Дългове за 13 трлн. долара трябва да погасят едрите икономики
Когато пили - пели, когато плащали - плакали, гласи остаряла българска сентенция. Предстои да забележим дали това ще се случи и с най-мощните международни стопански системи, които би трябвало да погасят насъбрани задължения за 13 трлн. щ. $, чиито падежи са през тази година - нежелано, само че неизбежно завещание от финансовата рецесия.
Държавите от Г-7 плюс основните разрастващи се стопанства ще би трябвало да се оправят с най-мащабните падежи на облигации от най-малко десетилетие насам. По-голямата част от тях са заеми, подписани от държавните управления, с цел да измъкнат стопанствата си от най-дълбокия спад след Великата меланхолия. По калкулации на организация "Блумбърг " общата стойност на дълговите бумаги, които тези страни би трябвало да предоговорят (или погасят напълно или частично) през тази година е с 51% по-висока в сравнение с през 2020-а.
Добрата вест е, че и централните банки и вложителите са на страната на държавните управления си. Паричните стратези, които чакат голям брой стопански провокации, подбудени от пандемията, сигурно ще запазят великодушната си парична политика, с цел да поддържат ниски кредитните разноски. Облигациите пък си остават търсено избавително леговище за активите на вложителите в изискванията на вихрещата се пандемия, която продължава да поразява хората и стопанствата. Което, парадоксално, прави високата задлъжнялост един от най-успешните принадлежности за стимулиране на растежа.
Най-голяма е потребността от рефинансиране на Съединени американски щати, които ще би трябвало да обслужват падежи на задължения за 7.7 трлн. щ. $. Непосредствено след американците е Япония с 2.9 трлн. $, следвана от Китай, чиято сметка е повишена до 577 милиарда $ против 345 милиарда $ през предходната година.
В Европа най-вече ще би трябвало да връща Италия - 433 милиарда $, следвана от Франция с 348 милиарда $. Германия ще би трябвало да погасява отговорности за 325 милиарда $ против 201 милиарда $ през предходната година.
Най-скромна е сметката на Русия - под 100 милиарда $.
Не всичките бумаги на падеж би трябвало да се предоговарят и удължават с нови заеми. Особено поради неизбежното покачване на доходността, което ще върви паралелно със стабилизирането и усилването на растежа. Усреднената прогноза на икономисти, интервюирани от "Блумбърг ", е доходността на десетгодишния щатски дълг да нарасне до 1.24% до четвъртото тримесечие.
В пълномощията на международните парични стратези обаче е да поддържат ниски лихвените проценти, с цел да подтикват възобновяване на световното стопанство. Федералният запас е подготвен да купи съвсем половината от новите излъчвания с номинал 2 трлн. $, които щатската администрация се чака да емитира през тази година.
В Европа пък, резултатът от ударните покупки на Европейската централна банка ще е дефицит на предлагането на дългови бумаги за 133 милиарда евро, по сметки на "Джефрис интърнешънъл ".
Или, както обобщават икономисти, днешната реалност е, че дълговите нива и лихвените проценти са свързани, тъй като болшинството развити страни не могат да си разрешат по-високи лихви.
Държавите от Г-7 плюс основните разрастващи се стопанства ще би трябвало да се оправят с най-мащабните падежи на облигации от най-малко десетилетие насам. По-голямата част от тях са заеми, подписани от държавните управления, с цел да измъкнат стопанствата си от най-дълбокия спад след Великата меланхолия. По калкулации на организация "Блумбърг " общата стойност на дълговите бумаги, които тези страни би трябвало да предоговорят (или погасят напълно или частично) през тази година е с 51% по-висока в сравнение с през 2020-а.
Добрата вест е, че и централните банки и вложителите са на страната на държавните управления си. Паричните стратези, които чакат голям брой стопански провокации, подбудени от пандемията, сигурно ще запазят великодушната си парична политика, с цел да поддържат ниски кредитните разноски. Облигациите пък си остават търсено избавително леговище за активите на вложителите в изискванията на вихрещата се пандемия, която продължава да поразява хората и стопанствата. Което, парадоксално, прави високата задлъжнялост един от най-успешните принадлежности за стимулиране на растежа.
Най-голяма е потребността от рефинансиране на Съединени американски щати, които ще би трябвало да обслужват падежи на задължения за 7.7 трлн. щ. $. Непосредствено след американците е Япония с 2.9 трлн. $, следвана от Китай, чиято сметка е повишена до 577 милиарда $ против 345 милиарда $ през предходната година.
В Европа най-вече ще би трябвало да връща Италия - 433 милиарда $, следвана от Франция с 348 милиарда $. Германия ще би трябвало да погасява отговорности за 325 милиарда $ против 201 милиарда $ през предходната година.
Най-скромна е сметката на Русия - под 100 милиарда $.
Не всичките бумаги на падеж би трябвало да се предоговарят и удължават с нови заеми. Особено поради неизбежното покачване на доходността, което ще върви паралелно със стабилизирането и усилването на растежа. Усреднената прогноза на икономисти, интервюирани от "Блумбърг ", е доходността на десетгодишния щатски дълг да нарасне до 1.24% до четвъртото тримесечие.
В пълномощията на международните парични стратези обаче е да поддържат ниски лихвените проценти, с цел да подтикват възобновяване на световното стопанство. Федералният запас е подготвен да купи съвсем половината от новите излъчвания с номинал 2 трлн. $, които щатската администрация се чака да емитира през тази година.
В Европа пък, резултатът от ударните покупки на Европейската централна банка ще е дефицит на предлагането на дългови бумаги за 133 милиарда евро, по сметки на "Джефрис интърнешънъл ".
Или, както обобщават икономисти, днешната реалност е, че дълговите нива и лихвените проценти са свързани, тъй като болшинството развити страни не могат да си разрешат по-високи лихви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ