Когато през 1874 г. Томас Харди пише и публикува “Далеч

Когато през 1874 година Томас Харди написа и разгласява “Далеч от безумната навалица ” – романа, който го прави прочут (впоследствие всички сме чели и въздишали на другия му важен разказ “Тес от рода Д’Ърбървил “ и най-малко сме чували за „ Кметът на Кастърбридж “), едва ли си е представял, че тази мелодраматична история, в началото издадена като поредност в списание  “Комхил ”, ще вълнува съзнанията и 140 години по-късно. За пръв път мелодрамата е била филмирана през 1915 година, преди тъкмо 100 години, и от този момент има няколко разнообразни екранизации, като последната е напълно нова (българската й премиера се чака в края на октомври). Освен филми, по романа са написани и няколко радиопиеси, опера и мюзикъл. Има даже модерна акомодация във тип на комикс.

В България романът е бил издаван в класическите поредици (както и в тритомните творби на Томас Харди), само че аз персонално не съм го чела и за мен беше нещо ново, а мислех, че като тийнейджърка съм прочела съвсем всичко значимо в сантименталната тематика от времето на Джейн Остин насам. Грешка, която считам на часа да поправя – романът се намира свободно (на английски) в уеб страницата на Гутенберг, а в “Читанка ” ви чакат “Тес ” и “Кметът ”, в случай че не сте ги чели.

Тазгодишната киноадаптация на романа събра доста бързо доста огромен интерес и има прелестни мнения и от рецензия, и от аудитория. Първото ми усещане е, че филмът е доста естетски – живи, наситени цветове и мека естествена светлина основават безапелационен и в това време някак съкровен фон, измежду който се развива действието.



Главната героиня Батшеба Евърдийн (Кери Мълиган) е смела, самостоятелна, устремена и сензитивна жена. (Помните Евърдийн, основната героиня в “Игри на глада ”, нали? Е, авторката на “Игрите ” Сюзън Колинс е кръстила героинята си Евърдийн на нея.)Батшеба (добре образована, фина и замислена красавица) наследява имение от умрелия си чичо надалеч от врящия Лондон и желае да откри мястото си сама в доминирания от мъже викториански свят. Тя прави това безшумно, само че непоколебимо, както вършат всички хора, които са решени да се потвърдят на първо място на себе си. Става преди прислужниците и ратаите и ляга след тях, ръководи с нежна, само че твърда ръка, която знае какво е да копаеш с мотика, да събираш сено и да гасиш пожари. Натрупването на опит не става без помощ – отсреща е безпаметно влюбеният в нея Гейбриъл Оук (Матиас Схонаертс, фламандец, по този начин се произнася, бел. ред.) – необработен, секси и кьорав за всички други, с изключение на за нея. Батшеба още първоначално го отритва, а Гейбриъл ще гледа като тъжно куче от самото начало. Другият мъж, който желае Батшеба, е едрият земевладелец и ерген на междинна възраст Уилям Болдууд (Майкъл Шийн, който познавам от сериала “Господарите на секса ”). Той се пробва да я притегли първоначално по-скоро с бизнес предложение, само че след това разбираме, че по никакъв начин не е апатичен към дамата Батшеба и също гасне по нея на собствен ред. Кандидат номер три е сержант Франк Трой (Том Стъридж). Той е изкушението на героинята, от което всичките й заявления за самодостатъчност ще се разбият на пух и прахуляк (никога не трябва да подценяваме мъж в униформа, с палав взор и изрядно поддържани мустачки).



Батшеба в последна сметка прави своят избор сред тримата и оттова нататък стартира драмата.

Сълзи, пристрастености, обещания, молби, разлъки, неспокойна природа, галопиращи коне, факли в нощта и съдбовен патрон – има от всичко, което ще ни подсети, че колкото и витален опит да имаме, с колкото и илюзии да сме се разделили, колкото и цинизъм да сме култивирали, в последна сметка, когато скрием насълзени очи зад бялата кърпичка на финалните надписи, си оставаме вечно девойки на четиринайсет.