Когато през 21. век още има кой да си задава

...
Когато през 21. век още има кой да си задава
Коментари Харесай

Валери Йорданов: Когато се прави изкуство за пари, губи самото изкуство

Когато през 21. век още има кой да си задава въпроса " Да бъдеш или да не бъдеш ", има вяра за българското изкуство. Нещо повече - българското кино показва все по-добри филми, които имат какво да опишат в забавен прорез на живота, който не всеки вижда в профил.   е вторият филм на Валери Йорданов като режисьор и носи много от стилистиката на дебюта му " Кецове ". Филмът ни потапя в размишления за фантазиите на младите и пътищата, през които ни водят тестванията, с цел да останем правилни на себе си. 

Днес беседваме с него за дългия път от 11 години за основаването на този филм...

***

Г-н Йорданов, филмът може да има много прочити и съм сигурна, че всеки ще си вземе това, което може да види в него. Каква беше Вашата съществена концепция?

Във кино лентата не се занимавам с в последно време модерната тематика за двойствеността на личността, това е част от живота и от света. Мен повече ме занимава, че някой може даже в последна обстановка и извънредно сложен метод на живот да мисли повече за другите, в сравнение с за себе си.

Но в същото време всеки един гений, какъвто и да е той - театрален, махленски, боксьорски - има потребност да получи късмет и поддръжка. Специално за този филм момчетата, които изиграха основните функции (Васил Илиев и Владислав Стоименов), ходеха 3 месеца на бокс, упражняваха интензивно и в един миг осъзнаха, че когато тялото е добре и духът ти е здрав, можеш да си несломим. И в същото време можеш да си стоманен, само че в случай че духът ти не е добре, а това доста постоянно следим, си никой.

Каква е битката на основния воин Шеки?

Битката му е за това по какъв начин живее, тъй като отхвърля да бъде клекнал. Как да не си клекнал даже когато си на дъното. 

Във кино лентата има доста преплитане с ромския свят. Как ви пристигна тази концепция? 

Аз съм израснал измежду роми, за мен това беше детството ми. Аз разбирам ромски, мъчно ми е да го приказвам, само че го разбирам. Много се постарах, само че не съумях да пресъздам това, което виждах, когато бях дете и младеж. Това още ме вълнува.

Затова и водещата ария е ромска, другият основен воин е от ромски генезис, изпълнен от Захари Бахаров. С кино лентата желая да покажа, че няма разлика в претекстовете на другите хора по отношение на техния цвят, език и просвета. И ромите, и българите са едно семейство - имат своите празници, драми, загуби, своите наслади. Не се съпоставям с кино лентата на Костурица, който е популярен и неосъществим, само че и моето отношение е такова – извънредно топло, тъй като детството ми по този начин е минавало. 

Отдавна чакаме филм, който да излезе от границите на България и да може да бъде разбиран и от задгранична аудитория. Мислите ли, че този филм съумя? 

Убеден съм! След присъединяване на „ Шекспир като улично куче “ на фестивала „ Златна роза “ (с 6 награди ), филмът беше поканен в Швейцария, в Америка и други места, където сега е доста комплицирано този филм да излезе по чисто политически аргументи. Което е доста тъжно, тъй като изкуството и международните събития нямат никаква връзка, съгласно мен. Биха могли единствено да се предизвикат едни други, а не да се конфронтират.

 Може ли „ Шекспир като улично куче “ да съставлява България за премиите „ Оскар “ за чуждоезично кино?

Честно да Ви кажа, това изобщо не ме интересува. Мен ме интересува някой младеж, след 15 години да се сети: " Ей, оня филм доста ме изкефи, желая да го виждам отново! Както аз имам своите обичани филми от времето, когато бях младеж ". 

Колко време Ви лиши за основаването на този филм?

От написването на сюжета изминаха 11 години! 5 години по-късно, откакто завоюва за сюжет, имахме оферти да го купят във Франция. Но тогава тук склониха и спечелихме конкурс в България. И този конкурс беше занимателен с още 4 години. Не се отпускаха средствата и минаха 9 години в очакване. След това го заснехме за 21 дни и по-късно пристигна пандемията и войната. Снимането мина доста безпрепятствено и бързо! Кой снима филм за 21 дни? Някои фрагменти са снимани от първия дубъл! Това е неповторима работа и на оператора, и на актьорите, като толкоз бързо вървеше, че всеки ден свършвахме фотосите 2 часа по-рано. Снимачният развой беше през 2019 година преди пандемията.

Как подбрахте актьорите? Те не са познати лица, не и от екрана.

За Васил Иванов и Владислав Стоименов това са дебютни функции в киното. За Елеонора Иванова - също. Гледах всички млади артисти тогава и избрах тези двамата, които бяха извънредно надарени. Те бяха от класа на проф. Атанас Атанасов. Избрах най-подходящите за тези функции, останалите включих в всеобщите подиуми и обособени епизоди. Момчетата прекараха 3 месеца на бокс. Междувременно тези артисти приключиха в доста неприятно време, като влезе пандемията и останаха без работа. Дано в този момент да имат нов подтик в кариерата си.

За интереса към Джон Малкович в Народния спектакъл четете още... 
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР