Когато първоначално дойдох в Лисабон, живеех с момиче, което впоследствие

Когато в началото пристигнах в Лисабон, живеех с момиче, което след това щеше да попадне в листата с най-хубавите ми приятелки (по това време таман се бяхме запознали). Забавлявахме се извънредно доста дружно. Използвахме всяка отдала ни се опция, с цел да обикаляме из града, и почтено казано това бяха едни от най-страхотните моменти в живота ни. Защото Лисабон не е просто " градът на светлината ". Той е доста повече.

Лисабон е пъстър и благополучен, замислен и даже леко отегчителен. Може би фадото е причина за последното, само че и по този начин да е - то е част от Лисабон и укрепва неговата достоверност. Влюбих се в Лисабон още при първия ми контакт с него. Дълбоко синьо небе, каквото не бях виждала в никакъв случай преди, контрастиращо с топлите червени покриви на не доста високите типични здания, и розови залези, спиращи дъха целогодишно. Имах опция да се насладя на града първо като екскурзиант, а по-късно да избера да се преместя там дефинитивно.

Следващите редове имат за цел да вдъхновят женски завършения (но освен, схваща се).



Няма изключително значение дали ще решите да посетите Лисабон през лятото или през зимата - извънредно синьото небе и греещото слънце ще ви посрещнат топло. Е, зимно време има дребен късмет за валежи, само че те рядко са продължителни.

Байша (в превод значи " невисок " ) е централната част на Лисабон. Тук има толкоз доста, което си заслужава да се види, даже не знам от кое място да стартира. Така че обуйте си комфортни обувки (калдъръмените тротоари са доста красиви, само че никога не са походящи за високи токчета) и да започваме нашата безгрижна обиколка по женски.

За начало предлагам парка " Едуардо VII " . Разположен е на наклонен рид, доста покрай главното кръстовище (и едноименна станция на метрото) " Маркеш де Помбал ". Гледката към града от горната част на парка е леко загадъчна, само че и завладяваща, тъй че не се лишавайте от нея. Оттам разходката е единствено надолу към реката.



Булевард " Свобода " (Avenida de Liberdade) и прилежащата му улица " Кащильо " (Castilho) са леко рискови за всеки джоб - марките от най-голям клас с представителства в Португалия имат магазини там, тъй че внимавайте. Булевард " Свобода " се спуска от " Маркеш де Помбал " надолу към главния площад на Лисабон - " Дом Педро IV ", по-известен като " Росио " . В разходката си по булеварда не пропускайте дребните киоск-барове, работещи целогодишно. Понякога даже имат и жива музика.

Когато достигнете площад " Рещаурадореш " (малко преди " Росио " ), погледнете надясно и обърнете внимание на " асансьора Глория " . Всъщност това е особено планиран трамвай, който изкачва стръмния рид, с цел да свърже Байша с Байро Алро - " Високия квартал ". Тъй като Лисабон е ситуиран на седем хълма, из града има няколко такива " асансьора ", които са част от мрежата на градския превоз.

(Закупете си карта VIVA, която да зареждате на автоматите с пари. По този метод в по-туристическите транспортни средства като асансьорите и трамвай 28 ще заплащате единствено естествената цена на пътешестване, а не " туристическата " сума за еднократен билет.)



В случай че решите да се повозите на трамвая, ще бъдете възнаградени с колоритни гледки към града и по-специално към замъка " Св. Георги " (São Jorge) и живописния квартал " Алфама " .



Връщайки се на площад " Рещаурадореш ", малко преди площад " Дом Педро IV " се намира ж.п. гарата " Росио " - извънредно красива постройка от 1890 година в жанр мануелин, прочут още като късен португалски готик.

Срещу ж.п. гарата се намира постройката на Националния спектакъл " Дона Мария II " и пред нея - площад " Росио " с съвършения вълнообразен черно-бял паваж . Старите лисбоети (местните поданици на Лисабон) споделят, че точно отсам стартира центърът.