите и огромните приказки са безвъзмездни. Не сме се охарчили чак толкоз, с изключение на за разноски и командировъчни по пътувания за първичните диалози. Но пък успяхме в това време да съберем подигравателни погледи с тази към този момент мъчно осъществима кандидатура. Това е най-сигурно от всичко.
Но да забележим
по какъв начин и за какво се стигна дотук?
Идеята за кандидатура за огромен футболен конгрес най-често е плод на деликатно създадена стратегия, която да обезпечи облага на страната хазаин. Но се случва (особено напоследък) икономическите претекстове да правят отстъпка на назад във времето за сметка на концепцията да се направи реклама на страната (и нейните управници). Мондиал 2018 в Русия и идният следващата година в Катар са характерен образец.
Идеята за лъскане на имидж по никакъв начин не бе непозната преди три години на политиците в три от балканските страни, които са упреквани нерядко в авторитаризъм и/или популизъм - президентът на Сърбия Александър Вучич и тогавашните министър председатели на България (Бойко Борисов) и Гърция (Алексис Ципрас). И такава кандидатура, към която бе присъединена и Румъния (най-вероятно поради към този момент построените там нови стадиони), бе добра опция.
След първични диалози по телефона сред тези политици се стига до първа опознавателна среща - в Белград през ноември 2018 година, с присъединяване на тогавашните министри на спорта на Румъния - Богдан Константин Матей, на Сърбия - Ваня Удовичич (той и сега заема поста, единствен от всички), на България - Красен Кралев, и зам.-министъра в Гърция Георгос Василиадис. На нея бе изразено общо желание за осъществяване на международното състезание през 2030 и/или поне европейското две години по-рано. Пък в случай че и двата опита са несполучливи, вероятно ще се кандидатства за Евро 2032.
Последваха интензивни срещи и диалози. Тази тъкмо преди Коледа - на 22 декември 2018-а, отново в Белград, се запомни най-вече с това, че на президента на БФС Борислав Михайлов му прилоша. През февруари 2019 година в София същите шефове на спортни министерства стигнаха до съгласие по текста на меморандума за основаване на учредителен комитет за подготовка на кандидатурите. Той бе подписан малко по-късно, през април, в Солун. Тогава четирите страни се схванаха, че би трябвало да се дадат съществени гаранции, че нито една страна няма да се откаже след официализиране на кандидатурата до довеждане докрай на процеса - без значение от политическата обстановка в страните.
" Вярвам, че обществото съумя да одобри концепцията за обща кандидатура за влиятелен състезателен конгрес, тъй като това е късмет да създадем нещо положително за Балканите, нещо историческо, което ще помогне извънредно доста за развиването на района ", заяви тогава Красен Кралев.
Но... резонансът от този шумно оповестен меморандум заглъхна. Например, на неотдавна извършения ексклузивен конгрес на БФС избраният отново Борислав Михайлов даже към този момент не приказва за тези взаимни кандидатури. А единствено подмятна, че при първа опция щяло да се предложи на страната създаване на нов народен стадион...
Политически промени
Основната причина за спихването на ентусиазма е, че в три от четирите страни (без Сърбия) се смениха държавните управления. А с това и целите. В Гърция Ципрас отстъпи властта на Кириакос Мицотакис, водач на " Нова народна власт ". В Румъния социалдемократите, при чието ръководство поражда концепцията за сходна кандидатура, са заменени от Националлибералната партия. В България пък, след отстъпването от власт на мощно привързания към футбола Борисов, пристигна служебно държавно управление, което, разбираемо, в нито един миг не зачекна темата за сходна кандидатура.
Срокове
Няма какво да се заблуждаваме - при неналичието освен на градежи, само че даже и на проекти за строителство на отговарящи на европейските критерии игрища, е заблуда, че някой ще ни обърне внимание. Защото периодите непреклонно изтичат.
УЕФА откри процедурата за кандидатстване и ще дефинира домакина на 18-ото европейско състезание (2028 г.) през септември 2023 година На собствен ред 74-ият конгрес на ФИФА през 2024 г. трябва да реши на кого да даде опцията да провежда Мондиал 2030, който ще се организира тъкмо 100 години след първото международно състезание в Уругвай. Двата избора наподобяват към момента отдалечени от сегашния миг, само че времето за претендентите в действителност е доста малко.
А както е видно, в България и прилежащите ни държави не се прави нищо по въпроса. Още повече че ние не отговаряме даже на минималните критерии на УЕФА за Евро 2028. А те са, че даже взаимна кандидатура би трябвало да даде минимум 3 съвременни стадиона за най-малко 30 000 фенове. Такива България няма как да предложи. Да не приказваме за стадиони за по над 40 000, над 50 000 и над 60 000 места, каквито също се желаят.
Ситуацията с инфраструктурата
В началото, до момента в който вървяха усилени диалози на високо равнище сред четирите държавни управления, спортният министър Красен Кралев обикаляше из страната, с цел да подбере подобаващите градове, които да одобряват възможните мачове на европейско (световно) равнище. Изборът се сведе до София, Пловдив, Бургас и Варна. В столицата разновидностите бяха нов народен стадион, главно осъвременен " Васил Левски " или пък " Българска войска ", също след огромна реорганизация. В Пловдив се предвиждаше градският стадион да бъде тотално освежен, в Бургас - да се построи " Черноморец Арена ", на мястото на овехтелия ст. " Черноморец ". А във Варна трябваше вероятно да бъде приключен ст. " Варна ", на мястото на някогашния " Юрий Гагарин ".
Няма никаква потребност от детайлно разяснение къде какво се прави. Отговорът е - на никое място нищо. Или съвсем нищо, тъй като във Варна се чопли нещо по стадиона, само че с темпове, които дават обещание довеждане докрай неразбираемо по кое време.
Горчиви мемоари
Във ФИФА и УЕФА не имат вяра единствено на положителни планове. Държавата ни (и особено Бойко Борисов) и БФС (начело с Борислав Михайлов) знаят чудесно това, поради жалкия ни опит да лансираме София за един от градовете, които да одобряват мачове от Евро 2020.
Първоначално се потегли с самоувереност, като бе употребена за опора офертата на немската фирма IFS да строи нов стадион на мястото на " Славия ". Посочено бе, че оборудването ще бъде копие на това на немския " Майнц 05 " и инвестицията ще сред 32 и 40 млн. евро. БФС прегърна концепцията. Но... от IFS пресметнаха, че вложените средства доста мъчно ще се възвърнат, в случай че там домакинстват единствено " Славия " и националният тим. Имаше потребност от още един клуб със мощна фенска маса, която да обезпечава задоволителна посещаемост. Предложението бе това да е ЦСКА (тогава още не във фалит). Но последователите настръхнаха единствено от мисълта, че би трябвало да се местят от " Българска войска ". Това торпилира концепцията в зародиш и последователно ползата на IFS понижа и най-после секна.
Но БФС и Бойко Борисов не мирясаха, до момента в който не бъде издигната кандидатурата на София. Предложено бе друго - реорганизация на " Васил Левски ", откакто пропадна концепцията за нов народен стадион. Получена бе държавна поддръжка, само че единствено тя не бе задоволителна, тъй като на множеството места, които аплайваха и бяха утвърдени, стадионите към този момент бяха приключени (Лондон, Рим, Мюнхен, Глазгоу, Амстердам, Букурещ, Копенхаген). Или бяха съвсем подготвени (Санкт Петербург, Баку и др.). А при нас комплексната оценка бе много ниска - неуместно разположение на " Васил Левски " в самия център на града, което би основало проблеми с логистиката при огромни мачове, липса на задоволителен потенциал на летище София, самото положение на " Васил Левски ", по който не бе направено нищо значително за рационализация, отвън гръмките планове и т.н.
Издишаща отвред кандидатура
След като България се опита да се бори през 2014 година за Евро 2020 с " Васил Левски " и не съумя, а и до в този момент (есента на 2021 г.) все по този начин нищо не е усъвършенствано по стадиона, мъчно някой във ФИФА и УЕФА би повярвал, че внезапно това архаично оборудване от 1953 година ще стане стадион красавец за Евро 2028 или Мондиал 2030. А какво да приказваме за останалите " арени " - в Пловдив, Бургас и Варна?!
Отделно, че откъм довеждаща и отвеждаща инфраструктура нещата не наподобяват също добре. Летище София вместо да се уголемява, доста евентуално ще остане без Терминал 1. За летищата в останалите три града също не се плануват все още грандиозни проекти (като за хазаин на огромен шампионат). А и даже Борисов в последната година на третото си държавно управление към този момент не прегръщаше толкоз горещо концепцията за обща кандидатура. По доста аргументи - финансовата рецесия, подбудена от пандемията от COVID-19, митингите през лятото на 2020 година, охладняване на интереса от страна на Гърция и Румъния. А евентуално и Борисов най-сетне е осъзнал, че възможностите ни са оскъдни, поради мощните настроения в интерес на южноамериканската кандидатура (Уругвай, Аржентина, Чили, Парагвай), или (може би) осмислянето на аргументите за неуспеха за Евро 2020.
Но пък какво - за известно време бе пусната в послание дъвката за общата кандидатура. Дали от тънки сметки да се оползотворят едни доста средства за нова инфраструктура, или просто от предпочитание за по-висок рейтинг. Да, фантазиите и огромните приказки са безвъзмездни. Не сме се охарчили чак толкоз, с изключение на за разноски и командировъчни по пътувания за първичните диалози. Но пък успяхме в това време да съберем подигравателни погледи с тази към този момент мъчно осъществима кандидатура. Това е най-сигурно от всичко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ