Когато преди повече от година модният свят се раздели с

Когато преди повече от година стилният свят се раздели с гениалния Карл Лагерфелд, отпред на Chanel като изобретателен шеф застана. Жената, която беше компактно до Кайзера години наред и превръщаше фантазиите му в действителност, почтено пое руля в една от най-легендарните фешън къщи. Как минават дните й по време на изолираност, споделя самата тя пред списание, което излезе със специфична корица, на която вместо следващата звезда или топмодел виждаме изящна алена роза.

„ Тези дни имах много време да мисля. Както при всички, изплуваха доста мемоари, изключително с хората, които към този момент не са измежду нас. Мислих си още повече за Карл [], макар че го правех и преди, чудейки се какво той би направил или споделил в тази обстановка “, споделя Виржини. С експлоадирането на здравната рецесия и обстановките в лечебните заведения, неизбежно се замисля и какво би направил или споделил и татко й, който бил доктор. „ Баща ми беше доста толерантен с пациентите си, усмихваше се винаги  –  макар тежките обстановки, с които се сблъскваше в болничното заведение “ , спомня си Виар. Тя и до през днешния ден помни по какъв начин хората звънели у тях всекидневно и по какъв начин той отделял време, с цел да успокои околните на своите пациенти, а всяка неделя ходела в болничното заведение с татко си, обличала лекарска престилка и се опитвала да развеселява хората там.

„ Това бяха доста специфични моменти от детството ми и допускам, че от този момент се е зародила моята обич към лекарите и медицинските сестри. “

Виржини продължава да бъде вкъщи със своето семейство, а от началото на изолацията те са се затворили в къщата им в провинцията. „ Със сигурност ми липсва това да отивам на работа. Липсва ми студиото, което е едно от обичаните ми неща в. Ходя там към този момент 30 години. Това беше студиото на Карл и на самата Габриел Шанел и за мен в никакъв случай не е било нормално работно място “, споделя Виар, която издава, че е съумяла да напредне много с Cruise сбирката на марката преди изолацията и работата с екипа й, въпреки и отдалечено, продължава също толкоз интензивно, както и преди. Всеки ден разискват хрумвания, планове и без значение от развиването на обстановката, тя е сигурна, че ще намерят метод да продължат да работят. „ Готова съм да трансформира рутината и навиците си, в случай че се наложи “ , добавя Виржини, която избира да се концентрира върху значителното и макар че осъзнава, че всичко ще бъде друго, има вяра, че ще е за положително. „ Имам вяра за бъдещето. Животът ме въодушевява като цяло. Предполагам, че прекараното време в селската ми къща ми дава хрумвания, които може би не бих имала, в случай че бях останала в Париж. “