Защо са му на един ВУЗ 34 чистачки и 23 портиери?
Когато преди 3-4 година стартира промяната във висшето обучение, орязваща студенти в всеобщите посоки и въвеждаща финансиране съгласно качеството, значително ректори предизвестиха, че чакат съществени финансови проблеми поради намалелите им кандидат-висшисти. Основната цел на тези промени беше да стартира закриване на неефективни специалности и катедри, сливане на университети и така нататък, изобщо нормализация на нездраво раздутата система. С напредъка на този развой обаче става все по-очевидно, че някои университети летят към дъното не поради здравословната промяна, а поради пороците на своето ръководство. Звучи неуместно, само че е реалност - вместо да организират значимите диалози за това къде ще бъдат в идващите 10-20 години и дали въобще ще се появят на европейската карта на висшето обучение, редица ректори у нас се борят да задържат властта и високите заплати за себе си и доближения си хайлайф, криейки се зад университетската автономност и груповата безнаказаност. Примерите от последните дни идват от разнообразни по темперамент учебни заведения, само че в унисон демонстрират, че във висшето ни обучение към момента има място за нов Свищовски Исус.
Стопанската академия в Свищов бе едно от най-силно ударените от промяната висши учебни заведения у нас, защото образова единствено в двете специалности, оповестени за най-излишни. Затова ненапълно бе предстоящо, че академията мъчно ще върже бюджета си, само че преди няколко седмици оттова оповестиха, че ще приключат годината с грамаден дефицит от 2-3 млн. лева Донякъде този финансов неуспех се оказа " подготвян " от години. На другия полюс, само че със същите финансови драми, е Националната художествена академия. При нея бюджетът освен не е намаляван, а дори се усилва. И все пак управлението се оказа
в дълг към преподаватели, чиновници, модели,
строители и така нататък
Общото и в двата случая са възмутително високите заплати на университетските управления, които те си гласоподават за сметка на преподавателите, които биват държани на минимума. Оправдано ли е да вземем за пример ръководител на общо заседание да получава в допълнение по 900 лева към заплатата си, макар че привиква такова заседание единствено един път в годината? Що за безочливост е преподавателите в едно висше учебно заведение да са 176 на брой, а административният личен състав да е 222 души, включващ ректор с две секретарки, четирима зам.-ректори, 10 броя обслужващи звена, 22 броя обособени звена, 34 чистачки, работещи на две смени, 23 портиери и така нататък? А обикновено ли е заплатата на помощник да е 748 лева, колкото е тя и на един уредник хранене, а на основен помощник - 870 лева, колкото на началник поправки и поддръжка? В същото време в изнесения в София офис на Стопанската академия работи управител против 2005 лева, който има и уредник, разписващ се против 1040 лева месечно. За съпоставяне - заплатите на доцентите там са едвам 1143 лева, а на професорите - 1777 лева В НХА заплатите на преподавателите също са замръзнали - междинните брутни хонорари там са на равнище 1342 лева, 1338 лева, 1345 лева, макар че през годините и студентите, и дотацията на академията са били увеличавани, а направление изобразително изкуство бе оповестено за предпочитано.
Двете висши учебни заведения не са изолиран случай. Проверка на МОН откри още предходната година, че
22-ма ректори формират неправилно възнагражденията
за управителния състав и не съблюдават наредбата, уреждаща този въпрос. От тях само двама благоволиха да изпълнят указанията на просветния министър да отстранят нарушаванията - Великотърновският университет и Техническият университет-София. Ангажимент да го направи е поел и Пловдивският университет. Останалите, измежду които Лесотехническият университет, Университетът за хранителни технологии, Аграрният университет в Пловдив и така нататък, наподобява не са склонни, най-малко към този момент, да се разделят с бонусите за управителните фрагменти, в това число и за членовете на университетския състав с управителни функционалности, на които ректорите дължат спокойствието си. Има и други способи на приложимост на университетската автономност за персонални цели. Справка - следствието на в. " Сега " за стандарта на живот, поддържан с държавна дотация, на водачите на студентските препоръки. Или пък плановете, които
непроменяемо печели майката на ректора
на СУ, до момента в който редови преподаватели получават по-малко от новак преподавател в междинното обучение.
За нарушаване на финансовата дисциплинираност, неправилно водене на сметки, даже за тъпчене на закона за висшето обучение, каквото е прехвърлянето на пари за заплати към покриване на разноски за строителство, наказания в закона за висше обучение няма, а правосъдната система е посочила, че не се интересува доста от университетите. Няма отговорност и за неналичието на бистрота, от която към този момент заболяха съвсем всички висши учебни заведения у нас. Препоръките и напътствията на МОН нормално се одобряват единствено за сведение, защото ректорите не са длъжни да се преценяват с тях - нали се употребяват с академична автономност. Автономия, само че криворазбрана. Крайно затвореният модел на академично самоуправление у нас, който няма аналог в света, тук-там докара до такава еднолична и безконтролна власт, че някои ректори не се преценяват даже със правосъдни решения, камо ли да извършват рекомендации на министър.
Опитите да се премисли университетската автономност не са от през вчерашния ден и до този миг се сблъскват с
гневна опозиция от академичната общественост
Миналата година просветният министър предложи следващ пакет от промени в закона за висшето обучение в опит да се постави ред в системата. Според тях ректорите ще подписват управнически контракти с министъра, в настоятелствата с изключение на бизнеса ще се включат и общините, а в органите на ръководство ще има повече място за млади преподаватели. Предвижда се още специфичен ред за образуване на ректорските заплати и минимални равнища на възнаграждение по длъжности. Ред за премахване на ректори обаче няма, няма планувани и наказания. Въпреки че са относително мек вид на някакъв опит за надзор, промените чакаха една година, с цел да се доберат до Народното събрание, а второто им четене следва следващата година. Ясно е, че опозиция ще продължи да има. За да проработят те обаче, не стига депутатите да проявят воля. Трябват и ефикасна правосъдна система, работещ финансов контрол и нараснала сензитивност към пороците на самоуправлението и в самата академична общественост, и отвън нея.
Стопанската академия в Свищов бе едно от най-силно ударените от промяната висши учебни заведения у нас, защото образова единствено в двете специалности, оповестени за най-излишни. Затова ненапълно бе предстоящо, че академията мъчно ще върже бюджета си, само че преди няколко седмици оттова оповестиха, че ще приключат годината с грамаден дефицит от 2-3 млн. лева Донякъде този финансов неуспех се оказа " подготвян " от години. На другия полюс, само че със същите финансови драми, е Националната художествена академия. При нея бюджетът освен не е намаляван, а дори се усилва. И все пак управлението се оказа
в дълг към преподаватели, чиновници, модели,
строители и така нататък
Общото и в двата случая са възмутително високите заплати на университетските управления, които те си гласоподават за сметка на преподавателите, които биват държани на минимума. Оправдано ли е да вземем за пример ръководител на общо заседание да получава в допълнение по 900 лева към заплатата си, макар че привиква такова заседание единствено един път в годината? Що за безочливост е преподавателите в едно висше учебно заведение да са 176 на брой, а административният личен състав да е 222 души, включващ ректор с две секретарки, четирима зам.-ректори, 10 броя обслужващи звена, 22 броя обособени звена, 34 чистачки, работещи на две смени, 23 портиери и така нататък? А обикновено ли е заплатата на помощник да е 748 лева, колкото е тя и на един уредник хранене, а на основен помощник - 870 лева, колкото на началник поправки и поддръжка? В същото време в изнесения в София офис на Стопанската академия работи управител против 2005 лева, който има и уредник, разписващ се против 1040 лева месечно. За съпоставяне - заплатите на доцентите там са едвам 1143 лева, а на професорите - 1777 лева В НХА заплатите на преподавателите също са замръзнали - междинните брутни хонорари там са на равнище 1342 лева, 1338 лева, 1345 лева, макар че през годините и студентите, и дотацията на академията са били увеличавани, а направление изобразително изкуство бе оповестено за предпочитано.
Двете висши учебни заведения не са изолиран случай. Проверка на МОН откри още предходната година, че
22-ма ректори формират неправилно възнагражденията
за управителния състав и не съблюдават наредбата, уреждаща този въпрос. От тях само двама благоволиха да изпълнят указанията на просветния министър да отстранят нарушаванията - Великотърновският университет и Техническият университет-София. Ангажимент да го направи е поел и Пловдивският университет. Останалите, измежду които Лесотехническият университет, Университетът за хранителни технологии, Аграрният университет в Пловдив и така нататък, наподобява не са склонни, най-малко към този момент, да се разделят с бонусите за управителните фрагменти, в това число и за членовете на университетския състав с управителни функционалности, на които ректорите дължат спокойствието си. Има и други способи на приложимост на университетската автономност за персонални цели. Справка - следствието на в. " Сега " за стандарта на живот, поддържан с държавна дотация, на водачите на студентските препоръки. Или пък плановете, които
непроменяемо печели майката на ректора
на СУ, до момента в който редови преподаватели получават по-малко от новак преподавател в междинното обучение.
За нарушаване на финансовата дисциплинираност, неправилно водене на сметки, даже за тъпчене на закона за висшето обучение, каквото е прехвърлянето на пари за заплати към покриване на разноски за строителство, наказания в закона за висше обучение няма, а правосъдната система е посочила, че не се интересува доста от университетите. Няма отговорност и за неналичието на бистрота, от която към този момент заболяха съвсем всички висши учебни заведения у нас. Препоръките и напътствията на МОН нормално се одобряват единствено за сведение, защото ректорите не са длъжни да се преценяват с тях - нали се употребяват с академична автономност. Автономия, само че криворазбрана. Крайно затвореният модел на академично самоуправление у нас, който няма аналог в света, тук-там докара до такава еднолична и безконтролна власт, че някои ректори не се преценяват даже със правосъдни решения, камо ли да извършват рекомендации на министър.
Опитите да се премисли университетската автономност не са от през вчерашния ден и до този миг се сблъскват с
гневна опозиция от академичната общественост
Миналата година просветният министър предложи следващ пакет от промени в закона за висшето обучение в опит да се постави ред в системата. Според тях ректорите ще подписват управнически контракти с министъра, в настоятелствата с изключение на бизнеса ще се включат и общините, а в органите на ръководство ще има повече място за млади преподаватели. Предвижда се още специфичен ред за образуване на ректорските заплати и минимални равнища на възнаграждение по длъжности. Ред за премахване на ректори обаче няма, няма планувани и наказания. Въпреки че са относително мек вид на някакъв опит за надзор, промените чакаха една година, с цел да се доберат до Народното събрание, а второто им четене следва следващата година. Ясно е, че опозиция ще продължи да има. За да проработят те обаче, не стига депутатите да проявят воля. Трябват и ефикасна правосъдна система, работещ финансов контрол и нараснала сензитивност към пороците на самоуправлението и в самата академична общественост, и отвън нея.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ