Z като зомби
Когато преди 5 години Антин Мухарски ме предложения да вземам участие в замисления от него сборник „ Националната концепция на съвременна Украйна “, в началото бях покрай леко неспокойствие. Национална концепция? Докога с това? Колко още считаме да тъпчем към тези съветски фантоми? Нали при тях, постоянно недоформираните и в същото време хорово претъпкани от упоритости за международно владичество или най-малкото водачество, постоянно става дума за някаква „ зàумь “(1) на равнище „ концепция “ – най-много с цел да обяснят (на самите себе си) и да оправдаят (пак пред самите себе си) както своята незначителност, по този начин и престъпността си. „ Русия си има собствен необикновен път “? Ами отлично. Марш по него и се разкарайте от естествените хора в мечтаната си тоталитарна самоизолация. Лошото е единствено, че там, в тази черна дупка, те не желаят да пропадат сами. Мечтаят да вземат със себе си и другите. Преди всичко нас. Или най-малко нас. Или – и в този момент към този момент това може сигурно да се твърди – единствено нас в действителност имат поради. Ние сме тяхната „ национална концепция “. По-точно, тяхната „ национална концепция “ е ние да бъдем разтворени, да не съществуваме в програмираната от тях черна дупка. И кой какво не е схванал тук? За какво още да се написа?
Все отново тогава не си разреших да се подразня и в последна сметка одобрих поканата. На пътя ми внезапно се изпречи Владимир Соловьов – не оня, гневния ефирен непрокопсаник, на който в този момент били блокирали недвижимите парцели в Италия, а философът и мистик Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900). Навремето в студентските си години го четох, след това, естествено, се разочаровах и го забравих.
Но отново ще се върна към този сюжет.
Междувременно ще стане дума за един доста по-близък във времето епизод. Може не всички да са обърнали внимание какъв брой забавно се изрече в една от последните седмици преди началото на сегашната война един водещ управител в една ирландска самолетна компания. Същността на изявлението му беше, че Ryanair няма да престане да лети от и до Украйна, до момента в който не стартира „ руското навлизане “. Добре, в оригинал това звучеше като Soviet invasion, значи има смисъл и в превод да го характеризираме като руско.
Много хора възприеха изявлението на ирландеца като анахронично: какви препоръки, той защо приказва? От кое време приказва този авиобос, какво му се присънва? За какво му е тази мешавица от исторически паралели, които постоянно куцат?
Но всичко това бяха предвоенни реакции. Те си останаха там, в предвоенния свят. Той беше опустошен от бомбите и ракетите и към този момент в никакъв случай няма да го има.
Сегашното протичане на войната свидетелства за правотата на ирландеца. Да, това навлизане е руско. Много руско, типично руско, бих добавил аз. Сякаш, както и преди повече от 100 години, върху нас се стовари аленото болшевишко настъпление. Искат да ни унищожават все същите, и до момента червенознаменни военни формирования, като да вземем за пример: „ обособена, наградена с ордените на жуков, ленин и октомврийската гражданска война (!) дивизия „ дзержински “(!). Ето ви я цялата „ национална концепция “: всеобщ гнет, разстрели, изтезания, принуждение – всичко е по дзержински, по сталински, по жуковски, всичко е както всякога. Цялата порочна последователност, цялото зло на империята. Всичко е в сходство с определения от нея знак: Z като зомби.
На това зомби противостоят нашите бригади и полкове с не по-малко красноречиви названия: „ Рицарите на Зимния поход “, „ Черните Запорожци “, „ Холодний Яр “. И „ Героите от Крути “, и „ Генерал-хорунжий Юрко Тютюник “ им противостоят, а след тях и „ Крал Данило “ и „ Княз Асколд “, и „ Святослав Храбри “(2). И думата „ Сич “(3) разумно прераства във „ Вѝдсич “(4).
На този доста алегоричен декор се връщам към символиста Соловьов, по-скоро към неговото определение: националната концепция е не това, което самата нация мисли за себе си, а това, което Бог е замислил за нея. Какво предопределение е намерил Той за нея. Преди пет години, до момента в който обмислях приноса си към алманаха на Мухарски, взех решение да позволи, че за нас Той е измислил една много невероятна задача. „ От ранната пролет на 2014 година – обобщавах аз тогава – фактическото придобиване от Украйна на самостоятелност от Русия стана необратимо. За да стане то и дефинитивно, т.е. с цел да се извърши, не е належащо чак толкоз доста – единствено разпад на съветската държавност. Точно това е замислил нашият мил Творец като украинска национална концепция. Ние, украинците, би трябвало да доведем съветската империя до крах. И най-смешното е, че напълно не с военни способи. Тоест, напълно не с военни способи от наша, украинска страна “.
Сега би трябвало да се поправя: на първо място с военни. Мирният (дори относително) ремонт на империята, на който тогава се надявах, въпреки всичко не се получи. Zомбитата усетиха близкия край и изпълзяха от Изток, от Морето и от Беларус. Сега ще се наложи всеки от тях безчет пъти да бъде убиван. Тази работа е неизразимо тежка, напрегната и изисква героизъм. Малко хора на този свят могат да се похвалят с по-почетна и по-необходима задача. И дано Бог ни оказва помощ да приключим неговата вековна многоходова композиция.
(1)Заумь, заумный язык (рус.) – книжовен прийом, състоящ се в цялостен или непълен отвод от всички или от някои детайли на естествения език и заместването им с други детайли или издигнатия, осмисляни като езикови по прилика. Тоз механизъм разрешава на създателя да придава значение на изчезнали в езика звукови комплекси и словосъчетания, а читателят да извлича значение от тях. Ясно формулиране на заложените смисли в един заумен израз нормално е невероятно. При възприемането на подобен текст емоционално-интуитивното усещане господства над рационалното. – Бел. прев.
(2)Украинските военни подразделения са наречени на значими персони и събития от украинската история. – Бел. прев.
(3) Сич (укр. Січ) – административен и боен център на запорожкото казачество. Поради разнообразни условия за повече от 200 години битие мястото на Сич се е променяло 8 пъти. Запорожката Сич е разрушена за финален път от съветските войски в Руската империя през 1775 година, само че традициите ѝ не прекъсват напълно. – Бел. прев.
(4) Відсіч (укр.) – решителна опозиция, отблъскване на нахлуване – Бел. прев.
Превод от украински: Албена Стаменова
Източник:
Все отново тогава не си разреших да се подразня и в последна сметка одобрих поканата. На пътя ми внезапно се изпречи Владимир Соловьов – не оня, гневния ефирен непрокопсаник, на който в този момент били блокирали недвижимите парцели в Италия, а философът и мистик Владимир Сергеевич Соловьов (1853–1900). Навремето в студентските си години го четох, след това, естествено, се разочаровах и го забравих.
Но отново ще се върна към този сюжет.
Междувременно ще стане дума за един доста по-близък във времето епизод. Може не всички да са обърнали внимание какъв брой забавно се изрече в една от последните седмици преди началото на сегашната война един водещ управител в една ирландска самолетна компания. Същността на изявлението му беше, че Ryanair няма да престане да лети от и до Украйна, до момента в който не стартира „ руското навлизане “. Добре, в оригинал това звучеше като Soviet invasion, значи има смисъл и в превод да го характеризираме като руско.
Много хора възприеха изявлението на ирландеца като анахронично: какви препоръки, той защо приказва? От кое време приказва този авиобос, какво му се присънва? За какво му е тази мешавица от исторически паралели, които постоянно куцат?
Но всичко това бяха предвоенни реакции. Те си останаха там, в предвоенния свят. Той беше опустошен от бомбите и ракетите и към този момент в никакъв случай няма да го има.
Сегашното протичане на войната свидетелства за правотата на ирландеца. Да, това навлизане е руско. Много руско, типично руско, бих добавил аз. Сякаш, както и преди повече от 100 години, върху нас се стовари аленото болшевишко настъпление. Искат да ни унищожават все същите, и до момента червенознаменни военни формирования, като да вземем за пример: „ обособена, наградена с ордените на жуков, ленин и октомврийската гражданска война (!) дивизия „ дзержински “(!). Ето ви я цялата „ национална концепция “: всеобщ гнет, разстрели, изтезания, принуждение – всичко е по дзержински, по сталински, по жуковски, всичко е както всякога. Цялата порочна последователност, цялото зло на империята. Всичко е в сходство с определения от нея знак: Z като зомби.
На това зомби противостоят нашите бригади и полкове с не по-малко красноречиви названия: „ Рицарите на Зимния поход “, „ Черните Запорожци “, „ Холодний Яр “. И „ Героите от Крути “, и „ Генерал-хорунжий Юрко Тютюник “ им противостоят, а след тях и „ Крал Данило “ и „ Княз Асколд “, и „ Святослав Храбри “(2). И думата „ Сич “(3) разумно прераства във „ Вѝдсич “(4).
На този доста алегоричен декор се връщам към символиста Соловьов, по-скоро към неговото определение: националната концепция е не това, което самата нация мисли за себе си, а това, което Бог е замислил за нея. Какво предопределение е намерил Той за нея. Преди пет години, до момента в който обмислях приноса си към алманаха на Мухарски, взех решение да позволи, че за нас Той е измислил една много невероятна задача. „ От ранната пролет на 2014 година – обобщавах аз тогава – фактическото придобиване от Украйна на самостоятелност от Русия стана необратимо. За да стане то и дефинитивно, т.е. с цел да се извърши, не е належащо чак толкоз доста – единствено разпад на съветската държавност. Точно това е замислил нашият мил Творец като украинска национална концепция. Ние, украинците, би трябвало да доведем съветската империя до крах. И най-смешното е, че напълно не с военни способи. Тоест, напълно не с военни способи от наша, украинска страна “.
Сега би трябвало да се поправя: на първо място с военни. Мирният (дори относително) ремонт на империята, на който тогава се надявах, въпреки всичко не се получи. Zомбитата усетиха близкия край и изпълзяха от Изток, от Морето и от Беларус. Сега ще се наложи всеки от тях безчет пъти да бъде убиван. Тази работа е неизразимо тежка, напрегната и изисква героизъм. Малко хора на този свят могат да се похвалят с по-почетна и по-необходима задача. И дано Бог ни оказва помощ да приключим неговата вековна многоходова композиция.
(1)Заумь, заумный язык (рус.) – книжовен прийом, състоящ се в цялостен или непълен отвод от всички или от някои детайли на естествения език и заместването им с други детайли или издигнатия, осмисляни като езикови по прилика. Тоз механизъм разрешава на създателя да придава значение на изчезнали в езика звукови комплекси и словосъчетания, а читателят да извлича значение от тях. Ясно формулиране на заложените смисли в един заумен израз нормално е невероятно. При възприемането на подобен текст емоционално-интуитивното усещане господства над рационалното. – Бел. прев.
(2)Украинските военни подразделения са наречени на значими персони и събития от украинската история. – Бел. прев.
(3) Сич (укр. Січ) – административен и боен център на запорожкото казачество. Поради разнообразни условия за повече от 200 години битие мястото на Сич се е променяло 8 пъти. Запорожката Сич е разрушена за финален път от съветските войски в Руската империя през 1775 година, само че традициите ѝ не прекъсват напълно. – Бел. прев.
(4) Відсіч (укр.) – решителна опозиция, отблъскване на нахлуване – Бел. прев.
Превод от украински: Албена Стаменова
Източник:
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ