Войната развенча митове, с които Радев приспа десните избиратели
Когато някой надскочи личните си благоприятни условия, вероятността да се сгромоляса безславно е много огромна. Президентът Румен Радев бе на път да убеди и най- радикалните десни, че е демократ с ясни евроатлантически полезности и върл герой против корупцията, когато за негова зла орис стартира войната. Макар, че някогашният му длъжностен министър председател Стефан Янев и следващ боен министър я дефинира непретенциозно като военна интервенция, в един миг излязоха фрагментите от Буча и всички пътища за лавиране бяха отрязани, а Радев трябваше да избере от коя страна на бариерата да застане. И до момента в който целият Европейски съюз като се изключи Унгария поддържа Киев, президентът съобщи, че българската военна помощ ще ни въвлече непосредствено във войната. Според Радев „ България не би трябвало да се позволява „ пристрастеностите от войната да се пренесат и у нас”. И добави „ Да не поносим политически шарлатани да ги разпалват за своя приложимост “. Той не посочи получатела на тази имитация, само че министър председателят Кирил Петков побърза да се разграничи и съобщи, че обидата не се отнася за „ Продължаваме промяната”. Лошото възприятие обаче остана.
От изказванията му стана ясно, че фразата, изречена по време на дебата в предизборната акция „ Крим е руски” не е била нито инцидентна, нито неточност на езика. Още повече, че незабавно по-късно той посъветва държавно управление да търси пътища да се контракти с „ Газпром”, който ден по-рано наруши подписаните контракти и спря газта за България.
Позициите на Радев по тези въпроси ясно демонстрираха, че евроатлантизмът е бил просто поза, с помощта на която той съумя да притегли на своя страна гласоподаватели, които в друга обстановка в никакъв случай не биха пуснали бюлетина за претендент, излязъл от редовете на Българска социалистическа партия. Всъщност, съдейки от постовете във форумите, доста от десните гласоподаватели към този момент си посипват главата с пепел и обществено се „ самобичуват” за избора си. „ Хората мислеха за Радев, че най-малко не е апаш, само че се оказа, че дори е по неприятно. Радев поддържа убийствата на мирни хора и дребни деца, поддържа изнасилванията и мародерството на оскотелите съветски войници” разяснява четец в обществените мрежи. Все по- постоянно се чуват апели към народните представители на „ Демократична България” за овакантяване на обединението, има и такива за импийчмънт на президента.
„ Отрочетата му” /както ги дефинира Нинова/ от „ Продължаваме промяната” също прерязаха пъпната шнур с „ Дондуков”2, а вицепремиерът Асен Василев назова позицията на Радев за Украйна „ позорна”. Тук не става дума за личностни несъгласия, а за принадлежността на България. Сблъсъкът към този момент касае геополитическата ориентировка на България и позициите по този въпрос би трябвало да бъдат доста твърди, с цел да не се озовем от другата страна на цивилизацията, до момента в който си пазим „ неутралитета”.
Всъщност още по време на кандидатпрезидентската акция президентът Росен Плевнелиев предизвести, че Радев е „ троянският кон на съветските геополитически интереси”, само че шумът от „ изчегъртването” тогава заглуши думите му.
Българска социалистическа партия, въпреки и на една позиция с президента по въпроса за военна помощ за Украйна, също са контра на президента. Стигна се до такава степен, че се наложи президентът на воюващата Украйна Зеленски да хвърля избавителното въже на ръководещата коалиция, с цел да я измъкне от блатото.
Междувременно Радев още веднъж се зае с партийно строителство и на терена излязоха Стефан Янев и Мая Манолова с новите си политически планове. Те ще чакат в засада рухването на държавното управление, с цел да се пласират за идващото разпределяне на картите. Или да се наредят в някое служебно.
Въпросът е кого още може да излъже президентът? Войната смъкна маските и стана ясно, че демокрацията за него е просто комфортно факсимиле, което бързо може да бъде забравено, когато би трябвало да бъдат обслужени съветските ползи. Евроатлантическите задължения няма по какъв начин да бъдат изчерпани с едно кръгче с „ Юрофайтър”-а над Испания, до момента в който на 300 километра от Варна убиват дами и деца. Колкото до битката с корупцията, евентуално времето ще покаже какво е имало в торбичката на президентския консултант или за какво Радев бранеше със зъби и нокти някогашният началник на „ Булгаргаз”, отказал с анекс доставката на 2/3 от азерския газ.
От изказванията му стана ясно, че фразата, изречена по време на дебата в предизборната акция „ Крим е руски” не е била нито инцидентна, нито неточност на езика. Още повече, че незабавно по-късно той посъветва държавно управление да търси пътища да се контракти с „ Газпром”, който ден по-рано наруши подписаните контракти и спря газта за България.
Позициите на Радев по тези въпроси ясно демонстрираха, че евроатлантизмът е бил просто поза, с помощта на която той съумя да притегли на своя страна гласоподаватели, които в друга обстановка в никакъв случай не биха пуснали бюлетина за претендент, излязъл от редовете на Българска социалистическа партия. Всъщност, съдейки от постовете във форумите, доста от десните гласоподаватели към този момент си посипват главата с пепел и обществено се „ самобичуват” за избора си. „ Хората мислеха за Радев, че най-малко не е апаш, само че се оказа, че дори е по неприятно. Радев поддържа убийствата на мирни хора и дребни деца, поддържа изнасилванията и мародерството на оскотелите съветски войници” разяснява четец в обществените мрежи. Все по- постоянно се чуват апели към народните представители на „ Демократична България” за овакантяване на обединението, има и такива за импийчмънт на президента.
„ Отрочетата му” /както ги дефинира Нинова/ от „ Продължаваме промяната” също прерязаха пъпната шнур с „ Дондуков”2, а вицепремиерът Асен Василев назова позицията на Радев за Украйна „ позорна”. Тук не става дума за личностни несъгласия, а за принадлежността на България. Сблъсъкът към този момент касае геополитическата ориентировка на България и позициите по този въпрос би трябвало да бъдат доста твърди, с цел да не се озовем от другата страна на цивилизацията, до момента в който си пазим „ неутралитета”.
Всъщност още по време на кандидатпрезидентската акция президентът Росен Плевнелиев предизвести, че Радев е „ троянският кон на съветските геополитически интереси”, само че шумът от „ изчегъртването” тогава заглуши думите му.
Българска социалистическа партия, въпреки и на една позиция с президента по въпроса за военна помощ за Украйна, също са контра на президента. Стигна се до такава степен, че се наложи президентът на воюващата Украйна Зеленски да хвърля избавителното въже на ръководещата коалиция, с цел да я измъкне от блатото.
Междувременно Радев още веднъж се зае с партийно строителство и на терена излязоха Стефан Янев и Мая Манолова с новите си политически планове. Те ще чакат в засада рухването на държавното управление, с цел да се пласират за идващото разпределяне на картите. Или да се наредят в някое служебно.
Въпросът е кого още може да излъже президентът? Войната смъкна маските и стана ясно, че демокрацията за него е просто комфортно факсимиле, което бързо може да бъде забравено, когато би трябвало да бъдат обслужени съветските ползи. Евроатлантическите задължения няма по какъв начин да бъдат изчерпани с едно кръгче с „ Юрофайтър”-а над Испания, до момента в който на 300 километра от Варна убиват дами и деца. Колкото до битката с корупцията, евентуално времето ще покаже какво е имало в торбичката на президентския консултант или за какво Радев бранеше със зъби и нокти някогашният началник на „ Булгаргаз”, отказал с анекс доставката на 2/3 от азерския газ.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ