Специалност Обща култура
Когато преди години ме одобриха " публицистика " в СУ, това беше влиятелно. Беше достижение. Държах 3 изпита, два от които, учредени не на назубрени тези, а на познания за живия живот , настоящи събития и трендове, наложително включващи коментар и извеждане на лична теза. Единият от тях – вербален, пред комисия от преподаватели. В рамките на следването ми съм специализирала " Международни връзки ". Другите специалности бяха икономическа, вътрешно политическа и културна публицистика.
Тази година кандидат-студентски изпит за " Журналистика " няма да има . За сметка на това е разгласен банкет за нова магистърска компетентност – " Лайфстайл публицистика ". Ще се учат тематики като изкуство, театъра, музиката, литературата, киното, а също " културата на личността във всекидневния живот, въпросите на дома, здравето, фамилията, любовта, секса, физическата просвета, обзавеждането, интериорния дизайн, мебелите, градината и качеството на живот ".
Веднага ви споделям – като притежател и издател на начин на живот медия – в никакъв случай не бих назначила студент, приключил такава " компетентност ". И не тъй като няма да ми прави работа, най-вероятно ще е потребен. А тъй като явно е човек, който няма други стремежи, а това е тъжно. Още по-тъжното е, че най-големият университет в България въобще предлага такава компетентност на своите студенти. Когато равнището пада освен в медиите, само че и в университетите, не остава доста вяра.
Сигурна съм, че тази тематична устременост е замислена с най-хубави усеща и планове. Даже съм сигурна, че в нея ще преподават прелестни експерти, някои от които са преподавали и на мен. Най-вече съм сигурна, че хората там се гордеят, че оферират толкоз съответно на настоящите трендове обучение, че са толкоз в час, по този начин да се каже.
Вероятно мислите – прави са, животът се промени. Да, не отхвърлям. Днес хората с въздействие не са тези, които имат да кажат нещо свястно, а хората, които знаят по какъв начин да се снимат по този начин, че да наподобяват красиви.
Днес посланието е по какъв начин изглеждаме, а не какво съдържаме. ОК, няма проблем. Проблемът е, че това не може да е предмет на висше обучение.
Не разбирам за какво би трябвало да го има, когато всеки младеж с два грама ум в главата си тези неща ги знае от персонален опит. Не разбирам за какво не построяваме хора с знания в културната сфера да вземем за пример . В същото време плачем, че няма хора, способни да вършат същинска професионална рецензия, театрална примерно. Нямаме положителни проверяващи публицисти /макар неналичието им да се дължи и на други фактори/, нямаме задоволително, които да схващат от интернационалните връзки, от стопанска система...
Софийският университет има задачата да държи равнище, да построява усет и отношение към живота и познанието, да построява носители, ползватели и основатели на просвета, а не да учи на " Инфотейнмънт, Медии и пари, Арт публицистика, Гурме и медии, Право и начин на живот. "
По пътя, по който са тръгнали, най-вероятно ще стигнат до компетентност " Обща просвета ". Там евентуално напорът ще е доста огромен...
Пиесата на парадокса, в която живеем
Тази година кандидат-студентски изпит за " Журналистика " няма да има . За сметка на това е разгласен банкет за нова магистърска компетентност – " Лайфстайл публицистика ". Ще се учат тематики като изкуство, театъра, музиката, литературата, киното, а също " културата на личността във всекидневния живот, въпросите на дома, здравето, фамилията, любовта, секса, физическата просвета, обзавеждането, интериорния дизайн, мебелите, градината и качеството на живот ".
Веднага ви споделям – като притежател и издател на начин на живот медия – в никакъв случай не бих назначила студент, приключил такава " компетентност ". И не тъй като няма да ми прави работа, най-вероятно ще е потребен. А тъй като явно е човек, който няма други стремежи, а това е тъжно. Още по-тъжното е, че най-големият университет в България въобще предлага такава компетентност на своите студенти. Когато равнището пада освен в медиите, само че и в университетите, не остава доста вяра.
Сигурна съм, че тази тематична устременост е замислена с най-хубави усеща и планове. Даже съм сигурна, че в нея ще преподават прелестни експерти, някои от които са преподавали и на мен. Най-вече съм сигурна, че хората там се гордеят, че оферират толкоз съответно на настоящите трендове обучение, че са толкоз в час, по този начин да се каже.
Вероятно мислите – прави са, животът се промени. Да, не отхвърлям. Днес хората с въздействие не са тези, които имат да кажат нещо свястно, а хората, които знаят по какъв начин да се снимат по този начин, че да наподобяват красиви.
Днес посланието е по какъв начин изглеждаме, а не какво съдържаме. ОК, няма проблем. Проблемът е, че това не може да е предмет на висше обучение.
Не разбирам за какво би трябвало да го има, когато всеки младеж с два грама ум в главата си тези неща ги знае от персонален опит. Не разбирам за какво не построяваме хора с знания в културната сфера да вземем за пример . В същото време плачем, че няма хора, способни да вършат същинска професионална рецензия, театрална примерно. Нямаме положителни проверяващи публицисти /макар неналичието им да се дължи и на други фактори/, нямаме задоволително, които да схващат от интернационалните връзки, от стопанска система...
Софийският университет има задачата да държи равнище, да построява усет и отношение към живота и познанието, да построява носители, ползватели и основатели на просвета, а не да учи на " Инфотейнмънт, Медии и пари, Арт публицистика, Гурме и медии, Право и начин на живот. "
По пътя, по който са тръгнали, най-вероятно ще стигнат до компетентност " Обща просвета ". Там евентуално напорът ще е доста огромен...
Пиесата на парадокса, в която живеем
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ