На Евро 2020 имаше равни и по-равни отбори
Когато преди 9 години тогавашният президент на УЕФА Мишел Платини разгласи, че Евро 2020 ще се организира в доста страни, като честване на 60-годишнината от началото на шампионатите, концепцията изглеждаше интригуваща. Провелото се в 11 страни шампионата в действителност бе забавно - имаше трагични развръзки, а резултатността е втората най-висока след Евро 1976.
Но се открои един голям минус - големите дистанции, които поставиха участниците в неравностойни позиции. Може и да е съвпадане, само че е реалност, че тимовете, които стигнаха най-далеч, са тези, които не пътуваха доста и бяха по-свежи на терена. А с напредването на шампионата това ставаше все по-силен фактор, тъй като паузите сред мачовете са единствено от по няколко дни и след пътуванията на играчите им оставаше съвсем малко време за отмора и възобновяване.
Да -
домакинското преимущество още веднъж се оказа фактор
и четирите 1/2-финалисти играха в групова фаза на своите игрища. Италия победи Турция, Швейцария и Уелс на " Олимпико " в Рим, а после отстрани Австрия и Белгия надлежно в Лондон и Мюнхен, преди да иде отново в Лондон за полуфинала с испанците. Последните пък изиграха груповите мачове на " Ла Картуха " в Севиля (равенства с Швеция и Полша и 5:0 над Словакия), а в директните елиминации пътуваха до Копенхаген, Санкт Петербург и Лондон.
Дания привидно нямаше кой знае какъв брой огромно преимущество, тъй като на " Паркен " загуби от Финландия и Белгия. Но пък стана първият отбор в историята, класирал се напред след две провали на старта, откакто разруши с 4:0 Русия (също в Копенхаген, схваща се). После датчаните пътуваха наоколо - до Амстердам (за мача с Уелс), и доста далеко - до Баку (за двубоя с Чехия).
Същевременно Англия е тимът с максимален хендикап. Той постигна равенство (с Шотландия) и две победи на " Уембли " (над Хърватия и Чехия), по-късно би на 1/8-финал Германия (пак в Лондон), изигра единствен мач отвън Острова - 1/4-финала с Украйна в Рим (4:0), с цел да се върне дефинитивно в английската столица.
Разбира се, и други тимове играха в групите само вкъщи - Германия и Холандия, само че отпаднаха още на 1/8-финалите. Същевременно може би даже по-важно от поддръжката на локалните почитатели и познатата конюнктура бе това, че семейството означаваше без пътувания, без приучване към непознати условия, без възобновяване от прехода и т.н.
Уелс например бе на противоположния полюс. Той стартира с два мача в Баку, след което прелетя 4000 км до Рим, с цел да играе с Италия. После пък полуфиналистът от Евро 2016 замина за Амстердам и падна с 0:4 от Дания. При това уелски почитатели нямаха право да влизат в Нидерландия, до момента в който " Йохан Кройф Арена " бе цялостен с датчани, които нямаха подобен проблем.
" Изглежда, бяхме обречени с тези дълги пътувания. Всяка страна си имаше фенове където и да играеше. Само ние нямахме. Заслужавахме повече от тази насмешка с програмата. Но пък кой е споделил, че животът е обективен ", заключи бранителят на Уелс Крис Гънтър.
Подобна бе и схемата за мачовете на Швейцария. Тимът на Владимир Петкович също стартира в Баку (срещу Уелс), след това отиде до Рим и пак се върна в Азербайджан. Но пък в профил по незабравим метод международния първенец Франция независимо от новия преход - до Букурещ. След това се оказа в Санкт Петербург и там отпадна с дузпи от Испания.
" Утре за четвърти път ще сменим часовата зона
Въобще не е добре за подготовката - сподели Петкович след груповата фаза. - Пътувахме толкоз доста и всякога играчите трябваше да приспособяват биологичния си темп ".
Най-ощетен в това отношение бе водачът в международната класация - Белгия. Тимът на Рикардо Мартинес пропътува най-вече километри на шампионата и това ненапълно изяснява защо след впечатляващия старт очевидно стартира да дава признаци на отмалялост с напредването на шампионата. В групата " алените дяволи " играха в Санкт Петербург, Копенхаген и пак в Санкт Петербург. Отлетяха в Севиля за 1/8-финала и след това в Мюнхен за изгубения 1/4-финал от Италия.
А поради очевидното домакинско преимущество на Англия Роберто Мартинес сподели: " Англия е огромният любимец. Те играят всеки мач вкъщи. А когато в елиминациите мачовете са оспорвани, това е голямо преимущество ".
Изглежда обаче, опитът няма да продължи, най-малко засега - Евро 2024 ще се организира единствено в една страна - Германия, където за последно имаше европейско състезание през 1988 г.
Но се открои един голям минус - големите дистанции, които поставиха участниците в неравностойни позиции. Може и да е съвпадане, само че е реалност, че тимовете, които стигнаха най-далеч, са тези, които не пътуваха доста и бяха по-свежи на терена. А с напредването на шампионата това ставаше все по-силен фактор, тъй като паузите сред мачовете са единствено от по няколко дни и след пътуванията на играчите им оставаше съвсем малко време за отмора и възобновяване.
Да -
домакинското преимущество още веднъж се оказа фактор
и четирите 1/2-финалисти играха в групова фаза на своите игрища. Италия победи Турция, Швейцария и Уелс на " Олимпико " в Рим, а после отстрани Австрия и Белгия надлежно в Лондон и Мюнхен, преди да иде отново в Лондон за полуфинала с испанците. Последните пък изиграха груповите мачове на " Ла Картуха " в Севиля (равенства с Швеция и Полша и 5:0 над Словакия), а в директните елиминации пътуваха до Копенхаген, Санкт Петербург и Лондон.
Дания привидно нямаше кой знае какъв брой огромно преимущество, тъй като на " Паркен " загуби от Финландия и Белгия. Но пък стана първият отбор в историята, класирал се напред след две провали на старта, откакто разруши с 4:0 Русия (също в Копенхаген, схваща се). После датчаните пътуваха наоколо - до Амстердам (за мача с Уелс), и доста далеко - до Баку (за двубоя с Чехия).
Същевременно Англия е тимът с максимален хендикап. Той постигна равенство (с Шотландия) и две победи на " Уембли " (над Хърватия и Чехия), по-късно би на 1/8-финал Германия (пак в Лондон), изигра единствен мач отвън Острова - 1/4-финала с Украйна в Рим (4:0), с цел да се върне дефинитивно в английската столица.
Разбира се, и други тимове играха в групите само вкъщи - Германия и Холандия, само че отпаднаха още на 1/8-финалите. Същевременно може би даже по-важно от поддръжката на локалните почитатели и познатата конюнктура бе това, че семейството означаваше без пътувания, без приучване към непознати условия, без възобновяване от прехода и т.н.
Уелс например бе на противоположния полюс. Той стартира с два мача в Баку, след което прелетя 4000 км до Рим, с цел да играе с Италия. После пък полуфиналистът от Евро 2016 замина за Амстердам и падна с 0:4 от Дания. При това уелски почитатели нямаха право да влизат в Нидерландия, до момента в който " Йохан Кройф Арена " бе цялостен с датчани, които нямаха подобен проблем.
" Изглежда, бяхме обречени с тези дълги пътувания. Всяка страна си имаше фенове където и да играеше. Само ние нямахме. Заслужавахме повече от тази насмешка с програмата. Но пък кой е споделил, че животът е обективен ", заключи бранителят на Уелс Крис Гънтър.
Подобна бе и схемата за мачовете на Швейцария. Тимът на Владимир Петкович също стартира в Баку (срещу Уелс), след това отиде до Рим и пак се върна в Азербайджан. Но пък в профил по незабравим метод международния първенец Франция независимо от новия преход - до Букурещ. След това се оказа в Санкт Петербург и там отпадна с дузпи от Испания.
" Утре за четвърти път ще сменим часовата зона
Въобще не е добре за подготовката - сподели Петкович след груповата фаза. - Пътувахме толкоз доста и всякога играчите трябваше да приспособяват биологичния си темп ".
Най-ощетен в това отношение бе водачът в международната класация - Белгия. Тимът на Рикардо Мартинес пропътува най-вече километри на шампионата и това ненапълно изяснява защо след впечатляващия старт очевидно стартира да дава признаци на отмалялост с напредването на шампионата. В групата " алените дяволи " играха в Санкт Петербург, Копенхаген и пак в Санкт Петербург. Отлетяха в Севиля за 1/8-финала и след това в Мюнхен за изгубения 1/4-финал от Италия.
А поради очевидното домакинско преимущество на Англия Роберто Мартинес сподели: " Англия е огромният любимец. Те играят всеки мач вкъщи. А когато в елиминациите мачовете са оспорвани, това е голямо преимущество ".
Изглежда обаче, опитът няма да продължи, най-малко засега - Евро 2024 ще се организира единствено в една страна - Германия, където за последно имаше европейско състезание през 1988 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ